Митологични– те нямат за цел да възхваляват, а са по-скоро митологични сказания с възпитателна цел. В тази поезия, подобно на древногръцката , боговете силно уподобяват хората по качества. Азите са, както образи, отразяващи нордските добродетели в синтезиран вид ( Один – мъдрост, Тор – сила и мъжество, Балдр – красота и невинност), така и носители на определени черти, които са подлагани на присмех в отделни сказания, напр. „ Спорът със Сивобрадия”, „Слово за Трюмр”, „ Свадата с Локи”. От едическите сказания можем да заключим, че те не са носители на присъщия за християнството дуализъм – те не са изцяло добри или изцяло зли, черни или бели, а са сложни образи, притежаващи както добродетели, така и недостатъци. Именно на това се основава близостта им с хората и техния характер по онези времена, а това определя „ Стара Еда” като безценен източник на знание за Езическа Скандинавия като едно духовно измерение.
Героически – в тях се говори за известни герои, някои от които реални исторически личности. Например Гунар от „ Слово за Гудрун” най-вероятно е прототип на бургундския владетел Гунтер, управлявал до 437г., Атли от „ Слово за Атли”, със сигурност е образ на хунския водач – Атила. Това не е исторически извор, а по-скоро изпълнява художествена функция. С помощта на тези произведения можем да научим повече за различни аспекти на нордския мироглед, например за вярването в предопределеността, себедоказването чрез саможертва, за справедливото отмъщение, което е било възприемано като личен дълг и един вид свещенодействие.
Няма коментари:
Публикуване на коментар
Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.