08/01/2012 от Джон Smallman
Ние всички сме едно - няма разделение. Вашето човешко възприятие относно индивидуалността е причинена от силно ограничени състояния на съзнанието, с което разполагате, и именно тези ограничени състояния ви създават огромни трудности по отношение на приемането на много от нещата. Като отделни личности вие взимате участие в очевидно отделни дисциплини, имате различни интереси относно обучението ви, развлеченията, различни предпочитани дейности, и т.н., и всичко това допълнително подчертава състоянието ви на разделение и скрива от вас всеобхващащо единство, което е първоначалното и вечното състояние на съществуване . Вашето пробуждане ще премахне тези строги ограничения и това ще ви позволи да си взаимодействате без ограничения с цялото творение и да предложите всички ваши разнообразни умения и таланти в полза на усъвършенстването на съществуващото Божие творение, в което всички съществуват величествено и хармонично.
Поради вашето настояще ограничено състояние на съзнанието, вие не осъзнавате достатъчно вашите умения и таланти, тъй като вие ги използвате предимно да оцелявате или да се забавлявате, но вие всички сте изключително талантливи и креативни същности, и това ще ви стане ясно и ще ви донесе огромна радост когато илюзията се разтвори и вие получите още веднъж възможност за достъп до необятното познание на божествените царства. Да бъдете равноправен партньор с Бог в творческите ви търсения винаги ще бъде и е било вашата съдба, и вие скоро ще я поемете в ръцете си.
Вашата съдба е естествено състояние, състоянието, в което Бог ви е създал, е да бъдете вечни и завинаги едно цяло с Него. Вие никога не сте го изоставяли; на вас просто ви се струва, че вие сте се отделили от Него, а вашите настоящи превъплъщения ви отвличат вниманието - изключително мощни и съблазнителни, с което вие ангажирате телата и всичките си сетива. Да, вашите тела са мощни, отвличащи вниманието ви хищници, те изискват вниманието на всичките ви мисловни процеси и емоции, и е много трудно за вас да се абстрахирате от тях за много дълго, тъй като те винаги имат нужда от вашето внимание - храна, напитки, упражнения, сън, развлечения, тревоги, конкуренция, печелене и др.
Медитацията, тихият отдих, усещането на земята, дърветата, наслаждаването на красотата на гледката на залязващото слънце могат да Ви помогнат да достигнете "не-обикновено" състояние на съзнанието, където натискът на живот в тялото може да бъде значително намален до степен, че за кратко можете да забравите за него. Когато това се случи, у вас ще изникне чувство на възвишен мир. Повечето от вас в някакъв период от време са имали подобно преживяване и никога не са го забравили. За някои този спомен е изключително емоционален, за други просто безпроблемно освобождаване от стреса на ежедневието, но каквото и да е, то е незабравимо. То е краткотрайно проникване в Реалността, която бихте желали да влизате по-често и по-лесно, но все още ви се струва, че тя ви се изплъзва, въпреки усилията, които полагате, за да я преживеете отново. И разбира се трикът не е да се опитвате, въпреки, че и това също е много трудно. Веднъж преживяно, вие не можете да спрете да копнеете за него и да го търсите, всеки път, когато решите, че сте близо до това вътрешно място, в което е възникнало.
Истината е, че необичайното състояние на съзнанието е най-обикновеното състояние на съзнанието! Това е просто така поради разсейването на илюзията, което е изключително рядко преживяване. Илюзията е ограничена среда, която изисква постоянно внимание. Работата е там, че не трябва да се отговаря на тези искания. Ваше задължение е да сте наясно с тях и след което да решите дали да се съобразявате с тях или не. Това е всъщност същността на свободната воля.
Всеки изпитва неудовлетворение от човешкото съществуване, дори вие често заключавате, че това е човешко състояние. Но това не облекчава вашето недоволство. Можете да го погребете като активно и упорито работите като разигравате източника, от който сте били дарувани. Независимо от това, дълбоко вътре във вас има чувство на тревожност, чувство, че сте се лишили от нещо, че трябва да "молите Бог!", за да получите повече от живота вместо тази безкрайна борба за оцеляване. Други не изглежда да страдат от този гняв, така че вие не се осмелявате да го обсъждате с никого, а просто се спотайвате.
Този вътрешен копнеж е вашето божествено събуждане по телефона. Той не е някаква психична заплаха за здравия ви разум. Но, тъй като всички вие изживявате живота разделени, индивидуално, вие не можете да видите как другите се чувстват, и се притеснявате, че вие сте ужасно различни от всички тези приети от обществото ви за нормални хора, които виждате навсякъде около вас. А когато видите някой, попаднал в капана на някакъв вид пристрастяване, или бездомник по улиците, това само ви потвърждава, че светът е много опасно място и че трябва да отговаряте на критериите за нормалност или ще потънете. И така вие запазвате страховете си за себе си, като строго пазена тайна.
Да, някои от вас може да предприемат лечение с психотерапия с надеждата за постигане на някакъв вид облекчение, но вие също така знаете и за хора, които са прекарали години в лечение без да постигат очевидно полезни резултати - те просто продължават да сменят терапевти - освен ако нямат достатъчно късмет да открият някой, който е отворен към по-задълбочените дискусии по отношение на техните проблеми и който ще ги разгледа от духовна гледна точка.
Така че тази тревога, това недоволство представляват интуицията ви, която се опитва да осъществи контакт с вас, опитвайки се да ви отвлече вниманието от ограниченията на илюзията. Това също така се усеща като вътрешен конфликт между "задълженията", тъй като част от вас се чувстват силно обвързани с тях и част от вас иска да се освободи от извършването им. Това е много объркващо за вас.
Напомняйте си, че целта на тези чувства е да ви насърчи да прекарвате времето си тихо, сами, без да се разсейвате (телефон, телевизор, деца, съпрузи), когато отделяте време за себе си, но не фокусирайки се върху тревогите и притесненията на всекидневния живот (за това може да ви помогне ако си пуснете тиха успокояваща музика като фон ), и просто да се отпуснете! Възможно е да заплачете, възможно е да се смеете, или вероятно нищо няма да се случи, но подсигурявайки си това време, отдавайки необходимото уважение към самите себе си, дори и само за пет минути през деня, ще засилите самочувствието си, вашето Божествено право да бъдете себе си (в края на краищата, кой друг може да бъдете?), и в тези минути сърцето ви ще се отвори да приеме постоянно предлагащия се дар на Божията любов за вас - и вие ще го почувствате като момент на мир или на самостоятелно утвърждаване.
Вие си дължите това лично, лично пространство, всеки ден, защото именно това е начинът, по който можете да откриете спокойствието и тишината, необходими ви за укрепване на способността ви да държите светлината и да и позволите да гори все по-ярко вътре във вас. Вие сте всички ярки бижута, прободени от меланхолията и унинието на илюзията, които показвате пътя към пробуждане. Това е ваш дълг и вашата радост, като божествени пътепоказатели, каквито всъщност сте и като отделяте време всеки ден за себе си, вие ще изпитате тази радост и знайте, че сте на правилния път, извършвайки точно това, за което сте се инкарнирали.
Възможно е някой да се опита да ви разубеди да приемете предлаганата ви любов, състрадание и честност безразборно във всяка ситуация. Но вие дълбоко в себе си знаете, че това е пътят ви, и единствено чрез преживяването му и демонстрирането му, вие променяте целия свят!
С толкова много любов, Саул.
Няма коментари:
Публикуване на коментар
Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.