РАЗГОВОР С ЛУЦИФЕР. Част 17. Парченца от Божествения диамант.

Автор СЕлена, 13 май 2014

Всеки от вас може да получи отговори на своите въпроси вътре в себе си. И това ще бъде вашата картина на мирозданието. Всеки, който търси отговори, ги намира. Аз намирам моите. Вие можете да намерите своите.
Разкажи по-подробно за душите. Кой ги създава?
Светлината на Бога се разпространява във всички направления и се отразява от създадените от самия него препятствия и ражда бликове (отражения) на Бога. Може ли да се каже, че светлината създава бликове? Или може да се каже, че тях ги създава препятствието? Но понеже и светлината, и нейните бликове, и призмите, в които се отразява светлината, са нещо единно, то може да се каже, че и душите ги създава Бог.
Във вашето разбиране някъде има някакво производство на души по зададени параметри, като в завод. Това, разбира се, не е така.
Но светлината е една, а душите се отличават изначално при създаването. На нас са ни казвали, че е имало няколко посявания на души. И че те се различават по своите възможности. Има души от планетарен тип, които могат да се развиват като планети и светила. Има души на животни, които могат да се развиват само в животинския свят. Има човешки души. Така ли е?
Ако ти раздробиш диамант на едри и дребни части, те разбира се ще се различават по големина, по силата на отразяването, по енергиен капацитет. Но всичките му части ще са същият този диамант, с единен строеж, и различните негови части изначално се различават само по размерите.
Представи си, че си ударила много голям диамант и той се е раздробил на милиарди частици с различна големина. Това е най-близката аналогия за посяването на души. По-нататък върви развитие на тези диамантени парченца. Някои частици помътняват и обрасват с налепи, което увеличава тяхната маса, но не увеличава тяхната степен на отразяване на светлината. Други започват да се очистват и да шлифоват стените си при съприкосновение с по-дребни части, и така се раждат прекрасни диаманти.о не увеличава тяхната степен на отразяване на светлинатаа
При това за да се отшлифоват стените на голям диамант, са нужни повече усилия и време, отколкото при малък диамант. Но малкият диамант може да засияе с по-голямо количество стени, отколкото големият. Ако обаче се отшлифоват стените на голям диамант, неговата отразяваща мощност ще бъде по-голяма отколкото при малката част.
Ти попита само за света на планетите, животните и хората. Но градациите са неизмеримо повече.
Т.е. всичко това е било единно посяване, само че всичките души са се получили различни съвсем случайно? Бог не е имал за цел да създаде различни души?
Аз не мога да знам целите на Бог, освен целта за развитие и получаване на свой опит като Бог. Но ако ти си представяш това така, че той е обмислил цялата методика за създаване и различаване на душите за определени цели, това е човешки подход. Всичко се съдържа във всичко. Ако предположим, че неговата цел е била многообразие на развитието, то може да се каже, че създаването на различни души е било негова цел.
Вие имате теория за големия взрив. И съобщения за първични импулси за разгръщане на мирозданието. Всичко е стнало в един момент: и сътворяването на света, и сътворяването на душите. 
По някои канали говориха за това, че е имало няколко посявания на души.
Кой може да направи посяване на души, освен изначалният Бог? Никой. Веднъж Бог се е разпаднал на части във вид на души. Коя негова част е могла да сътвори още души и от какво? Ти си представяш това така, че има части на Бог, и че има негова основна част? Как да ти обясня. Бог в това качество, в което той е можел да създава души, е бил цялостен. Всяка от неговите части има всички негови качества, но няма неговата мощ. Всяка част, това е все пак негова част. Самото посяване на души е просто разделяне на Бог на части. Възможно е някоя от неговите части да е могла да започне да се раздробява по-нататък. Но Бог е дал на всички забрава, великия дар на забравата, при който ние всички сме забравили какви сме били в цялото и сме започнали да се помним като части и да се развиваме самостоятелно.
