Elves

"Earth may become on an instant all faery . . . and earth and air resound with the music of its invisible people... You may see the palace chambers of nature where the wise ones dwell in secret . . . and know an eternal love is within and around you, pressing upon you and sustaining with infinite tenderness your body, soul and spirit." – A.E.
http://www.marafreeman.blogspot.com

Rainbow

With this rainbow we declare to all of YOU, who are working relentless and dedicated for the welfare of our people and Mother Earth, our deepest gratitude, our love and the certainty, that we are supporting you with combined strength. This rainbow should be the symbol of protection and invincibility of all the Beings that want to live together in Love and Peace. Please share this message and send your Love.

18th May 2012

С тази дъга ние заявяваме на всички Вас, които работите упорито и всеотдайно за доброто на нашите хора и Майката Земя, нашата най-дълбока благодарност, нашата любов и увереност, че ви подкрепяме с комбинирана сила. Тази дъга ще е символ на защита и непобедимост на всички Същества, които искат да живеят заедно в Любов и Мир. Моля, споделете това съобщение и изпратете вашата Любов.

18 май 2012 година

Етикети

salusa (254) hilarion (178) AA Michael - Ron Head (138) Smallman (92) Greg Giles - English (83) Greg Giles - Bulgarian (75) Portal 2012 (64) Fran Zepeda (47) Montague (45) Sheldan (41) Ute (39) multidimensional ocean (39) crop circles (37) hathors (35) meditation (35) seven sacred weeks (35) Wes Annac (29) AA Michael (25) Tom Kenyon (25) Blossom Goodchild - Russian (22) petition (21) Kryon (19) кениън hathors (16) Ashtar (15) Blossom Goodchild (13) ward (12) 11.11.11 (10) Fran Zepeda - English (10) Shallman (9) Kenyon (8) Луцифер (8) Agartha (7) Angels (7) Jeshua via Pamela Kribbe (7) Light (7) Steve Beckow (7) Drake (6) Saul (6) beinsa douno (6) inner earth (6) wanderer (6) светлина (6) Adama (5) Miller (5) St Germain (5) white light (5) Athabantian (4) Mike Quinsey (4) Sanat Kumara (4) thrive (4) Любов (4) Селфидона (4) житни кръгове (4) Cobra (3) El Moria (3) Gabriel (3) Love (3) Mary (3) NESARA (3) Pamela channels Mary Magdalene (3) Pleadians (3) Yeshua (3) ascended (3) center spiral wings (3) interview (3) news (3) novini (3) portal (3) sirius (3) Земя (3) Один (3) вътрешна земя (3) крион (3) AA Gabriel (2) Andromeda (2) GFL (2) Gaya (2) Kribe (2) Kris Won (2) Melchizedek (2) astral (2) awakening (2) crystal skulls (2) sound (2) spirit (2) stargate (2) Ел Мория (2) Тор (2) Човечество (2) владика (2) възнесен (2) духовно (2) енергия (2) знаци (2) издигане (2) измерение (2) интервю (2) кениън (2) кениънр hathors (2) мир (2) мъдрост (2) очистване (2) планетарно послание (2) руни (2) стара еда (2) хаторите (2) 2011 (1) 2012 (1) Abi-Qor (1) Atlantis (1) Basset (1) Bob Dean (1) Central Sun (1) David Wilcock (1) Earth (1) God (1) Grid (1) Heart (1) Horus (1) Jeshua - Ron Head (1) Mars (1) Nidle (1) O (1) Olympians (1) Prilon (1) RA (1) Rainbow (1) TULYA (1) aum (1) brotherhood (1) chaos (1) crystals (1) dati (1) deep relax (1) feel (1) first contact (1) gfol (1) h (1) imagine (1) immortal (1) keshe (1) man (1) mantra (1) master (1) message (1) om (1) other (1) realm (1) relaxation (1) revival (1) sea (1) side (1) solar (1) tibet (1) travel (1) violet flame (1) week (1) youtube (1) Ази (1) Атила (1) Ащар (1) Бог (1) Галактическа Федерация на Светлината (1) Исландия (1) Куинси (1) Локи (1) ОРЕНДА (1) Рагнарок (1) СаЛуСа (1) Създател (1) Фрея (1) Шулц (1) агарта (1) бърт (1) воля (1) възраждане на духа (1) гадание (1) галактика (1) деца (1) добър (1) допускате (1) древни народи (1) духовен (1) едческа (1) житни (1) загадка (1) звук (1) изкуство (1) интервю с Майк Куинси (1) истинско (1) келти (1) келтски (1) кенинги (1) куха (1) легенди (1) мантра (1) медитация (1) мироглед (1) митология (1) млада еда (1) нордски (1) обител (1) отново (1) период (1) писменост (1) планина (1) поезия (1) поеми (1) поет (1) преход (1) процъфняване (1) растения (1) руническо писмо (1) санат кумара (1) свят (1) сила (1) символи (1) скалд (1) скалдови (1) скандинавска (1) скандинавски (1) снора еда (1) снори (1) спиралата (1) старобългарско (1) стурлусон (1) съдържание (1) сърце (1) тибет (1) тропи (1) уроците на творението (1) фигури (1) хаос (1) хейти (1) хора (1) цивилизация (1)

26.04.16 г.

