Всеки от вас може да получи отговори на своите въпроси вътре в себе си. И това ще бъде вашата картина на мирозданието. Всеки, който търси отговори, ги намира. Аз намирам моите. Вие можете да намерите своите. можете да наменитемирам моите. розданието. Всеки, който търси отгоор
Какво е душа, монада, висше Аз? Как те са свързани? Какво е монадично дърво?
Дърво. Хубав пример. Всички части на Бог са структурирани по съответен начин една спрямо друга. За по-лесно възприемане, да вземем едно дърво. То има ствол, има множество клони, има листа. Основата на дървото е източникът на всичко, началото на структуризацията. Колкото по-нагоре вървим, толкова е по-голяма отдалечеността от ствола. И листата, които всъщност са само част от дървото, могат да си въобразят, че са отделни и практически самостоятелни. С дървото ги свързва тънка дръжка. Но те живеят по законите на дървото. Когато дървото заспива, отмират и листата. Дървото има определени цикли на развитие (растеж, цъфтеж, плододаване, осеменяване). И листата също се подчиняват на този цикъл, макар че може и да не подозират за това.
Но чрез листата и чрез своите клонки дървото си взаимодейства със слънцето, въздуха, дъжда, насекомите. И листата играят много важна роля за дървото. Хранителните сокове постъпват по ствола на дървото към листата и се връщат обратно обогатени със знанието за това, какво е слънце, вятър, дъжд, въздух.
И всеки лист, въпреки неговото привидно сходство, е уникален. Всеки лист носи в себе си цялата информация за дървото. Дори жилките на листа приличат на клонките на дървото. А семената на дървото – това е дърво в зародиш, ново дърво, дърво в потенциал. Всичко е безкрайно.
В тази картина листата и плодовете – това са душите. А монадата – това е най-близкият клон, най-близката структура на листа. Но малкото клонче е свързано с по-голямо, а то с още по-голямо и така до ствола, до началото на структурирането на божествените форми.
Ако размишляваме за това кой в тази структура е по-главен, дървото или листът, то със смъртта на листа дървото не умира. То продължава да съхранява цялата информация за всички листа. И за този, който е умрял, и за всички узрели и отделили се плодове, които са носели в себе си потенциала за ново дърво. И то продължава да съхранява информацията за всички листа и плодове, за клоните, за цялото дърво. На мястото на един лист и плод израства друг. И така безброй много пъти. Безкрайно е дървото на мирозданието, защото със своите клони то отива в небето до безкрайност, и със своите корени то отива в земята до безкрайност. Това е много хубав пример. И нагоре и надолу това е дърво и неговото развитие. В този пример движението на дървото нагоре към небето – това е светлият път, а движението в дълбочината на земята - това е друг път, тъмен път.
А сега си представи множество дървета, свързани в основата си. Всичко това са различни пътища на развитие на дървото. Но всичко това е едно.
Но корените съществуват за да хранят дървото. Излиза, че тъмните хранят дървото на мирозданието?
В действителност дървото се храни не само чрез корените. Спомни си: храненето е енергийно взаимодействие, обмен на информация и енергии. Дървото се храни от слънцето, въздуха, водата, от всички външни спрямо него обекти.
Ако вземем аналогията с дървото, частите на Бог са се структурирали по някакъв начин, да речем във вид на дърво на мирозданието, и взаимодействат не само една с друга, но и с външни обекти. Значи има и дървета на мирозданието и Богове, същите тези външни обекти, с които взаимодейства дървото на нашето мироздание?
Да. Но представи си, че дървото на нашето мироздание е само клонче от друго дърво, по-мащабно в сравнение с нашето, и така до безкрайност. Всичко зависи от фокуса на вниманието. Ако гледаме през увеличително стъкло, през микроскоп, при крайна степен на приближение ще видим само насекомите на дървото. Ако се отдалечим от дървото, можем да видим гората. А можем да погледнем от космоса планетарната флора като система на взаимодействие. Фокусът на вниманието е много важен. Вашето внимание сега прилича на зрението на човек без микроскоп, но и без възможност да обхване планетарния мащаб на растителността. Но постепенно вие се учите да фокусирате вниманието си по различен начин. И да виждате много от това, което по-рано е било недостъпно за вас.
Ако листът и плодът е душата в този пример, а клончето е монадата, то кое е висшето Аз?
Това са тези жизнени сокове, които постъпват по клонките на дървото към листа във вид на енергия и информация, и които обогатени се връщат обратно.