Т.е. сега сътворяването на нови души не се случва и общото количество на душите винаги е еднакво?
Да. Какъв е смисълът от сътворяване на нови души?
Ами в създаване на видове, уникални, раждащи нови възможности на Бог.
Всички видове души вече съществуват и всички те са уникални. Всички възможности на Бог вече съществуват и няма нови. Всичко ново е развитие на старото, неговият стремеж да се видоизменя. Именно в стремежа към изменение, към развитие е заложена безкрайността на многообразието и безкрайността на уникалността на форми на Бог.
А по какво се отличават душата на човека и душата на планетата? Само по размерите? За хората и за техните души казват, че на нас са ни присъщи емоциите. А на други души това е присъщо в по-малка степен.
Защо мислиш, че душите на планетите нямат емоции? Ти сама можеш да усетиш това върху себе си. Урагани и хубаво време, избухвания на слънцето - всичко това са емоции на планетарните души. Емоциите на планетата, върху която се развивате, е това, което наричате стихии.
Ти говориш за човешките чувства. По какво човешките чувства се отличават от емоциите на планетите? Само по логическото осмисляне, като им се дават оценки на ума и на вашата система за развитие и възпитание. Ураганът - това нещо хубаво ли е или е лошо? За вас е лошо, но за планетата това е изхвърляне на излишната натрупана в определено място енергетика.
В сравнение с човешката душа душата на планетата е по-мощно парче от диаманта, което е способно да вмести и трансформира по-голямо количество Божествена светлина. Законите на развитието са единни, но при по-големите масиви има особености. По-големите масиви от информация се обработват от по-мощни системи, за това е нужно повече време, резултатите са по-мощни, тези резултати могат да се вместят в по-мащабни носители и така нататък.
Значи душата, например, на едно животно, никога не може да повтори пътя на развитие на душата на една планета, защото изначално е с по-малък енергиен капацитет?
Няма нищо невъзможно. Просто това е по-трудно и по-дълго, изисква колосално количество усилия на тази душа, постоянен стремеж. Душите на някои животни са успели да достигнат нивото на човешката души и да се въплътят в човек. Ти сама можеш да намериш примери, има достатъчно, когато душата на животно едва започва да усвоява човешкия спектър от възприятия и все още пренася много неща от своя предишен опит на развитие. Аз не знам примери за преход на душа на животно на планетарно ниво. Но пред нас имаме безкрайно време за развитие на мирозданието.
Всяка душа може да се развива в пределите на своя енергиен капацитет. Може да увеличава енергийния си капацитет, но разбира се има граница на нарастването. Т.е. критично съотношение на увеличения капацитет спрямо първоначалния, може да се увеличи с не повече от една трета, иначе системата става неустойчива. Това е като да оваляш мокър камък в пясък. На определен етап пясъкът не прилепва повече. Но ако камъкът присъедини част от полепналия пясък към своята маса, то по-нататък процесът може да продължи. Точно това се случва в природата на минералите. Това се случва и в природата на душите.
 А някой може ли да отзове душата от въплъщението?
За какво му е на някой да прави това?
Ами например, ако някой смята, че душата върви по неправилен път на развитие, прави нещо не както трябва. Нанася вреда на себе си или на околните.
Ако още веднъж си спомним, че няма неправилни и правилни пътища, няма вреда и полза, има само скорост на развитие и на изменение, и различните вариации и изменения на Божествения Дух, и освен това, че всичко на света е Божествен Дух, то ще стане ясно, че Духът няма причини да отзовава себе си от различните си въплъщения, в които той просто се развива с различна скорост. Освен това, нищо не може да се унищожи, това също е закон. Може само да се свие в точки на потенциал или да се разгърне в структура на развитие.
Вече говорихме, че душата е като уникален файл, в който е записана историята на развитие на дадената част от Божествения Дух. Този файл не може да се унищожи, защото информацията за него се дублира милиарди пъти във всичките системи на мирозданието.
