Стара и Млада Еда

Едите са събрани народни легенди и приказки, отнасящи се до нордическата митология са северните народи. Те са част от скалдическата (поетическата) традиция на устно творчество, записани са от учени и изследователи преди да бъдат окончателно изгубени. Най-известните сред тях са исландската Стара Еда      ( Поетическата Еда) и Млада Еда ( Еда в проза).

Стара Еда – сборникът, който е достигнал да нас чрез няколко стари ръкописа. Единият от тях се нарича „ Codex Regius” ( „ Ръкописът на краля”) – съдържа 45 телешки кожи. Предполага се, че е съставен през втората половина на 13-ти век. Съдържал е още 8 телешки кожи, които липсват. Не се знае кой е съставителят на сборника. През 1643 г. сборникът става притежание на епископа на Скахолт – Брюньолфур Свейнсон, който го изпраща през 1662г. като подарък на датския крал Фредерик III, заедно с още няколко ценни ръкописа, включително и „Снора Еда”. Поради този факт ръкописът получава названието си. Произведенията в „Стара Еда” са дело на норвежци и на техните потомци в Исландия. Това народно творчество се е предавало устно, изменяно е с течение на вековете и е било познато на скандинавците. През 1971 сборникът е върнат в Исландия с решение на датското правителство и до днес се съхранява там.

Млада Еда – неин автор е Снори Стурлусон – известен исландски историк, политик и книжовник. Написана е в началото на 13-ти век с цел да се синтезира нордската митология, да се възроди и обясни скалдовата поезия.  Първа част на творбата се включват митовете, които са народно творчество и са общоизвестни на скандинавците. Снори само съставя сборник от тези митове, не е техен автор. Втора и трета част от произведението обаче, са авторската част от Младата Еда и са дело на  Снори Стурлусон. Тук се съдържат и цитати от скалдови поеми, които именно чрез Снори Стурлусон са достигнали до нас.