СЕНЧЕСТИТЕ АСПЕКТИ





Сянката, това е аспект на нашето отделено „ аз ”, което по някаква причина е преместено и проектирано навън върху „ някой друг ” . „ Другия ” всъщност – не е нищо друго от отражение на отделното ни аз . Ние се борим със своите сенки и се вкопчваме в тях . Борбата със сянката – това е подтискането на собствените негативни черти, съпроводено със силно отвращение, към тези които ги притежават . Вкопчването в сянката – това е подтискането на положителните ни черти и последващо силно привличане към тези, които ги притежават . Гмурваме се в детайлите за това какво е сянката, как да я определим и как да работим с нея . Но за начало нека разгледаме най – разпространените въпроси, които ще възникнат на този етап .

Ако сенките – са просто наше проявление, защо въобще говорим за тях и навлизаме в подробности ? Защо просто не продължим да признаваме наличието на съзнание и да видим всичките проявления, които са неразделна част на осъзнатостта ? Надявам се да видите отговора на този въпрос в тази статия .

Има добра и лоша новина относно сянката и работата с нея . Добрата новина е в това, че „ сянката ”, която за първи път е била изследвана от Карл Юнг – това е едно от най – великите открития на психологията . Признаването на сянката открива ново ниво на свобода, която може да се оцени, само ако се преживее . Лошата новина е в това, че много духовни учения с източно влияние ( включително Будизма и недуалните учения) изцяло игнорират аспектите на сянката . И това не е просто малък пропуск . В действителност има много духовни учители, които твърдят, че са свободни от „ егото ” и в същото време се сражават или се вкопчват в своята собствена сянка . Тази тунелна визия след това се предава и на техните ученици, като вирус .

Всички сте слушали истории за гурута, които говорят за ясност и мъдрост, но едновременно с това се намират в конфликт със собствените си близки или дори са изолирани от семействата и приятелите си . Такива гурута защитават своето собствено учение и правят лични нападки, сякаш тяхната гледна точка е единствената правилна, те се домогват сексуално до младите си ученици, те винаги се фокусират върху агресията, егоизма и стремежа си постоянно да контролират другите, без да забелязват същите качества и в себе си . Много от това се случва заради не – осъзнаване и не – признаване на собствената сянка. Пред мен се появиха много сенки, за това и говоря за тях .

Има стара будистка история за кръг от будистки монаси учители, които ежегодно се срещали и обсъждали живота си, ученията и студентите си . Всяка година се информирали едни други, че всичко е наред, само че много от тях били в конфликт с обкръжението си . И всяка година те медитирали даже още по – дълго, вярвайки, че ако прекарват повече време в медитация, това ще разреши всичките им конфликти . Но всяка следваща година, те отново се събирали заедно, за да си признаят, че всички тези часове на медитация не са им помогнали с конфликтите . Тези учители игнорирали своите сенки . Също както за Будизма (Включително и Дзен), Адвайта Веданта и за много други духовни учения – източно ориентирани, това е една истинска история . По ирония на съдбата, в опитите си да се утвърдят в „ не – аз ” аспектите на „ егото ” могат да прекарат години .

В порива си да провъзгласим че „ всичко е единно ” или „ аз – съм осъзнатост ”, ние понякога само утвърждаваме разделението, игнорирайки сенките . Те са скрити . Те не се проявяват открито и очевидно в света на осъзнатостта . Те са мистериозни, невидими, подтиснати аспекти на нашето „ аз ” . Ако бяха открити и очевидни, можеше просто да ги познаем, осъзнавайки и обръщайки внимание на мислите, които възникват и се разтварят в света на осъзнатостта . Медитацията, отпускането, изследване в осъзнатост, познаване на екстра – концептуалното присъствие, съсредоточената молитва, ученията на правия път, нео и традиционната адвайта, випасана и другите източни духовни практики и методи на изразяване, създадени за да покажат пряк опит за присъствие – не влияят на сянката . Те не са предназначени да работят със сянката . Източните учения имат работа само с недуалната осъзнатост, а не с историята на „ егото ” . За съжаление именно заради това, че те почти не докосват сянката в източните традиции много учители и ученици в края на краищата все така продължават да се сражават със своята сянка или се вкопчват в нея, съвършено неразбиращи причините за това .