Вие така сте устроени. Всичко сякаш се копира във всичко, в тебе има пълна информация за всички части на мирозданието, и във всяка част на мирозданието има информация за теб. В случай на твое хипотетично унищожение, ти можеш да бъдеш сглобена отново, като се събере информацията от другите части на Бог, просто като се обозначи системата на сглобяване във вид на твоето уникално светлинно име, като търсене в интернет. Така сте устроени всички вие.
Защото тревата не може да се унищожи, тя може да се появи на всяко друго място отново и отново, така тя се възсъздава отново от общите хранилища на паметта на природата. Вие също сте една от тревичките на мирозданието. И в този смисъл вие сте безсмъртни. Дори ако настъпят студове, информацията за тревичките ще бъде свита до потенциал, но като настъпи пролетта, тревата отново ще прорасне. Всичко е подобно.ирозданието. И в това ездава отново от общите вет скорост. ствен Дух, то ще стане ясно, че Д
Много са ни говорили за договора на душата с Висшия Аз. Ако душата е саморазвиващ се плод на дърво, а Висшият Аз - това са жизнените сокове на дървото, то тогава какво е договорът на душата и съществува ли той?
Вас ви обучават на етапи, съобразно вашето възприятие. Когато малкото дете попита как се раждат децата, какво можеш да му разкажеш от твоето ниво на развитие? То не знае нито за строежа на тялото на жената и мъжа, нито за секса, нито за вселяването на душите, нито за процеса на раждане на децата и пр. За да разбере на твоето ниво, ти трябва да му обясниш всичко това. Но неговият детски ум още няма да разбере и няма да може да обработи такова количество информация. Затова вие измисляте за него подходяща приказка или аналогия, както аз сега правя това за теб.
Какво ще стане, ако ти кажа, че всичко, което знаеш за процеса на раждане на децата, е неправилно и че отговаря само на твоето възприятие и на етапа на обучение? А в действителност всичко става съвсем не така?
По-рано в различни религии на вас са ви говорили за божието наказание. После за закона за кармата. После за договора на душата. После за избора на играта и кинофилма на живота. И всичко това са били приказни аналогии за първоначално усвояване. И всичко това е истина, и не е истина. Всичко това е начин на отразяване, това, което сте готови да усвоите и да разберете.
Вие разбирате договора на душата като някакъв договор, в който са записани всички условия за въплъщението, и душата се задължава да изпълни някакви задачи на въплъщанието. Това е така, и не е така. Листът може да избере клонче и плод, в който иска да се развие накрая. И това развитие започва. Избирайки да стане ябълка на дървото на мирозданието, все още може да се развие в различни сортове ябълки, но вече е невъзможно да расте като банан. Различен строеж, различни форми. Избирайки развитие на ябълка, ти получаваш някакви стартови правила за развитие: ще бъдеш с кръгла форма, сладко-кисела на вкус, със зелен, жълт или червен оттенък и пр. Това е договорът на ябълката с ябълковото дърво.
Разбира се, това е опростяване, защото за вас е още трудно да разберете, че няма ограничения за развитието, вашето развитие е ограничено само от вашето възприятие. И договорът на душата също е форма на възприятието.
Ние с теб бавно се движим към нови понятия. Спомни си. Бог няма предпочитания за развитието на тази или друга душа. За многообразие на развитието той е дал на всяка душа свобода на избора. А всеки договор – това все пак са условия за ограничение.
Искаш да кажеш, че няма никакъв договор?
Във вида, в който вие го разбирате – няма. Хайде да сравним договора с карта. Ти си решила да пътешестваш в определена местност. Ти можеш да вървиш напосоки. Но на теб ти помагат. Дават ти карта, на която посочват пътища, пътечки, планини, водоеми, ями и опасни места. И ти говорят с любов: щастлив път! Само бъди внимателна! Ако се случи нещо, ние винаги сме наблизо, само ни повикай! Разбираш ли? И ти вървиш, използвайки тази карта, или не. Ти можеш да я отхвърлиш, но тогава попадаш в ями, спъваш се в камъни, загубваш пътя, оставаш без вода и пр.
