Край на пилотния дневник
От този момент записвам всички последвали събития по спомени. Това надхвърля всякакво въображение и би изглеждало напълно налудничаво, ако не бе ми се случило. Радиста и аз сме изведени от самолета и приети по най-сърдечен начин. Бяхме качени на малка платформа – нещо като превозно средство без колела! То ни придвижва към искрящия град много гладко. Тъй като приближаваме, градът изглежда построен от кристален материал. Скоро пристигаме до голяма сграда от вид, какъвто никога преди не бях виждал. Изглежда точно както според дизайна на Франк Лойд Райт, или по-точно на този на Бък Роджърс!! Дадоха ни някаква топла напитка, която имаше вкус, който никога преди не бях опитвал. Беше вкусно.
След около десет минути двама от нашите странни на вид домакини влязоха в нашите квартири и ми съобщиха, че трябва да ги придружа. Нямах друг избор, освен да ги последвам. Оставих радиста си и изминахме кратко разстояние, влязохме в нещо като асансьор. Спуснахме се за малко надолу, машината спря и вратата тихо се вдигна нагоре! След това продължихме надолу по дълъг коридор, който е осветен с розово обагрена светлина, която сякаш се излъчваше от самите стени!
Едно от съществата направи знак да спрем пред голяма врата. Над вратата има надпис, който не мога да разчета. Голямата врата се отваря с безшумно плъзгане и ми се кимва да вляза. Един от моите домакини казва „ Не се страхувай, Адмирале, ще се срещнеш с Повелителя…”
Пристъпвам навътре и очите ми се приспособяват към красивото оцветяване, което сякаш напълно изпълва стаята. Лед това започвам да виждам това, което е около мен. Това, което поздрави очите ми, е най-красивата гледка, която съм виждал през целия си живот. Всъщност е твърде красиво и чудно, за да може да бъде описано. То е изискано и деликатно. Мисля, че не съществува човешки термин, с който може да се опише това съвсем откровено в детайли! Мислите ми са прекъснати по сърдечен начин от топъл плътен и мелодичен глас: „ Приветствам ви с Добре дошли в нашето царство, Адмирале”. Виждам мъж с деликатни черти и с гравирани години по лицето си. Той е седнал до дълга маса. Той ми дава знак да седна на един от столовете. След като седнах, той доближи краищата на пръстите си и се усмихна. Той заговори меко отново и каза следното.
„Позволихме ти да влезеш тук, защото си с благороден характер и си известен в Света на повърхността, Адмирале”.
„Света на повърхността?”, полу-задържам дъха си!
„Да”, отговаря Повелителят с усмивка, „вие сте в царството на Арианни, Вътрешния Свят на Земята. Няма да забавяме много мисията ви, ще бъдете безопасно ескортирани обратно към повърхността и на известно разстояние нататък. Но сега, Адмирале, ще Ви кажа защо вие бяхте призовани тук. Нашият интерес с право започна след като вашата раса взриви първите атомни бомби над Хирошима и Нагасаки, Япония. В това тревожно време ние изпратихме нашите летателни машини „Flugelrads” до вашия свят на повърхността, за да проучат какво е направила вашата раса. Това, разбира се, е минала история, скъпи ми Адмирале, но трябва да продължа. Виждате, никога не сме се намесвали във войните и грубостите на вашата раса преди, но сега трябва, защото вие сте се научили да правите безразсъдни експерименти с определена сила, която не е за Човека, а именно, тази на атомната енергия. Нашите емисари вече са изпратили послания до силите на вашия свят и все пак тях не ги е грижа. Сега вие сте избран на станете свидетел тук, че нашият свят съществува. Виждате, нашата Култура, Наука е на хиляди години отвъд тази на вашата раса, Адмирале.”
Аз се намесих”, Но какво общо има това с мен, Сър?”
