Н А М И Р А Й К И С Е Б Е С И В С М Ъ Р Т Н А Ч Е Р Т А

http://novejshaaj.mybb.ru/viewtopic.php?id=19

 

Представям тук оригинално описание near death experien  (опит на прага на смъртта) или аз бих нарекла опит за умиране и възкресение. Трябва да  разбираме, че за всеки индивид това може да бъде друг опит, съвършено различен от това, което се е случило с Анита  Moorjani. Но това не променя факта, че накрая сме длъжни да погледнем Истината в очите и да препишем всички учебници на света, имащи фактите… че Доктор Джефри Лонг , онколог, свързал се с Анита съвсем  скоро след случилото се с нея и помолил за възможността да й зададе въпрос – има ли изход.

Анита не произнася думата „възкресение”, но в своята книга дословно е написала следното: Денят 2-ри февруари, 2006 година в моята памет е отбелязан като ден на моята смърт”. Също така, там не прозвучало, че самото понятие смърт – това е внедрена програма в съзнанието на хората от недружелюбни същества… в действителност – вирусът на смъртта. Но аз ще пиша на Анита и ще се постарая да й обясня някои моменти. Колективното съзнание се променя стремително бързо и помощта за такива хора е твърде съществена в този процес.

Самото интервю е било поместено през август, 2006  година на сайта на този честен доктор онколог, който основал Near Death Research Foundation – фондация за изследвания на състояния, близки до смъртта. И аз, Лена Логинова, намерих време и преведох за руско-езичните познати и непознати , този удивителен документ, който не може да се оспори, защото има огромен брой свидетели.

EXPERIENCE DESCRIPTION

ОПИСАНИЕ НА ОПИТА НА СЛУЧИЛОТО СЕ

„Аз имах рак в напреднал, терминален стадий (лимфом на Ходжкин) и бях в къщи, а не в болница. Около мене денонощно дежуреше медицинска сестра и аз дишах с помощта на кислородна бутилка. Но в това утро 2-ри февруари, 2006 година, аз не се събудих, а изпаднах в кома. Моят мъж позвънил на нашия лекар, който казал, че е необходимо спешно да ме откарат в болницата. Главният онколог, виждайки ме, просто се ужасила и направо казала на мъжа ми, че наближава края, защото всички органи в моето тяло са престанали да функционират. Тя предположила колко максимум може да продължи агонията – това ще е около 36 часа. При все това, лекарят – онколог уверила, че ще бъде направено всичко възможно, но мъжът ми трябва да разбере – смъртта в този случай е неизбежна… Те там, в болницата, определили това още и защото моето тяло е започнало да се подува и било покрито с множество открити поражения на кожата. Медиците започнали да вливат в мене разтвор от лекарства с пипетка, присъединили ме към  изкуствено хранене и кислород.

Аз мислех, че съм дрейфала в това време в своето съзнание, защото бях в течение на всичко, което ставаше около мене. Но в последствие беше точно потвърдено от членовете на моето семейство и лекарите, че аз съм била в кома през цялото това време. Аз виждах и чувах разговорите между мъжа ми и лекарите, ставащи зад пределите на стаята, в която се намирах. И това е около 40 метра по коридора. Вече по-късно имах възможност да проверя този разговор и моят мъж беше просто в шок. Именно тогава фактически съм „ преминала” в друго измерение, където почувствах с цялото си същество всеобхващащото чувство на безусловна любов. Изведнъж възникна ясно разбиране за причината  за възникване на рака, осъзнаване защо съм дошла в този живот, каква  роля в моя живот е играл всеки член от нашето семейство в този велик план, картината на който се разиграваше  на сцената на живота. Тази яснота и разбиране, получено в това състояние, просто е неописуемо с думи. Всякакви слова от триизмерното измерение ограничават този обширен опит, който изведнъж така щедро прояви себе си … Аз разбрах, че живота е дар и че винаги съм била обкръжена от любящи духовни същества, които са се намирали редом.