Или можеш да вървиш в точно съответствие с тази карта. Тя е подбрана, както и основните туристически маршрути, пътят е изграден така, че да се видят основните забележителности на тази местност и доста комфортно да се достигне до крайната цел. Но за някого е по-интересна екстремна почивка, планински туризъм, водни пътешествия. Местността е една и съща, но изборите са различни. Ти можеш преди въплъщението да поръчаш карта за екстремно пътешествие и тогава ще те преведат по най-високите върхове, ще те спуснат във водопади, ще те поведат из пустиня, ако искаш.
Това е договорът. Няма никакви задължения за развитие. Какво можеш да обещаеш? Да станеш по-добра? Но какво значи по-добра? Всяко твое ново състояние е по-добро от предишното, ако това е ново състояние. Това е така от гледна точка на мирозданието. Ти просто избираш местността (монадичния клон), типа на маршрута (клончето) и условията. А по-нататък се впускаш в това увлекателно пътешествие.
И във всеки момент можеш да помолиш да бъдат изменени условията на договора, т.е. ти не можеш веднага да се окажеш в друга местност, в друга страна, но можеш да помолиш да се замени екстремният туризъм с по-комфортен. И ще ти дадат нова карта. Ще ти я насочат в твоето възприятие чрез твоя Висш Аз, чрез твоя информационен водач в пътешествията. В тази аналогия Висшият Аз е твоят туроператор.
И ако ти избереш да блуждаеш по маршрута, връщаш се много пъти назад и още много пъти оглеждаш вече видяните забележителности, то от гледна точка на твоя водач това е нерационално, защото неговата задача е да изпълни твоята поръчка точно и да те доведе до крайната цел на пътешествието. Но нищо повече. Това не е грях, не е спиране на развитието, не е лошо. Това е твой избор на маршрут и той винаги е уникален, въпреки че по такъв маршрут заедно с теб вървят много души. Ти можеш да вървиш заедно с тях, като правиш колективен избор, а можеш да се отцепиш от тях и да вървиш по свой път. И на теб ще ти дадат индивидуална карта. Ти можеш да избереш да вървиш по свой път и преди въплъщението, и вече по време на въплъщението.
Твоят договор се променя през цялото време, няма нищо неизменно. Местността е една и съща. Но има различно функционално предназначение, различна степен на детайлизация на твоята карта. Всичко, с което си ограничена в това въплъщение - това е с избора на местността. Но и този избор ти правиш сама. И разбира се при избора на нов маршрут се отчита опитът от предишните пътешествия.
В това се състои вашето участие във воденето. Вас ви водят по поръчан от вас маршрут съобразно вашия избор. И вие винаги сте във връзка с вашия водач - вашия Висш Аз, вашия информационен навигатор. Но твоята радост или недоволство от маршрута, избран от теб, твоята способност да преживяваш определени емоции по време на твоето пътешествие, твоите емоционални и умствени реакции – това е твоето личностно възприятие, което е присъщо на твоята душа.
Това е твоето информационно напълване на базата данни на възприятието на обкръжаващия те маршрут на живота. Безкрайно много души са преминали по този маршрут, но всяка от тях го е възприемала по различен начин, оценявала го е различно. И опитът от това възприятие, както и новите маршрути за пътешествието, се записват както в твоята лична база данни, наречена душа, така и в базите данни на вселената. И всички желаещи могат да погледнат записания от теб кинофилм на твоя живот по изградения за теб маршрут.
Разбираш ли? Този кинофилм създаваш ти. На теб само ти предлагат карта по твой избор. Но твоите очи са записващи видеокамери, твоите уши записват звука във филма, всички твои чувства и други впечатления, миризми и тактилни усещания – всичко това е твое възприятие, но и едновременно е създание в ТВОЯТА глава. В ТВОЯТА душа на новия уникален кинофилм за пътешествие по определена местност. И Бог гледа всички ваши кинофилми едновременно с вас и чрез вас и се наслаждава на вашите избори и на вашето многообразие. Но и на всеки е дадено правото да види всичко с очите на друг, всичко това го има в базата данни на вселената.
