Свободен съкратен превод
Балаш Исмайлов, бивш военен летец, подполковник от запаса, изучавал
историята на авиацията, по-точно летателни апарати на древността. Той ги е
изучавал детайлно и е пътешествал, за да види със собствените си очи експонати
в различни музеи.
Попаднал на древния индийски
ръкопис "Самаранга Сутрадхара", в който се споменава за многочислени
полети на човека с помощта на апарати, наречени “вимани”. На санскрит “вимана”
означава “небесна колесница”. Тези вимани били от листов метал и, съдейки по
текста, тези листове се съединявали чрез заваряване. Виманите се задвижвали с
"управляем огън от стоманени съдове". За управлението на виманите
човек трябвало да знае 32 "тайни".
За виманите пише и в друг
индийски ръкопис "Виманика Шастра", раздел от обемистия трактат "Янтра-сарвасва"
(енциклопедия на машините), за негов автор се смята мъдрецът Бхарадваджия, за
който се споменава в "Махабхарата".
Ръкописът "Виманика
Шастра" бил намерен през 1875 г. в един от храмовете на Индия. По мнението
на учените този трактат бил написан в IV век пр.н.е. на основата на по-ранни
текстове и бил нещо като практическо пособие за построяване и експлоатация на
вимани. В този трактат детайлно били описани летателните апарати и приборите в
тях. По тези описания лесно може да се разберат приборите, изпълняващи
функциите на фотоапарат, радар, прожектор и пр. Съдейки по всичко, тези прибори
са използвали енергията на слънцето. Има и описания на различни видове оръжия,
при това с разрушителна сила. Любопитно е, че на много места в трактата има
описания на дрехите на пилотите и дори на тяхната диета.
Виманите са описани и в
по-известните индийски епоси - в "Рамаяна" и "Махабхарата".
Само в последния епос има 41 място, където се споменават виманите. Виманите не
само се споменават в древните текстове, но има и техни изображения, например в
пещерите на храма Елолор в Индия.
Излиза, че в тези далечни
времена хората са можели да обработват метала на нивото на съвременните технологии...
През 1875 г. това предизвикало фурор, особено като се има предвид, че тогава
още не е имало самолети.
Специално за метала в
трактата има цяла глава. Споменават се 3 вида метали: саундалика, мауртхвика и
сомака. Говори се и за сплави, които могат да издържат на много високи
температури.
Друга глава е посветена на
оптиката – огледала и лещи, които могат да се слагат на борда на виманите за
визуални наблюдения. Те били 7. Едното се наричало "Огледало на Пинджула"
и било предназначено за защита на очите на пилотите от ослепяващите “дяволски
лъчи” на противника.
Енергиите, които привеждали виманите в движение, също били 7 и те се използвали поред, като двигателят се превключвал от една енергия на друга.
Самите вимани били 4 типа:
Рукма Вимана, Сундара Вимана, Трипура Вимана и Шакуна Вимана. Първите две имат
конусовидна форма и три отсека, във втория има помещение за пътници.
Трипура Вимана – е по-голям "самолет",
който може да се използва и като подводен апарат.
Шакуна Вимана е най-сложният
в техническо и конструктивно отношение.
И четирите типа имали
вертикално излитане и можели, освен всичко друго, да “плават” във въздуха като
дирижабли и да извършват зигзагообразен полет. В трактата имало и правила за
техниката на безопасност - предпазни мерки при дълги полети, защитни мерки
срещу мълнии и бури и пр.
На своите вимани древните
индуси летели не само над Индия, но и из цяла Азия, дори над океана.
В индийските текстове се
говори и за космически градове, които като грамадни орбитални станции се въртят
около Земята. Виманите осъществявали връзката между Земята и орбиталните
станции. Някои от тях можели да превозват над хиляда души, а други – само по
един човек.
Преди няколко години в
тибетския град Лхаса китайските историци намерили документ, написан на
санскрит. В този ръкопис се съдържат указания как се изработват
междузвездни кораби, използващи за движението си принципа на антигравитацията. За
антигравитацията в древния документ се казва, че това е "центробежна сила,
достатъчно мощна, за да противодейства на земното привличане".