Количеството на усещаната любов беше непреодолимо и от тази гледна точка точно знаех каква мощ фактически аз носех  в себе си и видях удивителни възможности, които  хората са способни да достигнат по време на физическия живот. Осъзнах, че сега моята цел в живота ще бъде „рая на земята”, благодарение на новото разбиране, на новото съзнание и също осъзнах – необходимо ми е да разделя полученото знание с другите хора. Но в този момент аз стоях пред труден избор: да се върна в живота или да се движа по направлението на така наречената смърт.

Ако избера смъртта, то няма да изпитам многото дарове във физическата реалност, които чакат своята реализация.

Отначало аз не исках да се връщам, защото моето тяло беше много болно, пълно с невъобразима болка, в което органите вече престанаха да работят. И тези ужасни язви по тялото! Дойде непоколебимо знание, че ако избера живота, моето тяло ще заздравее много бързо и аз ще видя разликата не в месеци или седмици, а в течение на няколко дена.

Мигновено дойде разбиране, как възникват болестите на енергийно ниво, преди те да станат физически. Ако аз реша да отида в живот на планетата, то болестта ще изчезне благодарение на моята нова, чиста енергетика и аз ще вляза в норма много бързо и рецидив на заболяването в бъдеще няма да има. Дойде яснота на разбиране, че когато болестта се излекува с помощта на обикновената медицина, то това е илюзия, тъй като корените остават в енергийната структура и болестта се връща. Резултатът се отразява не само на здравето, но и на психиката, физическите събития в живота и така нататък. От състоянието на енергийната хармония на човека реално зависи всичко, което ние създаваме наоколо в реалността, която по своята действителност все пак е илюзорна. Яснотата на осъзнаване на тази информация беше просто феноменална!

Аз знаех, че виждам „доказателства” от първа ръка, ако избера да се върна в своето тяло.

Беше странно усещане, сякаш плувах между два свята, физическия свят и света от другата страна, в друго измерение. Но всеки път когато аз дрейфах в „другата страна”, възникваха някакви картинки и „сценарии на живота”, където аз видях, как моя живот докосна всички хора, с които съм контактувала, как съм повлияла на тяхната действителност – това беше нещо подобно на разноцветен гоблен. Сякаш много естествено на тази „сцена” видях моя брат в самолета, който, чувайки новината, че аз умирам, се устреми да ме види. (Това беше потвърдено когато в последствие започнах да идвам на себе си, моят брат бил в отделението и току-що дошъл със самолета).Едновременно възникна картината, когато аз изведнъж видях или си спомних много ясно един от моите животи, в който бях много по-голяма от моя брат и го защитавах по майчински разтревожена. (В този живот той е по-голям от мене).

Осъзнавайки, че брат ми сега е в самолета и ще дойде да ме види в това умиращо състояние, се появи мисъл: „Аз не мога да направя това с него – не мога да му позволя да дойде и да ме види мъртва”. Аз имах също уверено знание, че целта на моя мъж е била пряко свързана с моята и това, че веднъж ние решихме да дойдем и преживеем този живот заедно. При моето решение да си ида от този план, той много бързо щеше да ме последва …

Освен това аз точно знаех, че резултата от медицинския тест, лабораторните анализи, абсолютно зависят от моето решение: ако избера да се върна – органите ще покажат отсъствие на онкология, ако си отида – то болестта ще се прояви и в тестовете. Аз бях в състояние да променя резултата от изследванията в зависимост от избора!

Аз направих своя избор на страната на живота на планетата и започнах да идвам в съзнание (състоянието беше много неопределено, сякаш не можеш в това време да кажа на коя страна от „Завесата” се намирам), лекарите притичали в отделението с голяма усмивка на лицата и казали на моето семейство: „Хубава новина – ние получихме резултатите и нейните органи функционират – в това просто не е възможно да се повярва! Тялото на болната действително е било съвършено не функционално!”