Сенките – това са нещата, които не обичаме да говорим за себе си . Въпреки, че всичко си е в нас, дори да не го виждаме . Това е което виждат околните . Но ние сами не го виждаме в себе си . Това са нашите слепи петна . Ние изтласкваме от себе си тези неприятни черти и ги откриваме в „ другите ” . Именно за това сенките понякога се наричат „ подтиснат аз ” . Изглежда, че проблема е в някой друг, но всъщност това е „ мой ” проблем, той се подтиска и проектира навън от мен .

Важно е да се подчертае, че докато подтискаме тази част от себе си „ навън ” и възприемаме това като чужди черти, никакво наблюдение няма да помогне . Струва ни се, че тези черти принадлежат на друг, когато те са – скрити части на отделеното ни аз . Това са части, които ние презираме, от които се срамуваме, които подтискаме по различни причини . Може да крещите, че няма никакво „ аз ”, милиони години, но все едно ще пропуснете слепите петна . Ние носим тези сенки със себе си в „ просветлението ” .

Джон Уелвуд привежда добро определение на сенките в своята книга „ Пътя към психологията на Пробуждането ”:
Фокусираното селективно мислене подчертава някои аспекти от преживяването, като игнорира други, като по този начин ги оставя в сянка и лишени от внимание . Сенките – това е огледално отражение на това, върху което е фокусирано вниманието . Предпочитането на някоя част, вместо цялото води до противоположната тенденция, която е част от стремежа ни към баланс .
Ето няколко примера за противоположности, които могат да станат сянка . Има разбира се и много други . Всяка противоположност може да стане сянка .
Подъл – Мил
Контролиращ – Не контролиращ
Алчен – Щедър
Весел – Тъжен
Успешен – Неудачник

Нека се придържаме към термина на Уелвуд „ фокусирано внимание ” . Отделеното „аз ” – това е набор от дуални убеждения, като на пример „ Аз съм добър ”, „ Аз съм жертва ”, „ В живота ми нещо не достига ”, „ Аз съм успешен телевизионен водещ ” или „ Аз съм нещастен ” . Всичко това е само игра на противоположности . Ние се фокусираме върху определени черти, убеждения, идентичности, чувства, при това, като отричаме или игнорираме останалите . На пример, за да поддържате убеждението си, че сте „ добър човек ”, вие подтискате черти, мисли и поведение на „ подлия “ ви аз . Налага ви се да ги игнорирате, да рационализирате, да подтискате и да не ги забелязвате .
На пример, за да бъдат духовни, хората подтискат черти, чувства и убеждения, не съответстващи на критерия „ духовност ” . На тези, които се гордеят с отсъствието на стремеж за контрол, им се налага упорито да не забелязват контролиращия вътрешен глас . Тези, които се възприемат като щедри, често подтискат алчността в себе си .

Акцентирайки вниманието си върху една двойка противоположности, създавайки си от тях собствен образ, ние подтискаме, отричаме и стесняваме друга своя старана, която никъде не отива, но се скрива в сянката . Подтискането – това е чисто и просто – самозалъгване . Противоположностите са взаимозависими, това са двете страни на една и съща монета . Те не съществуват една без друга . Вие не можете да ги разделите, въпреки че се преструвате, но това е просто самозаблуда . Може да подтискате или да отричате една от страните, но не бива да разделяте едната от другата . Сенчестата страна винаги се появява заедно с „ приемливата ” . Изведнъж, вие „ добрия човек “ на пример, започвате да забелязвате всички подлеци в света, грубия мениджър в магазина, мъжа си, който изглежда толкова безчувствен, на никого никога не казва добра дума .

Но ние – не сме нашите убеждения . Нашата истинска идентичност не е ограничена само в една от противоположностите, не зависи нито от „ милостта ”, нито от „ подлостта ” . Дори и да е приятно да утвърждавате своята идентичност в някои дуални убеждения или черти, нашата истинска природа – е осъзнатостта . Познаването на осъзнатостта – не е само заради комфорта . То е за да видите какво има в настоящия момент . Осъзнатостта – това е пространството на преживяването, в което всички противоположности неразделно възникват и се разтварят .

Проверете това върху себе си още сега . Няма значение какво си разказвате, то все едно се проявява в пространството на осъзнатостта . Ако си казвате : „ Аз съм контролиращ ”, тук все още присъства убеждението, което вижда историята от своята перспектива . Противоположната история „ Аз не съм контролиращ ” също възниква от тази перспектива . Тези истории са равнозначни, като проявление в пространството на осъзнатостта .