Раждането на листа всяка пролет не става отново започвайки от ствола на дървото. Потенциалът на разтваряне на листа се намира в клончето. Монадичният клон обединява различни групи души, идващи да решават и преживяват сходни по енергийни вибрации задачи. Но самият монадичен клон също се развива и не е просто сума от душите, които влизат в него. Клончето на дървото може да има своеобразна кора и цвят и така нататък. Всичко, което го отличава от останалите клончета на дървото.
Освен това, представи си дърво, на което могат да зреят всевъзможни плодове: и ябълки, и круши, и праскови, и грозде, и дори дини и пъпеши. Такова е дървото на изобилието на вселената. Затова клонките на това дърво са различни. Те имат различни периоди на цъфтеж и съзряване, различни цветове и плодове, различен строеж на семената. И съответно системата на жизнените функции е различна, те се нуждаят от различно количество слънце и вода.
Тези жизнени сокове, които се издигат по стволовете на това дърво, също са структурирани, макар че това е единен жизнен сок, който циркулира в дървото.
Но тогава излиза, че висшето Аз на всички листа-души е едно?
Да, ако разглеждаме дървото като цяло. Но дошлите до определен лист сокове на дървото се отличават от тези, които са дошли до друг лист. Макар че всички те идват от ствола. Осъзнай мисълта за това, че в крайна сметка това, което вие наричате висше Аз, при всички е едно.
Но на мен ми се струваше, че висшето Аз сякаш е най-добрата част от мен, която е взела решение да се въплъти в плътния свят на земята, и с което аз съм свързана, и към което постъпва цялата информация за моето въплъщение, и което ме коригира, ако аз правя нещо не както трява, и ми помага. Не е ли така?
Всичките аналогии все пак ще са бедни, защото вашата система на разбиране се отличава от моята. Това е все едно, ако вие виждате само повърхността на предмета, а аз го виждам целия, до най-малките частици едновременно. Аз се старая да ти предам смисъла. Но аналогията с дървото помага да ти обясня много неща.
Ти като душа, като лист на дървото, не можеш да съществуваш отделно. И причината не е само в храненето. Всеки миг ти получаваш информация за състоянието на дървото, един вид команди за това, как да се развиваш и какво се случва сега с дървото – пролет или есен, зима или лято, цъфтеж или листопад. И дървото постоянно получава информация от теб и я коригира в съответствие с твоето състояние. И безусловно това ти помага да се развиваш по-нататък.
Но ако висшето Аз за всички е едно, защо развитието е толкова различно?
Развитието също е едно. Различни са формите. Целта на развитието на дървото е растеж и плодоносене, създаване на плодове и семена, които могат да дадат растеж на други дървета. Но плодовете са многообразни, както е многообразна безкрайността на развитието. Целта на развитието на мирозданието е изменението, многообразието, разширяването и създаването на нови системи за развитие.
Ако листата в твоята аналогия са души, то какво са плодовете? Също ли са души?
Да. Това са души, които са завършили цикъла на развитие в това дърво на мирозданието, които имат завършена информация за дървото на мирозданието и, като се отделят, могат да станат самостоятелно дърво на мирозданието.
Някога ти също ще станеш такъв плод и, като се отделиш от дървото на мирозданието, ще създадеш свое мироздание в нова невиждана почва за развитие. Усети гениалността на замисъла и любовта. Всяко листче се отглежда грижливо на дървото до онзи момент, когато то ще може да се развие в прекрасен плод и да стане семе на ново дърво, да напусне своя божествен родител и да започне самостоятелно сътворяване на мироздание, и да стане бог. И в това е смисълът на израза, че всички вие сте Негови деца и всички сте любими.
В тази аналогия плодове дават само върховете на дървото, на корените няма плодове със семена. Ти каза, че корените са пътят на тъмните, а клонките са пътят на светлите. Значи през тъмния свят не може да се стане самостоятелен творец? И на корените няма листа, т.е. тъмните нямат души?
Тъмният свят е отделна тема. Ако ти е интересно, отделно ще поговорим за това по-подробно. Могат ли тъмните същности да станат самостоятелни творци на мироздания? Не знам примери за това. Но всичко съществува по божествено благоволение и ако за това има воля на Бог, негово решение, може и те да станат самостоятелни творци. Що се отнася до душите, то вървейки по тъмния път, т.е. стремейки се не към светлината, а към тъмнината, тези души не могат да станат плодове.