Ти можеш да избереш да пътешестваш сама, а можеш да избереш спътници. Вие се договаряте преди пътешествието и това също са условия на договора. На вашия съвместен договор. На вас просто ви дават една и съща карта. Но всеки от вас вижда и възприема това пътешествие по своему. И съвместният договор е просто споразумение за съвместно пътешествие.
Някой от вас вече е посещавал тази страна и иска сам да покаже на спътниците си най-интересните от негова гледна точка места. Някой иска да помогне на свой спътник да потренира скоростта за преминаване на маршрута и пр. А по-нататък вие се впускате в пътешествието, като имате карта и водач, и сами определяте преминаването и вашите реакции. Вашите съвместни пътища и раздели. При това също като при вашия туризъм вие можете да изберете пътешествие със застраховка. Или без.
А какво може да се каже за измерението на въплъщението. Говорят ни за етапност на възнесението. От трето измерение не може веднага да попаднем в седмо. Излиза, че душата избира договор в съответствие със своето ниво на развитие?
За да умееш да бягаш, първо трябва да се научиш да ходиш. След това можеш да се учиш и да пробваш да бягаш или да скачаш. Ако можеш да плуваш, това не означава, че умееш да ходиш. Движенията са различни, различни са и натоварванията. Когато тръгваш да ходиш пеша по някакъв маршрут, като се научиш да пътешестваш по него, за теб стават достъпни и други местности, където може да се ходи пеша. Но за да попаднеш на водни маршрути, трябва да се научиш да плуваш. Ако душата вече е преминавала опити на въплъщение по пешеходни и водни маршрути, тя може да се впуска отново по тях, а може да избере да се научи да лети и да избере летателни маршрути. Процесът на обучение в средата на въплъщението не става за един живот. Нивото е средата за пътешествието. То е различно за различните измерения.
В твоето детство са те научили да ходиш. След това са те научили да плуваш. Ти много пъти си почивала на морето във водна среда, но едва неотдавна избра да пробваш да се гмуркаш под вода. Можеш да усъвършенстваш това, т.е. да се спускаш все по-надълбоко в морето. Ще те обучат на това и ще ти дадат необходимата екипировка. Но ти ще започнеш с най-лекото.
Ти можеш отново да избереш да пътешестваш по суша. А има и пътешествия в космоса. За това ти трябва продължително специално обучение. Понеже там има други условия на гравитация и взаимодействие. И така нататък. Безкрайни варианти за пътешествия. Вашите изкачвания и слизания из световете с различни измерения, по различните нива са ограничени само от вашето умение, от вашите знания, натрупания опит на възприятие на новото ниво, на новата среда за пътешествие.
Искаш да кажеш, че няма никаква етапност, има само избор и опит? Душата след трето измерение веднага ли може да попадне в седмо?
Не веднага, ако е избрала това за пръв път. Отчита се опитът от нейните минали пътешествия в същата среда, на това ниво. Както при гмуркача има определени сертификати. Ако той ги няма, няма да го пуснат по-надолу в морето, защото това е опасно за него. Така и във въплъщенията ви се предоставя програма за пътешествие с оглед на изработените по-рано способности и умения.
Ако ти изведнъж решиш веднага да излезеш в открития космос, ще ти обяснят, че отначало трябва да потренираш на тренажор за безтегловност и на други тренажори. Съответно, ако ти много пъти си била в космоса, и много пъти си се занимавала с гмуркане и с пешеходен туризъм, ще ти подберат по-сложен маршрут, изхождайки от твоето минало въплъщение. Но важно е да се разбере, че ти не си задължена да избираш по-сложен маршрут. Ти можеш да избереш повторение на предишния опит, като пътешестваш, така да се каже, по любими места.