Ние се намираме в конфликт с въображаемите „ други ”, избирайки едно убеждение вместо друго и вкопчвайки се за избраната страна, като за своя идентичност . От тази гледна точка, възникващите обекти не изглеждат еднозначни . На предпочитаната страна се обръща много повече внимание . Както утвърждава Уелвуд : „ сянката – това е огледално отражение на това, върху което сме фокусирани...предпочитанията към определена част, вместо към цялото води до противоположната тенденция ” . „ Другия ”, с когото си в конфликт – това е просто твоята сянка, която те следва навсякъде, във всички отношения .

3-2-1 Работа със сянката

Скот Килоби има разрешение да използва процес наречен „ 3-2-1 Работа със сянката ”, разработен в институт . Това е зашеметяващо мощен метод . Състои се от три части .
Откриване на сянката
Диалог със сянката
Признаване на сянката
Откриване на сянката

Най - важното в този етап – е първо да открием сянката . Огромна грешка в процеса на търсене на сянката е да потънете в умствен анализ на историята си, в опит да откриете сянка . Освен това съществува тенденция просто да седите и безкрайно да разсъждавате за разни хора и обстоятелства в живота си, в опит да видите някъде в миналото си борба със сянката .Няма смисъл от това . Няма нужда да се фиксирате върху истории от миналото си . Така ще зациклите . Простото присъствие в настоящето, ще ви позволи да видите вътрешния си конфликт . Просто бъдете внимателни тук и сега . Не анализирайте предишните си конфликти с другите .
Сянката показва настоящ конфликт . У когото и да забележите чувство или черта, които наистина ви притесняват – това е сянката . Другия човек – е кукичката за вашата сянка .

Много хора правят грешката, да наричат проявление на сянката всякакви преценки за другите . Не всяко мнение е сянка . На пример, ако вашия съсед говори много, мисълта „ съседа ми много бърбори ” – не е задължително да е ваша сянка . Може би наистина вашия съсед много говори . Сянката може да бъде разпозната по степента на това, до колко това ви безпокои . Кукички са тези хора или явления „ отвън ”, които провокират у вас силни ментални и емоционални реакции . Ако чувствате силно раздразнение или даже ярост, когато вашия съсед бърбори, навярно си имате работа със сянка . Ето какво означава да откриете сянката .

След като открият своята сянка, много от тези които се занимават с практики за осъзнаване правят голяма грешка . Те просто осъзнато наблюдават негативните си мисли и емоции за съседа си . Но такова наблюдение, често може само да укрепи убеждението в съществуването на „ другия ” . „ Аз наблюдавам мислите и чувствата си за дяволския ми съсед, който твърде много говори ” . Това само засилва разделението на „ аз ” и „ другите ” . Започва да ви се струва, че целия проблем е в съседа . И наблюдението може да затвърди това извратено възприятие . Никакво осъзнато наблюдение на случващото се, няма да ви покаже истинското положение на нещата, които касаят сянката . В пространството на осъзнаването, сянката винаги изглежда като проявление на „ другите ”, а това, което тя всъщност е – подтиснат аспект на вашето „ аз ” . Не трябва да я наблюдавате . Говорете със сянката и я признайте .

Диалог със сянката

Следващата крачка се заключва в това, да влезете в диалог с човека или чертата на характера . Отначало да говорим с „ другия ” може да изглежда забавно или странно . Но си изяснете какво всъщност толкова ви безпокои в тази черта или човек . Не е нужно да провеждате беседи с реалния човек .

Поговорете със себе си . Кажете го на глас . На пример :
Джон много се дразни от контролиращите хора . Той забелязва, че наум спори с тези, които контролират другите . Той много би искал, всеки от тях да млъкне и да остави другите на мира . В процеса 3-2-1, Джон откри момента, когато възниква сянката . Веднъж открил, че у него възниква силна ментална реакция към неговия контролиращ началник . Джон не просто наблюдавал своите мисли и емоции . Той излязъл и си представил че разговаря е шефа си насаме и му казал : „ Ти изобщо не ми харесваш . Ти си арогантен, властен и контролиращ ! Ти винаги си мислиш, че всичко знаеш по – добре от другите и ми писна от това ! ”

Без диалога със сянката, това неприемане щеше да продължава при Джон и неговия шеф или с другите хора . Сянката постоянно се повтаря в живота ни . Това е обусловен рефлекс, циклично и безкрайно повтарящ се . В диалога със сянката, Джон видял какво точно така го дразни в началника му . Той разпознал тази черта – контрола . Той я назовал и видял причините за отвращението си към нея . Джон престанал да я игнорира, подтиска и отрича това, което всъщност чувства . И за първи път цикъла бил прекъснат .