Виж. Листата имат определена форма и цвят именно затова, защото те си взаимодействат със слънцето. Затова в определен смисъл може да се каже, че на корените има разклонения, които биха станали листа, ако имаха достъп до светлината. Но плътността на средата диктува своите условия за развитие.
Във въздушното пространство, в по-малката плътност листата са свободни повече, отколкото корените, които трябва да си прокарват път през земята, разбираш ли? В земята корените имат по-малко свобода, отколкото листата на слънце. Но ти трябва да разбереш, че корените също са важни за дървото, както листата и клоните. Това не са само различни части на дървото, те изпълняват различни функции, различни енергийни взаимовръзки, взаимовръзки с различни по плътност пространства и енергии. Тъмните осигуряват връзка с по-плътните светове и части на мирозданието, а светлите – с по-фините светове и части на мирозданието. Но всичко това е единно дърво на мирозданието. И дървото ще умре без корени.
Но в нашата природа през зимата листата не се развиват и дървото живее основно за сметка на корените. Ти искаш да кажеш, че така е и в мирозданието?
Всичко е подобно. И дървото на мирозданието има своите периоди на развитие, има периоди на сън и на почивка, периоди на разширяване и на свиване. На вас ви предстои да узнаете много неща за ролята на тези, които наричате тъмни. За да може дървото да цъфти и да дава плодове, са нужни корени, които не са така прекрасни, не могат да станат самостоятелни творци, но без тях дървото няма да може да цъфти и да дава плодове.
Значи трябва да благодаря на тъмните за това, че те ми дават възможност да се развивам и да стана самостоятелен плод на клонките на дървото на мирозданието?
Благодарността е правилното енергийно взаимодействие. Вече говорихме с теб за това. Ти трябва да осъзнаваш, че не съществуваш сама, че ти си част от огромното дърво на мирозданието. И твоите възможности като на част от дървото зависят от възможностите на дървото. И в това число от неговите корени.
Тъмният път е път на разделение, убийства, насилие, омраза. Излиза, че без този път на насилие не е възможен светлият път на любовта, както клонките не могат да живеят без корени. Не мога да разбера това.
Да, колкото и парадоксално да звучи това от гледна точка на човека. Светлината и тъмнината в това значение са противоположности. Как ще познаеш светлината, без да познаеш тъмнината, как ще отличиш едното от другото? Как ще разбереш какво е това обединение, ако не знаеш какво е това разделение? В това е същността.
Ако нямаше тъмен път, нямаше да има светъл път, и обратното, щеше да има единно инертно пространство. За появата на многообразието са необходими различия и разделения.
Ако се махнат вашите емоционални оценки “добро” и “лошо”, остава същността: светлината и тъмнината са различни начини за съществуване на божествената енергия, ненавистта и любовта също са различни начини за съществуване на божествената енергия. Ако към това прибавим и че убийството като такова не съществува, защото няма смърт, и че всички ваши опити, в това число и опитът да бъдеш убит и да изпиташ насилие, избирате сами, ще разбереш същността. Всичко е пътища за развитие и за опознаване на себе си като отделна част от Бог.
Значи по аналогия ако клонките са монадични структури, то и тъмните имат монади?
Разбира се. Но те са структурирани другояче. Макар че всичко е подобно. Но представи си още една картинка. Едно дърво влиза с корените си в земята и преплита корени с друго дърво. И всичко това сега е едно дърво. И тази взаимовръзка двете дървета получиха с помощта на корените. Тези, които наричате тъмни, изпълняват функцията за внедряване на дървото на мирозданието в по-плътните слоеве на света, като се развиват по този начин и носят на дървото нова информация за света.
Защото, ако си представим света като слоеста пита, която се отличава със степените на плътност на енергията, една такава безкрайна пита, то развитието върви във всички посоки. Внедряването на одухотворения живот върви във всички слоеве на питата. Дори може да се каже, че внедряването в по-плътните слоеве на питата на мирозданието е по-сложно, защото там има по-голямо съпротивление на средата. И тези части на Бог, които вървят по тъмния път, в плътността все повече се отдалечават от връзката си с Бог, защото плътната среда нарушава скоростта на взаимодействието, и за тях е по-трудно да се осъзнават като части на Бог и да се чувстват и помнят като Бог, и да бъдат Бог, и да се развиват като Бог. Но в това се състои тяхната функция.