След това аз започнах да се възстановявам със стремителни  темпове. Лекарите чакаха момента, когато ще вляза в повече или по-малко стабилно състояние, за да направят биопсия на лимфните възли за определяне типа на раковите клетки, но те даже не можаха да намерят лимфни възли с достатъчно голям  размер, за да направят анализ. (При постъпването в болницата моето тяло беше цялото в огромни, увеличени лимфни възли, някои от които бяха с размери на лимон и се намираха от основата на черепа до долната част на корема). Тогава медиците направиха биопсия на костния мозък, уверени, че ще намерят ракови клетки и започнат химиотерапия. Но те не намериха нито една болна клетка в костния мозък! Лекарите бяха много смутени. Просто шокирани.  Те не бяха в състояние да разберат какво се случва и ме караха да правя тест след тест, които аз минавах с чест и резултатите ме укрепваха все повече и повече в увереността на абсолютно оздравяване. Лекарите напълно просканираха тялото ми, направиха радиология, но не можаха да намерят и следа от проблема.

Благодарение на моя опит, аз сега споделям с всички, че чудеса са възможни и във вашия живот всеки ден. След всички изпитания и следващи събития, дойде твърдото знание, че ние идваме в този живот не да страдаме. Животът трябва да бъде великолепен и ние много обичани. Моят поглед на мирозданието рязко се измени и аз безкрайно се радвам, че беше ми даден втори шанс, за да изпитам „рая на земята”.

Въпрос:  В кой момент от този опит съзнанието беше ясно, на високо ниво?

Вероятно в това време, когато ми дадоха избор да се връщам или да остана.

Въпрос:  Ако вашето високо ниво на съзнание и активност по време на опита се отличаваше от обединеното съзнание, то в какво е разликата? Моля, обяснете.

Въпреки, че бях в кома, моето съзнание беше мобилно и аз някак знаех като от „страни”.  Известно ми беше също за разговорите, провеждащи се зад пределите на отделението, извън зоната на моето чуване.

Въпрос:  Как се отличава обикновеното зрение от това, което е имало място да бъде в това състояние (във всякакъв аспект, като яснота, полезрение, цвят, яркост, дълбочина на възприятие, степен на уплътнение на предметите, прозрачност на обектите и т.н.) ?

Да, аз знаех, че се намирам в стаята – въпреки, че за другите моите очи бяха затворени и въобще се намирах в кома. Но по някакъв начин у мене присъстваше възможност „да виждам” всичко наоколо редом и в същото време опита от другата измерение, както, ако то би  съществувало едновременно.

Въпрос:  Различава ли се слуха от обикновения в това състояние? (способността да се разпознава източника на звука, тоналност и височина и т.н.)?

Да. Аз можех да чувам какво говорят лекарите и моето семейство зад пределите на помещенията, извън пределите на чуване.

Въпрос:  Какви емоции чувствахте по време на опита?

Усещах огромна любов, която никога по-рано не съм изпитвала. Аз чувствах себе си много обичана, извън зависимостта кога или какво съм правила и с нищо не трябваше да доказвам на себе си, че съм достойна за такава любов.

Въпрос:  Срещнахте ли се в това състояние с други същества?

Да. Аз бях обкръжена от много същества, в това число там бяха моя баща и моята добра приятелка, която си отиде от живота преди. Аз не познавах другите същества, но чувствах , че те ме обичат и бяха готови да ме защитят и разбрах, че те са били някъде редом през цялото време, даже когато не знаех за това.

Въпрос:  Вие сте наблюдавали събития или слушали хората по време на вашия опит, които са могли да бъдат проверени по-късно?

Да. Аз видях и слушах разговора, който се проведе между лекарите и моя мъж зад пределите на стаята, където се намирах и далече по коридора. Видях моя брат в самолета, с който  е летял да ме види. Те, двамата по-нататък потвърдиха всичко това, в това число разговора между лекарите и мъжа ми, който аз повторих в последствие дума по дума.

Въпрос:  Имахте ли чувство за изменение на пространство или време?