Епосите твърдят, че за
изработването на неразрушим летателен апарат трябва да се извършат определени
ритуали и да се произнасят мантри. И че виманите могат да стават невидими след
извършване на определени манипулации. Пилотът можел да измени външния вид на
виманата, като й придаде за маскировка вид на облак, а за сплашване на
противника – формата на лъв или тигър, или пък облика на прекрасна жена – за
отвличане на вниманието.
Подобни текстове са намерени
в пакистанския град Мохенджо-Даро, на остров Пасха, в Китай. Китайските
документи могат да се разглеждат като исторически хроники на експерименталната
авиация. Най-“младите” апарати са на възраст 2000 години пр.н.е. В един от тези
документи пише, че през 1766 г. пр.н.е. император Ченг Танг заповядал да се
изработи летателен апарат и той бил направен. По-късно императорът заповядал да
го унищожат.
Много са интересни
описанията на поета Чу Юн, живял в 3 век пр.н.е. Той описал летателна машина,
на която той лично прелетял над пустинята Гоби.
Описание на летателни
апарати има и в устното народно творчество на народите на Непал. В непалските
епоси се говори, че тайните на полета били известни само на така наречените
яванас – светлокожи хора от източното средиземноморие. Очевидно става дума за
древните елини, в чиито митове освен мита за Икар се споменават и други полети
на човека с помощта на спомагателни средства.
За полети на летателни
апарати се споменава и в древния Вавилон. В древновавилонския кодекс "Халката",
например, се казва, че “управляването на летяща машина” е велика привилегия. За
летателни апарати се споменава и в древновавилонския "Епосе за Етан",
написан 2500 години пр.н.е. Там се говори, че шумерският цар летял на гърба на
гигантски орел. В епоса се описва ландшафтът така, както е невъзможно да се
опише дори от най-високото дърво или скала: споменават се цветна мозайка на
засятите с различни култури полета, реки като нишки ккуна Вимана и др.
В
друг вавилонски ръкопис, "Силфр-ала", вече се говори за летателен
апарат, като се дава детайлно описание. За него е написал в своята книга Рене
Ноонберг.
Има
подобни текстове и в Полинезия. Местните легенди разказват за светлокожи хора,
дошли от запад на "бестящи лодки", които "плавали над
морето". И у народите на други островни групи има легенди за “летящи
канута”.
Една
от най-интересните находки, потвърждаващи, че в древността хората са можели да
летят, са “колумбийските самолетчета”, които са цяла ескадрила – намерени са 33
броя! Едно такова самолетче представлява златна фигурка с дължина 4 сантиметра.
Такива самолетчета са открити през 19 век не само в Колумбия, но и в Перу,
Коста Рика и Венецуела, което говори за широкото им разпространение. Датират се
500-800 г. пр.н.е. Специалисти установили, че колумбийските самолетчета имат
великолепни аеродинамични свойства.
Най-удивителното на тези
самолетчета е това, че на тях са нанесени знаци, които поразително напомнят
финикийската писменост. Това говори за това, че хората в древността може би са
имали въздушни междуконтинентални комуникации.
В
Египет още през 1848 г. в храма на Сет Първи в Абидос открили странни изображения,
които тогава сметнали за древни механизми, и едва в наше време учените стигнали
до извода, че това са изображения на летателни апарати, например въртолети. До
тях има апарати, удивително приличащи на съвременни свръхзвукови изтребители. Подобни
изображения били намерени и в Карнакския храм.
Световно известният уфолог
Ричард Хогланд твърди, че египтяните са произлезли от марсианци, посетили
някога Земята... По-късно американските автоматични изследователски станции,
изпратени към Марс, заснели там “пирамиди” и “лице на сфинкс”.
В Египет открили и “брата”
на “колумбийското самолетче”. Открили го в гробницата на Задоиаг през 1898 г. Възрастта
на находката се определя на над 2000 години. “Самолетчето“ е дълго 15
сантиметра и е направено от много здраво и твърдо дърво.
Ученият Халил Месиха през
1969 г. напавил точно копие на дървената фигурка и му сложил моторче и
пропелер. В резултат моделът успял да развие скорост 105 км в час. След
изпитанията египтолозите започнали да ровят в мазетата на музея и намерили там
още 14 аналогични древноегипетски “самолетчета”...
Превод: Лусесита
Източници, със снимки:
Няма коментари:
Публикуване на коментар
Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.