Спомни си: през ада е по-трудно, а през рая е по-прекрасно. Ти вървиш по светлия път. И имаш шанс рано или късно да станеш самостоятелен творец на мирозданието. Техният шанс за това е много призрачен. Твоят цъфтеж е прекрасно състояние за Бог. Ти се стремиш към светлината и твоят път напред е по-малко плътен, а значи скоростта на взаимодействие с Бог е по-висока, връзката е по-устойчива. Колкото повече се развиваш, толкова по-силна е твоята връзка с Бог. По-точно за теб е все по-лесно да я усетиш в себе си.
Но за тях, колкото повече се развиват в дълбочината на плътността, толкова по-тънка е тяхната връзка с Бог, толкова по-трудно им е да се усетят като Богове и да си спомнят своето предназначение. Но това е техният път и техният избор, и тяхната функция. Всичките роли в мирозданието са прекрасни и съвършени за Бог, както и всичките негови части.
Ти говориш за сравнение. Но защо моето развитие да се сравнява с тъмния път? Нима не може моето развитие да се сравнява с моето предишно развитие? Т.е. нали може да се въвеждат градации на сравнение и дуалност вътре в светлия път?
А кой ще определи къде е границата, къде завършва тъмният път и започва светлият? Няма граници и те са условни. В душата на най-отявления убиец понякога се раждат прекрасни светли чувства. Но иначе става така, както казваш ти. Просто за теб светлият път започва от определена степен. А за друга душа – на друга степен. Например, за твоя учител Кутхуми твоето днешно състояние е все още пътят на тъмните. Но за тебе това вече е светъл път. Разбираш ли? Границите също се преместват, премества се летвата за сравнение. Именно затова никой не може да се сравнява с друг. И понятието “тъмни и светли” също е относително.
Разликата в развитието на тъмните и светлите е в огледалността, във вектора. Всяка твоя следваща стъпка, твое следващо състояние е по-светло състояние в сравнение с предишното, по-голямо приближение към Бог. Всяка следваща стъпка на тъмната същност е по-тъмно състояние, по-голямо отдалечаване от Бог. Но за тази тъмна същност предишното състояние е светло, разбираш ли, защото нейното развитие действително се сравнява с предишното състояние.
Но как можем да бъдем сравнявани и различавани един от друг като светла същност и тъмна същност?
Да, на вас за това е даден добър инструмент – музикалната гама. Вселената е изградена върху музика, върху тоналности, върху вибрации на енергията, раждаща различно звучение в сферите. Коя нота е по-светла: “до” или “си”? Нотата “до” от първата или от петата октава? Кое е по-важно: по-високият или по-ниският звук? Разбираш ли? Има различни мелодии. Може да се изсвирят уникални мелодии както на ниските, така и на високите октави. Това ще бъдат просто ралични мелодии. Но без всяка нота хармонията няма да е пълна.
При нас често взимат друга аналогия: с компютъра. В тази аналогия има централен компютър, от който се управляват всички други работни станции. И висшето Аз е нещо като коригираща програма. А душата е работна станция, която може да влезе в някакви игри, създадени от централния компютър, и да си поиграе на тях. Какво можеш да кажеш за това?
В тази аналогия няма живот и непредсказуемост. И в този пример създателят сякаш е настрани. Нали той не е централният компютър. Самият компютър не може да създава програми и игри за развитие. В този модел Бог създава някакви програми и компютри и наблюдава процеса отстрани. В действителност това не е така. И централният компютър, и програмите, и кабелите за връзка с работните станции, и самите работни станции – всичко това е Бог, негови части.
Е, добре. Да се върнем към аналогията с дървото. В аналогията с компютъра душите-работни станции играят в достъпни за тях игри, до които могат да получат достъп на своето ниво и по този начин преминават своите уроци и жизнени ситуации, учат се и се развиват с помощта на различни примери от своя живот, сякаш преживявайки някаква игра. Това, което по-рано наричахме карма. А в аналогията с дървото? Как се създават сценарии за преживяване на развитие?
Всичко е същото. Само че няма главен мозък – създател на игрови ситуации. Има система-дърво, в която се създава и се модифицира информация за развитието на дървото, за неговите нови възможности, и тази информация се предава по цялото дърво. Например, възможност за израстване на лист на ново клонче, което е по-близо или по-далече обърнато към слънцето.
