Какво се случва в момента на планетата?
Става претоварване на системата. Заличават се старите матрици на вероятностите, създавани от вас с векове. Аналогия - прочистване диска на компютър, унищожаване на старите файлове, които отдавна не са използвани. Вие сами със своето сътворчество сте натрупали огромни пластове съвместни и индивидуални мисълформи. Системата е устроена така, че до времето на конвергенцията нищо да не изчезва, а само да се трупа или трансформира. Вашите лични архиви на възприемане са препълнени с данни дотолкова, че системата се е усложнила неимоверно.
Какво ще рече това?
Това означава, че скоростта на реализация на импулсите се забавя поради бавното преминаване през пътищата на вероятностите. Иначе казано, простите системи дават почти мигновен резултат на импулса на творението, защото намерението и резултатът не са обвързани със стотици условия и условности, които вие сте създали.
Системата е устроена така ,че до времето на конвергенцията нищо да не изчезва. До коя точка на сближаване по-точно?
До момента на сливане на всички вероятностни модели. Всеки от вас във всяко от вашите превъплъщения със своите мисълформи е създал множество модели на изживяване на себе си като човек, но не ги е реализирал на практика. И тези модели съществуват в алтернативни реалности като потенциални възможности на отделните хора. Това е като път, по който си отложил момента да тръгнеш. Въпреки това поддръжката за реализирането на тези потенциали си съществува във вашите резерви.
Още повече, че в обичайния модел на всеки свят не можеш да продължиш напред, ако не си завършил всеки от тези потенциали. Както в компютъра, когато отвориш множество прозорци с информация, после се налага да ги затваряш един по един и да уточниш дали желаеш да съхраниш тази информация.
Когато ви се спускаше много информация за това, че вие контролирате вашето мисълтворчество, ставаше дума точно за това. Хората, които не са се научили да контролират своя ум, засядат в огледалото на потенциалите. При това, както често се случва с компютрите, системата “замръзва” от многовариантности. Например, определена човешка постъпка предизвиква едновременно включване на потенциалите на множество вероятности и по-нататък всеки потенциал, всяка врата на вероятностите се намира в режим на очакване на следващия избор на човека.
Затова вие вече сте се приближили до ново разбиране за свободния избор.Няма и не може да има пълна свобода на избора. Ти винаги избираш от набора от варианти, вече създаден от теб.
Ако избирам от вече създадените опции. А когато създавам?
В твоя арсенал има избор от определено количество инструменти. Тези инструменти или понятия са сформирани от твоя опит, от твоя човешки опит. Тоест не можеш да създадеш нещо, което няма място в твоя свят. Не можеш да създадеш невъобразимо нещо или ситуация, защото не можеш да си я представиш и да я опишеш в траекторията на намерението. Например, не можеш да измислиш и сътвориш цвят, който да не е вариация на вече съществуващ цвят. Така е и за всичко останало.
Когато се ражда човешко дете във вашия свят, то изначално носи в себе си информационното поле от миналите си прераждания. Ако можеш да си представиш началото на своите превъплащения, което е било много отдавна, в своето най-първо въплъщение ти като същност не си имала никакъв багаж за създаване. В буквалния смисъл си се учил да възприемаш всичко за първи път. Но в продължение на стотици пъти в стотици животи ти си създал и насъбрал огромно поле от потенциални вероятности. Част от тях си завършил, реализирал си своето намерение, т.е.получил си това, което си привлякъл, каквото си имал намерение да получиш. Сега протича прочистване от ненужните потенциали. Така е при всеки от вас.
Как се определя степента на ненужност?
Взема се предвид началото на потенциала. Например в твоите въплъщения има потенциал да се развиеш като убиец. Не си извървяла този опит до край. Но последните хилядолетия не си се обръщала към този потенциал, не си го избирала, не си мислила за него. Този потенциал ще бъди премахнат.
Но искам да ви предупредя, че неприемането на нещо също е обръщане към потенциалите. Ако ти осъждаш или не приемаш такова развитие като убийството, то ти подклаждаш наново този потенциал. Във всеки вероятностен потенциал има два варианта: положителен и отрицателен. Тези определения не са много точни, но все пак отразяват същността на дуалността. Условно казано, отрицателният заряд се подхранва от твоите негативни мисли, а положителният - от положителните.
Не. Работата не е в оценката. Отрицателното и негативното - това е възвратно, положителното и позитивното - постъпателно. Възвратното развитие е, когато преминаваш през един и същи път, който вече си минавал, вместо да се движиш напред и да усвояваш нови неща. А постъпателно развитие е пълното завършване на един опит и преход към следващия. Това развитие е по-бързо и резултатно. То е така нареченото възходящо развитие. За него са нужни максимална концентрация на цялото намерение.
Тоест получава се така, че ако човек всеки път избира вариант на нов път - се развива и го преминава до край ,независимо от това какъв опит му дава той: на убиец или светец, развитието се счита за постъпателно?
Да, точно така. Но въпросът отново не е в избора. Никой не ви насилва да избирате убиеца. Важно е да помните, че с всяка мисълформа вие откривате нови врати за себе си, в които е нужно или да влезнете, или правилно да затворите. Когато количеството на тези врати стане огромно, вие вече не управлявате своята съдба и своето развитие. Създадената от вас система става тромава и тежка .
Значи има път на развитие, в който има само по една врата на потенциалите, която да се отваря?