Признаването на сянката

Когато започнете диалог със сянката, вие можете да я признаете . Какво означава това ? Това значи да престанете да се преструвате, че има „аз ” и „ другите ” . Това означава да погледнете на жизнената си история и на това, което става в мислите ви и да видите, че чертата която така ви дразни в другите, присъства и в личната ви история . Това означава наистина да си присвоите тази черта и да кажете „ Аз съм контролиращ ”, „ Аз съм алчен ”, „ Аз съм и това, на което така бурно реагирам ” . Това означава наистина да преразгледате как тази черта, която много ви дразни у другите, се проявява у вас самите . Усетете какво е да признаете това, което сте отричали . Да видите къде се държите като контролиращ и алчен . Признанието ще сложи край на самозалъгването . Тази тема ще престане да се вкоренява – някъде навън във въображаемия „ друг ” .

Когато сянката бъде призната като част от себе си, осъзнатостта – вашата истинска природа – ще види вас и другите просто като мисли . Вече не строите идентичността си върху дуалните черти и не се сражавате с противоположностите . Тогава аз и другите и дуалните черти, поддържащи реалността, ще изглеждат като равнозначни проявления на осъзнатостта . Докато вие се борите със сенките, явленията не се възприемат като равнозначни . Разделението изглежда реално .

В горе показания пример, Джон признава своята сянка, преглежда мислите си и открива, че мисълта за това че не трябва да се контролират хората, сама по себе си е контролираща . Ако Джон разгледа малко по – надалеч, може да види че у него има мисли за това, че другите трябва да се променят . И това е контрол . Той мисли, че знае какво е най – доброто за другите . Звучи много подобно на тази черта, с която Джон се е борил с началника си, не е ли така? Това не е случайност . Джон се е сражавал със сянката си .

Ние признаваме подтиснатата и проектирана навън черта, за да Не изпаднем в нейната противоположност . Ние я признаваме, когато Вече е наша . Това вече е аспект на нашето его, който е бил подтискан, защото е изглеждал твърде ужасен или твърде прекрасен . Признавайки го ние не започваме да вярваме в някаква нова история . Вместо това, ние започваме да виждаме всички истории, всички противоположности, като равнозначни проявления идващи и тръгващи си от това, което всъщност е осъзнаването .

Когато в нас живее убеждението в разделението, дуалностите се борят по между си . Противоположностите реагират една на друга . Всичко това се базира на кризата на идентичността : ние не знаем кой или какво сме . Например, добрите хора се борят с лошите . Глупавите – с умните . Духовните – с бездуховните . Списъка е безкраен . На пример, при Джон смисъла не е, че той си е разказал друга история и не е в това самия той да стане контролиращ . Става дума за това да се видят всички противоположности като равнозначни проявления на нашата истинска идентичност - осъзнатостта .

Сенките са като мебелите, малко по – мрачни, за да ги разглеждате с фенерчето на разума . Признаването на осъзнаването не е достатъчно. Когато признаваме сенките, светлината най – после ги докосва . И ние виждаме своите сенки да се проявяват под маската на другите .

Гледайки на себе си като проявление на съзнанието, ние признаваме истинската си същност – осъзнатостта . Преставаме да се вкопчваме в своята идентичност на дуална, едностранна история . Признавайки сенките, те се възприемат като осъзнатост . Когато ги разглеждаме през призмата на сблъсъците или вкопчването в другите, ние се опитваме да останем в разделението . Признаването им ни позволява да се сбогуваме с тях, да видим, че те – това не сме ние . Ние не сме нито една от противоположностите . Нашата истинска природа не е дуалната осъзнатост .
За да обобщим процеса 3-2-1, ние откриваме една сянка, започваме разговор с нея и след това я признаваме . Този процес е подходящ за работа с всяка черта на която силно реагирате у някой друг .

Вкопчване в сенките

Също така процеса 3-2-1 може да се използва за работа по вкопчването в сенките . Точно като потискаме или изместваме совите негативни аспекти, ние можем да подтискаме или изместваме и позитивните също . Вкопчването в сянката става когато подтискаме положителните си качества и след това ги проектираме навън , у „ другите ” . В такъв случай, ние чувстваме силно привличане към тези други . Класическия случай – това е духовния изследовател, подтискащ собствената си любов, свят и мъдростта на истинската си същност (Осъзнатост) и проектиращ ги върху учителя си . Учителя тогава изглежда велик, като самия живот, „ просветлен ” . Друг случай – това са сексуалната или емоционална фикс идея. Ние идеализираме по различни начини чуждите аспекти, без да осъзнаваме, че другите – това са просто подтиснати и проектирани аспекти на самите нас . Тези позитивни аспекти са малка по – силни, прекрасни и привлекателни, за да ги признаем у себе си . Става по – лесно, когато ги проектираме у другите .