Спомни си, ние говорихме за това, че ти сама сглобяваш своя свят наоколо. Какъв ще бъде той, зависи основно от теб. Затова въпросът за създаване на игра за вашето преживяване на живота не е толкова еднозначен, както във вашите компютърни игри.
Във вашата действителност ти просто избираш в позицията “меню” една игра и я пускаш, и какво ще има в играта, зависи само от нейния разработчик, от неговата фантазия. Това е примитивно ниво на взаимодействие, което вие вече сте минали. Когато вие играехте и преживявахте ситуации, които някой е създал. Това е нивото на минералното царство. Сега вие сте едновременно и играчи, и създатели на играта. Т.е. ползватели на конструктор на игри.
На първите етапи на този конструктор на игри вие създавате вида на околните предмети, след това тяхното развитие и взаимодействие с вас и така нататък. Вие сте творци на вашата игра и всичко, което прави така нареченият централен компютър, е да ви осигурява достъп до инструменти за създаване на играта. Ето, както сега – ти печаташ и пишеш този текст, използвайки специална текстова програма. Но самата програма не може да напише този текст. Не може да го измисли. Тя само дава инструментите, взаимовръзките на клавишите и екрана, и съхраняването на текста.
Казват ни, че нашите възможности са много ограничени, че само ни се струва, че ние сме създатели на нашите игри, а в действителност нашата свобода е в много тесен коридор на възможности, такава, че дори не може да се нарече свобода.
Вашата свобода е ограничена от вашите възможности, от вашите знания и опит. Отначало вас ви учат да използвате чужди програми, после ви обучават на езика за програмиране, след това вие създавате свои програми. Или избирате да играете чужди игри. Сега точно сте на етап, в който се обучавате на езика за програмиране. Езика за сътворяване. Вашата свобода е ограничена само от нивото на вашето развитие. Детето, което може само да натиска няколко копчета, не е ли свободно? Само в обема на своите знания за компютъра. Но и създателят на програми не е свободен в сравнение с този, който може да създава не само игра, но и самия компютър.
А кой наблюдава всички? Кой задава стратегията? Кой създава правилата?
Твоите въпроси са свързани с илюзията за отделеност, отдалеченост на частите на Бог от Бог. В природата кой задава правилата, кой контролира развитието на тези или други растения и популации на животни, оформянето на планини и водоеми? Има ли наблюдател? Всичко това е природата, саморегулираща се система, в която всяка тревичка е творяща и участваща в създаването и изменението на целия свят. Няма никого НАД. Всичко съществуващо е Бог и всички негови части са той, и всяка негова част създава правила, насочвайки своя вектор на развитие, който влияе върху общия вектор на развитие.
Искаш да кажеш, че няма никакви правила? А какво ще кажеш за законите? Например, знаменитият закон за свободата на избора?
Творецът на дървото на мирозданието изначално е създал условия за неговия растеж и развитие и по този начин е създал и закони за неговото развитие, закони, които ще бъдат действителни за всички вас, докато не станат семена на това прекрасно дърво и не успеят да създадат нови мироздания. Но законите също се развиват и модифицират. Например, законът за гравитацията или притеглянето на подобното към подобно, се проявява по различен начин в различни нива. В някои той преминава в своята противоположност, в отблъскване, но все пак това е един и същи закон.
Ти казваше, че висшето Аз е като жизненият сок на дървото, но за всяко клонче и лист то е различно. Значи някой коригира тези жизнени сокове и регулира тяхното подаване именно в даденото клонче на дървото на мирозданието?
За вас е трудно да усвоите това в илюзията на разделението. Ще се опитам да подбера пример. Има бяла светлина, която се разпада на седемте цвята на дъгата. Представи си, че по ствола тече бяла светлина, като жизнен сок на дървото на мирозданието, като общо единно висше Аз. По-нататък, попадайки на различните призми на пречупване в клонките, тя се разпада на седемте цвята на дъгата. И по клонките вече тече светлина с цветовете на дъгата. Но като достигне листата и плодовете, този цвят и неговите оттенъци се променят, защото всяка душа наслагва своите филтри на възприятие. Например, в дъгата няма кафяв цвят, или тъмносив. Това е съединение на два или няколко цвята.