Да. Имах усещане, че се намирам в друго измерение, много по-дълго, отколкото в действителност. Сумарното време на това, което аз узнах и се случи, беше заело много повече време в това триизмерно измерение. Също и нормалните резултати от медицинските тестове в зависимост от моето решение… Това действително измени моята представа за време!

Въпрос:  Имахте ли чувство за яснота на разбиране, за универсален ред и / или цел?

Да. Яснотата беше удивителна. Аз разбрах защо възникна рака, осъзнах как и какво хората получават за своите постъпки и че живота е дар, но ние не го разбираме.(Забележка на преводача: В друго интервю Анита казва, че рака е възникнал поради страхове по различни поводи. Страх от загуба на работа, страх от неправилна храна, страх от любов, независимо от логиката,  довел до заболяването, който превърнал нейния живот в ад в продължение на последните четири години, до момента на възкръсването). Аз разбрах, че ние сме обичани, без значение на каквото и да е. Ние не сме длъжни да правим нищо, за да доказваме на Бог за себе си и няма никакъв „рай” или „ад”.  Ние създаваме наш, собствен рай или ад на земята и аз разбрах ключовите компоненти за създаване на своя рай на земята!

Въпрос:  Има ли граница между тези две измерения?

Да. Аз достигнах точката, когато почувствах, че съм длъжна за направя избор да се върна или да остана. Моята добра приятелка беше там (която умря от рак преди 2 години) и тя ми каза, че аз съм отишла до края и ако отида по-нататък, то връщане вече няма. „Върни се и живей своя живот изцяло и безстрашно”.

Въпрос:  Дойде ли знание за бъдещи събития?

Да. Аз точно знаех, че моето тяло ще заздравее много бързо и това се случи. Знаех, че всички тестове ще покажат феноменални резултати и действително не беше намерена даже следа от заболяването. Осъзнах, че моите органи ще функционират нормално, апетита ще се върне. Минаха повече от 6 месеца от момента на събитията и аз все още чакам всички други подаръци, които ми бяха показани тогава. При все това, сега вече виждам как живота ми се променя в направление, където всичко това е много възможно. Едно от нещата, които видях, беше много дълъг живот занапред!

(от Елена Логинова)

По-нататък просто кратко ще опиша казаното от Анита.

Анита каза, че у нея са се появили нови способности, които може да се опишат като яснота на разбиране, понякога ясновидство. Тя, за няколко дена след възкръсването, станала АБСОЛЮТНО ЗДРАВА, с което довела до пълно объркване, почти до паника целия медицински персонал, понеже докторите, например, не знаели какво да пишат в „история на болестта”, всичко станало – противоречало на обикновената логика и медицина по принцип. Защото съвършено еднозначно било това, че пациентката след пристигането в болницата се е намирала в състояние, несъвместимо с живота…

Анита веднага започнала да разказва на близки и въобще на всички какво се е случило, преди и след това. Да отрича очевидното никой не може: имало прекалено много свидетели и медицинска документация. Тя не смята своя опит мистичен или религиозен, а просто преход в друго измерение, в друго  състояние на съзнанието.

Животът на Анита веднага станал друг: радостен, пълен с интересни хора, с много съвпадения и усещания, което да е без съгласие Свише. Напълно изчезнали всякакви страхове, в това число и страх от смъртта.

Възникнало абсолютно разбиране, че на човека са дадени неограничени способности и възможности. У нас няма лимит, всички проблеми са в самите нас, в нашите представи за реалността.Ние всички сме способни да променим всяка ситуация.

На Анита се сменил кръга от приятели.(Е, тук да се обяснява не трябва, на тези, които четат тези редове…). Тя никога не била особено религиозна, но сега има представа за истинското устройство на света. И това е нейното разбиране, нейната религия.

(Анита е родена в Хонконг, учила в Англия, в Манчестър, а родителите й са индуси. Тя заемала добра длъжност в сериозна компания до заболяването).

Превод: Елена Логинова

Има Върхове, на които, като се изкачиш, не се спускаш повече надолу, а летиш към висините!

Превод от руски: Кръстина