Жертвите остават жертви, когато постоянно идеализират (вкопчват се в ) другите, които изглеждат по – успешни или притежават великолепни качества, които не достигат на тези които притежават идентичност на жертви .
Работейки със сянката на признанието на тези проектирани качества, жертвата вече не може да остане жертва . Отделеното аз, независимо от това как се проявява изглежда като съшито от кухи ментални образи . В работата със сянката и доброто и лошото (и всички останали противоположности) се разглежда като равни проявления на осъзнатостта . Вече няма идеализиране . Няма вкопчване в сянката .

Другите примери за вкопчване в сянката включват фикс идея за ума, личността, успеха или благополучието на другия . Завист, ревност – това са класически проекции. Тревожим се за другите хора, които ни изглежда, че имат всичко, което сме искали да имаме . Осъзнаването на осъзнатостта като своя истинска природа ни освобождава от желанието да се проектираме . Доброто и лошото, хубавото и грозното, милото и подлото, духовното и бездуховното – всички тези противоположности изглеждат равни в проявената осъзнатост . „ Другия ” за когото сте се вкопчили, се оказва същия както вас самите . С други думи няма никакво „ аз ” и никакви „ други ” . Тези черти все още могат да се проявят . Тоест някой може да се окаже по – умен или привилегирован, но това ще престане да ви тревожи . Това вече няма да е лично .

Сянката и емоциите

Сенките не възникват само в чертите от характера . Някога казвали ли сте : „ Защо той е така дяволски зъл? ” Притесняват ли ви злите хора ? Ние сме устроени да вярваме, че злобата – е лошо нещо . В духовните и религиозни учения често се наблюдава точно тази гледна точка . Ние сме обучени да подтискаме злобата или да я „ наблюдаваме ” . Заедно с това, злобата – това е естествено изражение на осъзнатостта . Всичко възникнало в осъзнатостта – е нейно естествено и неразривно проявление . Да отричаш или да подтискаш нещо, означава да отричаш този основен и очевиден факт от нашето съществуване . Това не е покана да отидеш и да причиниш болка на някой в опит да „ изразиш ” своя „ естествен гняв ” . Основната мисъл тук е, в това че гнева възниква и изчезва спонтанно, неразделно и хармонично и динамично в пространството на осъзнатостта . Ние не го избираме . Той просто се случва . Да отричаме естественото му проявление – това е подтискане .

То предполага съществуването на това с което идва гнева, това, което човек трябва да направи за да се избави от него или да го подтисне . В директното си преживяване ние виждаме, че личност няма . „ Личността ” - това е просто мисъл възникнала в пространството на осъзнатост . Гнева възниква непосредствено от същата честота на чиста осъзнатост . Когато открием, че гнева възниква само в пространството на осъзнатост, а не на личността,на гневът му се позволява да бъде това, което е . В това, личността изглежда като лъжлива конструкция на егото .

Ако виждате, че реагирате много силно на агресивните хора, това просто означава, че у вас има подтискане на агресията . Вместо да признаете : „ Аз съм зъл ”, вие изтиквате злото отвъд пределите на „ себе си ” . И изведнъж „ друг ” е агресивен . „ Той е зъл, а не аз! ” . Възниква гняв, но това не е моя гняв ! ”
В процеса 3-2-1 вместо да проектираме чувствата си върху другите, ние виждаме, че гнева не се разглежда като нечий чужд . Да го признаем, означава да кажем: „ Аз съм зъл ” и да го кажем сериозно . Виждайки, че това е „моя ” гняв, след това можем да забележим, че гневът всъщност не принадлежи на никого . Така, както няма никой друг, който може да бъде зъл, така няма и „ аз ”, който може да бъде зъл . Има просто гняв, възникващ в безпристрасната осъзнатост . Гнева е неразделна част от осъзнатостта . Между гнева и осъзнатостта няма личност, която да трябва да се успокоява или да трябва да прави нещо друго с гнева . Няма никакво „ аз ” . Има просто гняв . Трябва само да видите това и гнева престава да бъде враг . Това не е нещо, което да трябва да подтискате или да проектирате навън във вид на някого „ другиго ” . Просто изцяло да преживеете това, когато възникне . Просто гняв . И не е случайно, че гнева възниква по – рядко, когато виждате, че той възниква самостоятелно, а не в някого .