По-рано ни казваха, че ако в нашия живот се случва нещо лошо, това е наша карма за нещо, извършено по-рано. Но ако договорът е просто карта, тогава какво е нещастието и болестите по пътя на пътешествието?
Неправилно следване на картата или нейно игнориране. На вас винаги ви дават сигнали от типа: преминаването забранено, опасен участък на пътя. Но вие често игнорирате това.
Не разбирам. Ако аз сама съм избрала маршрута с всички опасности и приключения, как мога да попадна на неизвестни пътеки или на опасни участъци?
Ти възприемаш това така, че дадената страна заедно с нейните забележителности съществува и ти просто попадаш в нея. Има ли свят там, където ти не го възприемаш? Съществува ли реалност в стаята, в която никога не си влизала? Аз през цялото време твърдя, че вие сте творците на своите илюзии. Картата е макет. Нещо като картинки за оцветяване. По поръчания от теб маршрут има няколко пункта със забележителности от типа: средновековен замък, планински проход, прекрасен водопад и пр. Но видът на тези забележителности сътворяват твоята система на възприятие, твоят мозък и органи на чувствата. Затова ако на пътя трябва да се появи “страшно място”, ти решаваш, колко страшно е то и какво именно е то.
Ти вървиш по маршрута на твоето пътешествие и се страхуваш да срешнеш, например, диви зверове. И твоят страх и твоето въображение създават тези зверове. И как ще завърши вашата среща, напълно зависи от теб, от твоите представи за това, от твоите страхове. На етапа на планиране на пътешествието ти не си смятала да боледуваш. Но след въплъщението някой или нещо са те убедили, че това е възможно и ти започваш да въплъщаваш това в реалността и действително се разболяваш. Мнозина от вас така се увличат от тези пътешествия, че забравят, че те са само туристи, че маршрутът е безопасен, че наблизо винаги има водач, че всичко това е само илюзия, тренажор за реалност и във всеки момент пътешествието може да бъде прекъснато или изменено по собствен избор.
Т.е. голямо количество души избират пътешествия с убийства и насилие?
Виж, преди пътешествието те не възприемат това така сериозно. Ако ти отиваш да гледаш екшън или филм за война, ти не си казваш: как можах да избера убийство и насилие! Ти разбираш, че това е игра, филм. Но мнозина от вас са такива великолепни творци, те сътворяват толкова подробности на своето жизнено въплъщение, че на тях самите им е много трудно да не повярват в тази реалност.
Но ако аз сама създавам реалността на маршрута и самия маршрут също избирам аз, за какво ми е водач и навигатор? Кой е това, ако аз сама съм избрала това?
Ти правилно си разбрала. Това си ти. Част от оцветената от теб енергия на твоя избор остава, дублира се в други сфери и съществува там като подсказка, ако ти изведнъж забравиш картата на твоето пътешествие. Затова вие наричате това Висш Аз. Нали помниш: сокът на дървото, който се връща от листа и се насочва към него оцветен с енергията на този лист. Преди пътешествието ти си оставяш подсказка, информационна система, към която можеш да се обърнеш, ако се заблудиш. И тази система, както и твоят автомобилен навигатор, постоянно ти съобщава твоето местоположение и необходимите обходи и завои. Това е твоето послание към самата теб в световете на измеренията. Това всъщност си ти.
А могат ли планетарните души да се въплъщават на земята в човек?
Могат, но обикновено това не се случва. То е същото, както ако ти трябва да вмъкнеш в малка кутийка. А и действието на такава мощна енергийна система може да е опасно за обикновените хора в условията на дуалността и на съответното измерение. ако се заблудиш. и действител
Ти каза: обикновено не се случва. Значи все пак е имало такива примери?
Да, имало е опити. Не във вашата цивилизация. Макар че при вас се е въплъщавала звездна същност, която знаете под името Исус.