Разбира се, че има. Има всичко. Важното е да се разбере, че не бива да се прескачат вече отворените врати на потенциала. Изборът зависи от вас. Този, който се научи да контролира своето мисълтворчество, и разбере какво е това “разпръснатост на творението” - това е скъп от енергийна гледна точка път, избира праволинейно израстване. Но който иска да изследва всички възможни потенциали на развитието, ще трябва да бъде последователен и да разбере, че трябва да завършва всичко, за да сведе до нула пълния потенциал.
Кой взима решенията за изтриване на насъбраните потенциали в момента?
Всеки от вас, разбира се. Нима мислиш, че някой ще направи избор вместо теб? Отмиращите, неподхранвани потенциали, се прочистват автоматично. От тези, на които все още обръщаш внимание, биват избирани най-перспективните за твоето развитие.
Как се определя тази перспективност?
Според скоростта на развитие. Например за “А” ще бъдат нужни 100 въплъщения, а за вариант “Б” само 30.
Много от вас вече са създали за себе си вероятностни потенциали, намиращи се в по-високи структури на света, да кажем в 4 измерение, както вие го наричате. Но за да направите този потенциал възможно най-устойчив, трябва да изключите тези потенциали, които се подхранват от вашите мисълформи, защото те ви дърпат обратно към 3 измерение - там все още съществуват определени взаимовръзки между външния свят и другите хора.
Много от вас вече чувстват зануляването на потенциалите. Това, че общуването с много хора за вас става безинтересно и много несъществени желания биват прочистени от потенциалите. Именно затова е необходимо сега особено внимателно да следим за своите мисли и усещания. Помнете: отключването на потенциал е възможно, само ако имате неутрално отношение към него. Например в потенциала практически на всеки от вас съществува потенциалът: да стане много богат. Ако вие осъждате богатството или страстно го желаете, то вие пречите на този потенциал да се занули.
Имаме информация, че е взето решение от най-високите йерархични съвети на светлината да се съкратят множество от съществуващите реалности. Вярно ли е?
Вече ти разказах, че създадената от мен система на света е самоорганизираща се. И винаги се намират доброволци да ръководят процеса, да коригират, помагат и организират. Така е във всяко общество. Ако някой от въплътените вземе решение за обединение с цел контрол - това си е негов избор. Ако вие се подчините на неговите съвети и насоки – това е ваш избор. В повечето случаи това е целесъобразно дотолкова, доколкото много от така наречените йерарси на вселената притежават по-голям опит и могат да го споделят с вас.
Излиза, че на теб ти е все едно как става развитието на всеки от нас и че ти изобщо не можеш да ни влияеш?
Представи си за малко, че си почва и сама си посадила в себе си великолепни растения. Как можеш да повлияеш на това? Като отдаваш всичките си най-ценни елементи за тяхното подхранване. Нима ще предпочетеш тревичката пред цветенцето? Всяко ново растение покълва върху теб за чудо и радост, всяко е ново и уникално. Ако растенията в градината ти започнат да се конкурират за оцеляването си, нима ти като почва ще отдадеш на някого своите предпочитания? Ако някое растение загине по някаква причина, ти ще можеш да го създадеш отново, тъй като генетическата памет на семето не изчезва. Затова няма никакво значение колко пъти ще се връща това растение. И, разбира си, ти не показваш на растенията как да растат.
А може ли да стане нулиране на потенциалите? Ведите твърдят, че във вселената нищо не се губи.
Всеки потенциал е част от теб. Ако ти не се грижиш за тази реалност, тя се свива до точка и се присъединява към теб. Ти просто си възвръщаш липсващите части и ставаш цялостен.
А има ли хора, които вече са направили това свиване на вероятностните си потенциали?
Съвсем малко. Да кажем, че в момента 15% от човечеството имат една четвърт незаличени потенциали. Именно у тях има реални шансове за колапс. У останалата част от човечеството незаличените потенциали са значително повече .
И какво ще стане с тези, които не са си занулили потенциалите?
Ще продължават да се развиват в тях. Например в потенциалите на много хора има такъв, в който става 3–та световна война. Но има и такива, където няма война. Ако болшинството от тези хора занулили дадения потенциал, война няма да има, ако не го занули - война ще има.
А какво ще стане с хората, у които потенциалът на войната е занулен?
Част от тях просто няма да се сблъскат с войната в своята лична реалност. Друга част, която продължава да занулява потенциалите си и успее да освободи достатъчно количество потенциали за по-нататъшното си развитие, открива нова врата в нова реалност. Затова създавайте нов свят и го изпълвайте с потенциала на своето въплъщение.
А какво е ставало, когато в миналото човечеството е загивало в потопи? Искаш да кажеш, че хората сами са си създали потенциал, в който да има потопи?
Да, точно така. Много от тях са знаели за предишните потопи и са се страхували от тях. Аз не мога да създавам за вас, от ваше име. Дал съм ви инструментите на творението, а как ще ги използвате, е ваш избор. Част от хората от миналото все пак успяват да занулят своите потенциали и да се придвижат към по-високи структури или съзнание.
А как е при животните? И те ли зануляват потенциали?
При животните няма индивидуално творение. При тях творението на потенциалите е групово и не толкова осъзнато, както при вас. При животните има тотемично творение и видовете на сътворение са доста по-ограничени в сравнение с вашите. Освен това повечето от тях са последователни във всяка следваща реалност, а не съществуват в няколко отделни потенциали, както е при вас.
А планетата?
Планетата е свързана с всички вас. В чист вид не съществува индивидуално творение и индивидуална реалност от потенциали. Всички те се преплитат и докосват едни други.
Превод от руски език: Росица
Няма коментари:
Публикуване на коментар
Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.