Процеса 3-2-1 може да се приложи към всяка емоция, не само към гнева . Безпокоят ли ви тъжните хора ? Изнервят ли ви щастливите хора ? Разберете към какво сте се вкопчили . Говорете със сенките и го признайте . Всички емоции – са равнозначно проявление на осъзнатостта, те не принадлежат на никого . Живота не е личностен . Признаването на сянката означава да признаете своята недуална природа и да престанете да поддържате илюзията за разделение и конфликт . Недуалността – това е любов .

Сянката на убежденията

Реагирате ли остро на убеждения или гледни точки, различни от вашите ? Това е сложно да се види, но често ние се сражаваме със собствените си съмнения, когато чувстваме силно несъгласие в сферата на религията, политиката, науката, морала, културата, духовността и другите светогледи . Убежденията и гледните точки –не са крайната истина . Те основно са мисли . Не съществува абсолютна истинна мисъл (включително и тази мисъл). Мисълта е относителна и е дуална . Когато разглеждаме мислите като крайна истина, то често не виждаме скритите, подтиснати съмнения, лежащи в основата на позициите и убежденията ни . Но съмнения има . И те много рядко се проявяват, когато нападаме чуждата гледна точка .

Всички гледни точки са равностойни в неразделената осъзнатост на истинската ни същност . Ние нападаме тези гледни точки, които подтискаме в себе си . За да се убедим, че сме прави в нещо, трябва да подтиснем вътрешните си аргументи против тази позиция . Трябва да подтиснем съмненията си . Това подтискане е основано на разделението между менталното знание и не – знание – още една двойка противоположности . Цялото внимание е върху това, което мислим, че знаем или което искаме да смятаме за истина . Търсим увереност на нивото на ума и подтискаме в себе си аспекта на не – знанието . Но нали противоположностите са неразделни . В нас все едно ще продължават да съществуват противоположните аргументи . Те възникват, като някой друг „отвън ”, който не е прав . А след това се оказваме в конфликт с другите . Ние се борим с тях, без да осъзнаваме, че всъщност се сражаваме със собствените си съмнения, така да се каже . По този начин поддържаме илюзорното разделение на „ аз ” и „ другите ” .

В познаването на истинската си природа като осъзнатост, като един вид съзнание, такъв тип борба изглежда като пространство, което се бори с пространството . Това е излишно и е основано на илюзията за разделението .
Благодарение на процеса 3-2-1, става ясно, че всички гледни точки, убеждения и позиции, мнения, качества, емоции, лични истории – са неразделни едни от други в пространството на единното съзнание . Увереността, която търсим, няма да бъде намерена в ума . Осъзнатостта – е нашата истинска природа . Това осъзнаване води до неразрушимо знание, към увереност . Това не е позиция на ума . Това е знание, подразбиращо свобода от всички крайни гледни точки . Всички противоположности и перспективи по равно се явяват самия живот . На всичко е позволено да бъде, когато виждаме, че в това няма нищо лично .

Външното е равно на вътрешното

Това е още една сфера, където се появява сянката . Ние често не я виждаме, но когато възникне конфликт с другите и ние започнем да се защитаваме, другите просто заемат не забелязван до сега, подтискан аспект от нашата личност .

Външния натиск от страна на другите – това е проявление на нашия собствен вътрешен заряд . Да наречем това сянката на натиска . Външната критика от страна на другите – това е проява на вътрешна критика и вътрешна потребност от разглеждане как дуалния продукт на мисълта, отново избира едната страна и отрича другата . Нека разгледаме по – детайлно сянката на натиска и критиката .

Сянката на натиска

Отначало това може и да не е очевидно, но всеки външен натиск, отразява вашия собствен вътрешен заряд .
Вече няколко години Джон се кани да си пребоядиса къщата . През последната година, боядисването престанало да бъде за него приоритет . Появили се по – важни неща, като работа и увлечения . Но неговото намерение да пребоядиса къщата никъде не отишло, то просто станало незабележимо, подтиснато . То престанало да се проявява като лична история или осъзнато намерение . И ето веднъж жената на Джон му казала : „ Аз мислех, че се готвиш да боядисаш къщата ! Тя изглежда ужасно ! Смяташ ли да го направиш някога? ” Джон автоматично започнал да се защитава : „ Престани да ми досаждаш .”
Джон не вижда, че това е неговата собствена сянка . Струва му се, че това е проблем на жена му . Тя отново доминира над него . „ Ако престанеше да ми досажда, всичко щеше да е чудесно ” . Той не осъзнава, че неговите защитни механизми носят велика мъдрост . Външното напрежение, което усеща в живота си – това е вътрешен заряд . Външното напрежение възвръща в съзнанието му собствения вътрешен импулс да боядиса къщата, който е бил подтиснат . Въпреки, че у него са се появили други приоритети, жена му напомня за собственото му намерение . Но това, което Джон не вижда е, че това е лично негова идея и той по грешка смята че това е външно напрежение . Той го преживява като „ другиго ” . За това : „ аз трябва да боядисам къщата ” се възприема като : „ жена ми отново ме натоварва ” . Така работят вътрешните и външните граници в отношенията . Така илюзията за отделеност и следователно за конфликт поддържа неспособността да се види, какво всъщност става в тези ситуации .