Казват ни, че има същности, които идват в нашия свят без душа? И въобще, има същности, които нямат душа. Но ако душата е уникален запис на въплъщението на част от Божествения Дух, то как е възможно това? Нали всичко, което съществува, е част от Божествения Дух. Нима има неодухотворени части на мирозданието?
Това също се отнася до сферата на творението. Бог, веднъж сътворявайки части от себе си, които са се отделили от него, сега просто наблюдава процеса на творението на неговите части, на неговите деца. И някои негови деца и негови части се опитват да копират своя баща. Те се опитват да сътворят себеподобни. Те се опитват да разгадаят чудото на раждането на Духа в материята. Те се опитват да създадат същества, които имат душа. Но да създава души може само Бог. Все още никой не е успял да създаде души. Тези, които се опитват да подражават на своя баща, създават различни фантоми, биологични кукли, с които вие понякога се сблъсквате.
Ние имаме теория за това, че представители на други цивилизации, които нямат душа, се стремят да се въплътят на нашата планета. Именно затова понякога срещаме безчувствени хора. Или че нашата планета я изучават представители на други цивилизации, които нямат души и се опитват да ни разберат и да ни копират. Например, сивите.ога срещаме безчувствени хора. Ило ч ат различни фантоми, биологични ккдава процеса на творението на негов
Тези, което наричате безчувствени хора или хора с ниско ниво на развитие, също имат душа. Просто или техният опит от въплъщаване във вашата реалност е малък, или те не умеят адекватно да реагират, или това са примери за въплъщение в човешки облик на души от животинския свят. Що се отнася до сивите, те също имат души. Те нямат емоции и именно това те се опитват да копират от вас.
Счита се, че целта на развитието на душата е повишаване на нейните вибрации. Така ли е?
Ако съществува закон за свобода на избора, кой може да определи целта на всяка душа? Само самата душа. Ти сама можеш да си избереш цел. Понижаване или повишаване – това са относителни понятия. От гледна точка на Бог цел е също така развитието и опознаването на себе си в различни опити. Ти сама можеш да определиш твоята цел в тази структура на целите. И така всяка избрана от теб цел, която не противоречи на целите на мирозданието и на Бог, има право на съществуване.
Много зависи от ракурса на възприятието. Вземи целите на човека, на мравката, на планетата. Те са различни, но целта на мравката не е по-малко значима от целта на планетата, ако не нарушава целта на развитие на мирозданието. Ако развитието е безкрайно, то се извършва във всички направления. И затова понижаването на вибрациите също е цел, както и повишаването на вибрациите. По-фините и по-плътните реалности - всичко това са различни опити на възприятието.
Навярно се има предвид повишаване на вибрациите до нивото на вибрациите на Бог.
А кой знае точно какви са вибрациите на Бог? Ние всички сме само негови части.
Но ти каза, че ние всички имаме различна отдалеченост от Бога, различна степен на изкривяване на Божествената светлина. Ако махнем това изкривяване, ще разберем какво е истинската светлина на Бог, какви са нейните вибрации.
Да, тази цел, тази мисъл имат много същности във вселената. Към това се стремят мнозина – да достигнат състоянието на Бог. Това е като да бягаш след хоризонта, защото да се достигне това първоначално състояние, което е било Бог, когато той е създал нас - всички негови части, е невъзможно, защото той също се променя заедно с нас.
И да се достигне това първоначално състояние значи да се загубят всички опити от въплъщенията и да се отхвърлят всички достижения по пътя на еволюцията. А да се достигне неговото сегашно състояние е невъзможно. С всяка твоя мисъл Бог се променя, осъзнай това. Осъзнай твоето величие и твоята отговорност. Всяка мисъл, всяко движение на всеки от нас променя Бог. Изменяйки себе си, ние изменяме Бог. И да достигнем Бог можем само като станем Бог, като напълно разкрием в себе си всичките негови възможности като Бог.
Превод: Лусесита
http://espavo.ning.com/profiles/blogs/17-12