Очите на Повелителя сякаш проникваха дълбоко в мозъка ми и след като ме изучаваше няколко минути, той отговори: „ Вашата раса сега е достигнала точка, от която няма връщане назад, понеже има някои сред вас, които по-скоро биха унищожили целия ви Свят, отколкото да се откажат от властта си, както разбират…”
Аз кимнах и Повелителят продължи, „ През 1945 година и след това ние се опитахме да контактуваме с вашата раса, но нашите усилия бяха посрещнати с враждебност, но нашите „Flugelrads” беше открит огън. Да, дори бяха преследвани със злоба и неприязън от вашите бойни самолети. Така че, сега, казвам на теб, синко, във вашия Свят се завихря огромна буря, черна ярост, която ще се проявява много години. Няма да има отговор от вашите Оръжия, няма да има сигурност в науката ви. Тя може да бушува докато всяко цвете на вашата култура бъде стъпкано, а всички Човешки неща са приравнени с огромния хаос. Настоящата ви Война е само прелюдия към това, което е на път да дойде за вашата раса. Ние тук го виждаме много по-ясно с всеки час…казваш, че греша ли?”
„Не”, отговарям” това се случи веднъж преди, дойде Тъмната Ера и продължи повече от петстотин години”.
„Да, сине мой”, отговори Повелителят” Тъмната Епоха, която ще дойде сега за вашата раса, ще покрие Земята като обвивка, но аз вярвам, че някои от вашата раса ще живеят чрез бурята, повече не мога да кажа. Ние виждаме от голямо разстояние, че се забърква нов свят от руините на расата ви, търсеща изгубените си и легендарни съкровища и те ще бъдат тук, синко, в безопасността на това, че ги пазим. Когато дойде времето, ние ще излезем отново напред, за да помогнем за съживяването на вашата култура и вашата раса. Вероятно тогава вие ще сте осъзнали безполезността на войните и техните размирици…а след това време, определено от вашата култура и наука ще ви бъде върнато на вашата раса, за да започне наново. Ти, синко, ще се завърнеш в света на Повърхността с това послание…”
С тези заключителни думи нашата среща сякаш приключваше. За момент стоях като в сън…но все пак знаех, че е реалност, а по някаква странна причина леко се поклоних или поради уважение или поради смирение, не знам поради кое от двете.
Изведнъж осъзнах, че двамата красиви домакини, които ме доведоха тук, бяха пак до мен. „ От тук , Адмирале”, направи знак единият. Обърнах се още веднъж преди да изляза и погледнах назад към Повелителя. Нежна усмивка беше изписан на деликатното му и древно лице. „Сбогом, синко мой”, каза той, а след това направи жест за мир с хубава, стройна ръка, нашата среща наистина беше приключила.
Бързо излязохме от голямата врата на покоите на Повелителя и още веднъж влязохме в асансьора. Вратата се плъзна тихо надолу и изведнъж се изкачихме нагоре. Един от моите домакини заговори отново” Сега трябва да побързаме, Адмирале, защото Повелителят не желае повече да ви забавя във вашето програмирано разписание, вие трябва да се върнете с това послание към вашата раса”.
Не каза нищо. Всичко това беше почти невероятно и още веднъж мислите ми бяха прекъснати, когато спряхме. Влязох в стаята и отново бях при радиста си. Той имаше разтревожен израз на лицето си. Като доближих, казах „ Всичко е наред, Хоуи,всичко е наред”.
Двете същества ни направиха знак към чакащото превозно средство, качихме се, и скоро се върнахме при самолета. Двигателите работеха и ние веднага се качихме. Цялата атмосфера изглеждаше заредена с определено чувство за спешност. След като вратата бе затворена, самолетът веднага бе издигнат от тази невидима сила докато достигнахме надморско ниво2700 стъпки. Две от летателните машини летяха до нас на известно разстояние, направлявайки ни по пътя обратно. Трябва да отбележа, че индикаторът за скоростта не отчиташе нищо, но все пак се движехме с много бърз курс.
2:15 – Пристигна радио съобщение „ Оставяме ви, Адмирале, контролите ви са свободни. Auf Wiedersehen!!!!”
(следва продължение – Tauno)
Няма коментари:
Публикуване на коментар
Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.