Ето го и ключа : всяко външно напрежение – е вътрешен заряд . Без изключение . Ние знаем, че утвърждението е вярно, когато го проверим с нещо очевидно от собствен опит . Никога не се разстройваме, когато се опитват да ни накарат да направим нещо, което не искаме . Представете си на пример, ако жената на Джон беше каза : „ Аз мислех, че се готвиш да боядисаш къщата на съседа! Тя изглежда ужасно ! Смяташ ли да го направиш? ” Виждате ли...Джон никога не е възнамерявал да боядиса дома на съседа . Напълно е възможно, съседа никога да не го е молил за това . Джон няма намерение да го прави и у него не се включва механизъма на защитата . Той не го възприема като напрежение, защото не притежава такъв вътрешен заряд .
След откриването, диалога и признанието на сянката на натиска, цялото напрежение на външното напрежение изглежда като вътрешен заряд .

Сянката на критиката

По подобен начин критиката от страни – е проявление на вътрешна самокритика . Ако ти кажат, че си дебел, ти започваш да се защитаваш, въпреки че това изглежда като критика от страни . Ако те наричат алчен, ти може да се защитиш, възприемайки го като външна критика . Може да става дума за всяко качество : материализъм, себелюбие, надменност или глупост . Защитата винаги носи в себе си мъдрост : тя показва, че у вас има вътрешен критик, който е взел на прицел това качество . Дълбоко в себе си, може да се смятате за дебел . Може да ви се струва, че сте алчен . За това започвате да се защитавате . Ако нямаше отъждествяване с мисълта „ аз съм алчен ”, нямаше да реагирате така ако ви нарекат алчен . Следващия път, когато някой ви критикува, благодарете му за разкриването на собствената ви самокритика . Открийте сянката . Поговорете с нея, за да си изясните как по – точно се чувствате в отговор на страничната критика . А след това разгледайте, какво всъщност е вътрешната самокритика . Признайте я .

Някои се нараняват от сянката на самокритиката . Това е просто визията, че има вътрешно възприемане „ аз съм алчен ” и всичко съпътстващо това чувство . И „ алчен ” и „ щедър ”, „ дебел ” и „ слаб ” и „ глупав ” изглеждат като равни проявления на вашата истинска природа – неизменно, неподвижно, безвремево, недуално съзнание .

„ Недуалните сенки”

Сенките се проявяват и след като познаете своята природа, често именно около идеята за недуалността . На пример, забелязвали ли сте хора, дори учители, които остро реагират на темата за дуалността и недуалността, формата и безформеното, аз и не – аз, избора и липсата на избор ? Дори и когато има причина да се каже „ не – аз ” или „ липса на избор ”, това често носи личен отенък, когато започнем да приемаме една страна на противоположностите, измествайки се в сянката на другата страна . И тогава всичко се свежда до голяма степен до „ егото ”, а не до „ вътрешното просветление ” . В процеса 3-2-1, дори работата с противоположностите, които се срещат в разговорите за недуалността, може да има дълбока свобода . Забавно е как разделението се проявява дори в такива изглеждащи просветлени теми като „ не – аз ”, нали? Поради това е толкова ценен западния принос под формата на работа със сянката към източните учения .

Заключение

Независимо от това как възникват сенките и каква форма приемат, когато сянката бъде призната, ние признаваме и осъзнаваме как противоположностите се разтварят от всички възможни гледни точки . Виждаме, че всички наши представи за себе си и за своите противоположности „ отвън ” с които се борим или за които сме вкопчени – това са равни, неразделни проявления . Дори и след признаването на сянката, ние може да имаме собствено мнение . Може да утвърждаваме мнението си, дори настоятелно, но няма никакво „ аз ”, когато признаете сенките . Както и няма никого другиго . Няма за какво да се хванете . няма какво да защитавате . Свобода .

Автор : Скот Килоби

Превод : Росица Стоянова

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.