17.01.2013, http://removingtheshackles.blogspot.ca
Този имейл получих от един чудесен читател и искам веднага да го споделя с вас:
Постинг от Breaking the Silence um 11:11:
Мисля си за всичко това тук (ТОРРТ – The One People’s Public Trust), и се сетих за една метафора, която искам да ви разкажа. Тя ми обясни множеството реакции на новините, които от толкова дълго време очакваха много от Работниците на Светлината, Звездните семена, хората-индиго. И въпреки това тези новини изглеждат толкова по-удивителни, отколкото някога бих могъл да си представя.... Много гласове изразяват тук съмнение, гняв, недоверие и страх... Защо ... ?!!
Както и да е, ето метафората:
Веднъж гледах филм за затворници в един концентрационен лагер през Втората световна война. Против тяхната воля те бяха принудени да вършат всякакви неща... После немците избягаха от лагера, защото руснаците настъпваха, и затворниците бяха оставени сами на себе си.
Никой не им направи съобщения, че те "вече са свободни”... Те трябваше да го проумеят сами, стъпка по стъпка. Но някои от затворниците трябваше да поемат риска да бъдат "застреляни", да умрат..., когато излязат от бараките, в които бяха затворени. Когато го направиха, те видяха, че всичките им пазачи бяха избягали.
Те казаха за това на другите затворници. Някои започнаха да се смеят истерично. Други заплакаха от щастие. Някои трябваше да бъдат убеждавани много дълго. Някои отказваха да повярват. Някои решиха да легнат и да умрат. Някои се разгневиха.... Те просто не знаеха какво да правят... Те толкова дълго бяха жадували СВОБОДАТА, и ето че тя вече беше тук. Но те толкова дълго бяха имали някого, който да им казва какво трябва да правят. И изведнъж те сами трябваше да мислят и да чувстват, да си върнат своята независимост...
Помислих си, че това би подхождало много добре тук!
Превод: Лусесита
Този имейл получих от един чудесен читател и искам веднага да го споделя с вас:
Постинг от Breaking the Silence um 11:11:
Мисля си за всичко това тук (ТОРРТ – The One People’s Public Trust), и се сетих за една метафора, която искам да ви разкажа. Тя ми обясни множеството реакции на новините, които от толкова дълго време очакваха много от Работниците на Светлината, Звездните семена, хората-индиго. И въпреки това тези новини изглеждат толкова по-удивителни, отколкото някога бих могъл да си представя.... Много гласове изразяват тук съмнение, гняв, недоверие и страх... Защо ... ?!!
Както и да е, ето метафората:
Веднъж гледах филм за затворници в един концентрационен лагер през Втората световна война. Против тяхната воля те бяха принудени да вършат всякакви неща... После немците избягаха от лагера, защото руснаците настъпваха, и затворниците бяха оставени сами на себе си.
Никой не им направи съобщения, че те "вече са свободни”... Те трябваше да го проумеят сами, стъпка по стъпка. Но някои от затворниците трябваше да поемат риска да бъдат "застреляни", да умрат..., когато излязат от бараките, в които бяха затворени. Когато го направиха, те видяха, че всичките им пазачи бяха избягали.
Те казаха за това на другите затворници. Някои започнаха да се смеят истерично. Други заплакаха от щастие. Някои трябваше да бъдат убеждавани много дълго. Някои отказваха да повярват. Някои решиха да легнат и да умрат. Някои се разгневиха.... Те просто не знаеха какво да правят... Те толкова дълго бяха жадували СВОБОДАТА, и ето че тя вече беше тук. Но те толкова дълго бяха имали някого, който да им казва какво трябва да правят. И изведнъж те сами трябваше да мислят и да чувстват, да си върнат своята независимост...
Помислих си, че това би подхождало много добре тук!
Превод: Лусесита
Няма коментари:
Публикуване на коментар
Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.