Ако опишем тази система в информационни понятия, т.е. общата цел на развитието, това всъщност е общото висше Аз, но тя се структурира на подцели в съответствие със спецификата на обекта на развитие. Даденият обект на развитие сам внася корективи в своето развитие като избира съвместяване на цветовете, наслагва филтри на възприятие. Но дадените различия могат да съществуват само в рамките на общото направление. Изборът на съвместявани цветове на дъгата се взима от седемте цвята, на които се разпада бялата светлина. А по-нататък идват вариации на развитието и пречупването, да речем на зеления или червения цвят.
По други канали предават, че има различни йерархии и конструкции, които управляват различни конфигурации на нашия свят. Например, система на Архитекта и на Конструктора, йерархия на времето, владици на кармата и така нататък.
Когато реката тече, може да се построят различни съоръжения за използване на нейната сила. Например, бентове и мостове, водни електроцентрали и така нататък. Ти просто обичаш да гледаш водата. А при друг неговата творческа мисъл работи в посока на получаване на нова енергия с помощта на водата. Така е и в мирозданието. Всяка същност избира своя път. Пътят на съзерцанието. Пътят на използване на фантазията на другите. Или построяване на свои пътища и фантазии.
Искаш да кажеш, че системата на Архитекта е изкуствена надстройка? Че не тя конструира света наоколо? Че тя не е нужна?
Нужна на кого? Степента на нужност и ненужност определяш ти сама. Детето в определена възраст се движи само като се държи за ръката на родителя. Но рано или късно прави свои стъпки, все още редом с родителя. После бяга към открития на света и започва да се придвижва самостоятелно. Искам да кажа, че рано или късно вече няма да ти трябват много от съпровождащите системи, ти ще започнеш да ги създаваш сама. Това, което наричате система на Архитекта, на главния конструктор, и различните йерархии, това са някакви създадени учебни курсове и патерици за тези, които още не умеят да се придвижват самостоятелно в системата на мирозданието и неговото сътворяване.
Имам впечатлението, че ти не приемаш особено различните йерархии, на Светлината и Тъмнината, учителските системи. Може би ги считаш за ненужни?
Светлината на Бог е прекрасна изначално. Но няма понятие за нужност и ненужност. Всичко има право на съществуване и всичко е развитие. Йерархическите структури построяват насоченост на движението на светлината на Бог, както може да се изгради направление на движението на реката, създавайки русло за нейното течение. Но реката не се нуждае от създаване на изкуствено русло. Тя може да си го създаде самостоятелно. Когато реката я насочват в определено място, за това има определени цели. Но съвпадат ли те с целите на реката? И въобще, има ли реката цел, освен да тече?
Искаш да кажеш, че различните йерархии и учителската система за направляване на развитието на човечеството имат свои лични цели?
На тяхното ниво няма понятие за лично, както при вас. Техните цели са целите на съвкупността. Общ вектор на развитието. Но все едно, това са цели на тяхното ниво. Когато учиш твоето дете на каквото и да е, теб те движи любовта към него и желанието да му помогнеш по-бързо и лесно да премине всички етапи на развитието, които си минала ти. Ти правиш това от най-добри подбуди. Но все едно, ти го учиш на ТВОЕТО възприятие на света, устремяваш го към ТВОИТЕ цели, предаваш му ТВОИТЕ ценности и така нататък. Ти не можеш да го научиш на друго, защото не умееш друго. Но то би се развивало по друг начин, ако ти не го обучаваш. Аз не казвам, че системата за обучение не е нужна. Казвам, че системата за обучение дава на душата определен вектор на развитие, определен от този, който обучава.
Ти против това ли си?
Не. Просто всяка душа има право да знае, че има множество обучаващи вектори на развитие и може да избира самостоятелно. Освен това, както показва и вашата история на развитие като цивилизация, тези, които не обръщат внимание на общоприетите вектори на развитие, а създават свои, са точно тези, които движат това, което наричате прогрес. Така са възникнали основните ваши научни открития.
В самото начало ти каза, че всички части на Бог са структурирани една спрямо друга. Защо? Кой е създал това структуриране?
Взаимодействието ражда структуриране. Проявеността ражда структуриране. Организацията на енергията е структуриране. Както билярдната топка разбива триъгълника от топки и ги строява в определена позиция в зависимост от силата и направлението на удара. Бог изначално е дал импулс за творение, разбивайки по този начин "топките" и придавайки им структура за взаимодействие. По-нататъшното движение на топките на този божествен билярд ражда нови структури на взаимодействие.
Превод от руски: Лусесита
Източник:
http://espavo.ning.com/profile
Няма коментари:
Публикуване на коментар
Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.