МИСИЯТА НА ЗЕМЯТА

https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEgm8ldN1_3AwXJz1ipEp_Zr0SFBiH5ezQrOdbWu7XUQkmg9h0jtjMuUNKhJhkC5OY4MUr5YCb3m6vW3FSRj_-wfKcxF9j9EnWGMXgNXWPAHIhv86xyuUOYoraFSD8rBTL2hA9muPD3EYAI/s1600/Misiqta-ni-na-Zemqta.jpg

Някои контактьори, ясновидци потвърждават, че сред земляните има пришълци от други светове, изпълняващи у нас, на планетата коварна подривна работа. А други, от телевизионните екрани, ни уверяват, че самите ние сме дошли на Земята като представители на по-развити цивилизации в Космоса с благата цел – да спасим човечеството, потънало в грехове и неудържимо стремящо се към своята гибел.

Действително, погледнеш ли към това, което се случва наоколо, по неволя ще се съгласиш с това, че хората са забравили здравия смисъл, за висшите общочовешки принципи, искат да реализират отдавнашното пророчество за края на света.

Доколко вероятна е възможността за присъствието сред хората на идващи от други светове – пришълци, чуждопланетни? Не на последно място стои и въпросът за възможността за Второто Пришествие на Христос, вероятност, която отстояват някои контактьори и представители на религии.

А може би в това има нещо?

За инертното, разсъдъчно човешко съзнание е свойствено да изпада в крайности /от войнстващия материализъм до мракобесния идеализъм/. Избягвайки екстремални съждения, да опитаме заедно да намерим отговори на тези въпроси за пришълците, в това число и за Христос – посланика на Вселената. Моите доводи, естествено, ще убедят далеч не всички. Това е неизбежно. Всеки човек възприема обкръжаващата действителност по своему. И тази индивидуалност на възприятието поражда различно тълкуване, разбиране за едно и също събитие, явление. Обширният спектър на политически възгледи за социалните процеси в нашата страна /Русия – бел. На преводача/ са ярък пример за това.

Два фактора характеризират индивидуалността на човешкото възприятие за обкръжаващите събития: интелектът /като сума от знанията, опита, тяхната широта, дълбочина и спектър/ и духовността /като отражение на висшите форми на мислене, определяща насочеността на използване на интелекта/.

Да се върнем към пришълците. Да започнем с достатъчно известната историческа личност на Иисус Христос. В сегашно време, моля, няма смисъл да доказваме реалността на неговото битие, това е общопризнат факт. Никакъв мит не е в състояние да стане основа за толкова значително световно явление, като християнската религия, числото на привържениците на която съставляват 1/5 част от човечеството.

Високата Космическа Същност е била „командирована” на Земята, за да донесе до съзнанието на хората висшите знания: че има човек, че има Вселена и на какво се основава дълбоката връзка, съединяваща в едно цяло човека и Безкрайността.

Крайната цел на тази акция се е предполагала /чрез възприемането на тези висши знания/ да бъде да спаси човечеството от самоунищожение.

Големи съмнения у много изследователи на Свещеното Писание е извиквала самата вероятност за неземния произход на тази личност, механизмът на въплъщението й.

За да се разбере как е могло това да стане, е необходимо да се разгледа процесът на раждането и смъртта на човека.

Човекът – това са три различни по структура и свойства тела: плътно тяло /това, което ние обикновено разбираме под думата човек/, душата /сферата на висшите емоции/ и духът /сферата на нашето мислене/. Душата и духът образуват т. нар. информационна структура на човека. В нея е записан целият негов жизнен път /фактически там е записан целият еволюционен път на Божествената Монада от света на минералите до човека/, неговите привички, пристрастия, опит, знания и прочее, т.е. неговата пълна информационна характеристика.

След смъртта на човека неговата информационна структура, отделяйки се от плътното тяло, изпълняваща ролята на футляр за нея, през първите девет дни /не се изгубва напълно връзката с физическото тяло!/ се намира близо до починалия. Тази информационна структура се разполага обикновено на тавана и наблюдава обрядите на погребението, след което остава на гробището.

На деветия ден се разпада промеждутъчното ефирно тяло, в което /като в полиетиленов пакет/ се е съхранявала тази информационна структура. В резултат последната получава свободата за преместванията, независимо от местонахождението на погребаното тяло.

Разполагаща се по време на човешкия живот в неговото плътно тяло и явяваща се свързващото звено между него и информационната структура, ефирното тяло играе ролята на своеобразна плацента, с която плодът /информационната структура/ е свързан с пъпната връв /така наречената сребърна нишка/.

Процесът на „раждането” на информационната структура – духовната същност на човека – на деветия ден завършва с отмирането, разпадането на „плацентата” – на ефирното тяло и „пъпната връв” – сребърната нишка.

Така изглежда процесът на човешката смърт и раждането на неговата информационна структура – това, което се явява неговата същност.

Четиридесет дни – това е периодът на адаптация и стабилизация на тази същност, която по-рано е била човек, в съвършено новите условия. Там много привички, желания, а също и представи за обкръжаващия свят губят смисъл.

По сведенията на тези, които са били от другата страна на земния живот и след реанимацията са се завърнали от стадия на клинична смърт, душите на изпадналите в клинична смърт са срещали в Отвъдното душите на по-рано отишли в другия свят приятели и роднини. Те са заобикаляли с грижа и внимание новодошлия, за да не се чувства самотен и безпомощен в този нов за него свят.

След изтичане периода на адаптацията, на 40-тия ден, тези нови обитатели на Отвъдното преминават на определено енергийно ниво на съществуване за по-нататъшното битие. Ако при нашите земни условия ние намираме приятели и единомишленици според нивото на интелекта, то в Отвъдното определящ фактор се явява нивото на духовността, характеризиращо се с нивото на честотата на духовните вибрации.

Именно този показател определя посоката на прехода на посмъртната същност на човека, неговата информационна структура, в сферите на битието със съответната честота на тези вибрации в така наречения егрегор.

Отражението на тези неземни процеси на миграциите на душите е намерило своето отражение в легендите за ада, чистилището и рая. Схематично е възможно да се направи паралел със съответните етажи на астралния мир: ниските, средните и високите.

Показател за духовността на същността, била по-рано човек, се формира на Земята. Той зависи от осъзнатата насоченост на действията на човека. Дали той живее и твори в името на общото благо, или действа от позицията на користни и низки подбуди, влизайки в конфликт с Висшите Принципи на Природата и формирайки съответно своята отрицателна карма /натрупва грехове/. Затова е толкова важен начинът на живот, действията и мисленето на човека. Това определя условията на неговото посмъртно битие.

Сложната, обемиста програма на човешката еволюция /по-точно неговите Монади, намиращи се във всеки от нас и явяващи се частици от Абсолюта/ не може да бъде завършена за един жизнен цикъл.

И след определен промеждутък от време, определен от редица фактори, информационната структура на бившия землянин отново и отново се въплъщава на Земята: този Процес продължава дотогава, докато Монадата напълно не завърши земния цикъл на еволюцията.

Човекът – това е нейният последен етап в плътно тяло.

Как става въплъщението? Примерно в третия месец от бременността /това може да стане на различен етап – от зачатието до раждането/ информационната структура /душа и дух/ се вселява в плода. От този момент той става одухотворен.

Понякога по силата на едни или други причини, одухотворение не се получава. В такива случаи плодът се ражда в човешки вид, но без никакви признаци на разум в очите, почти без емоции – просто тяло, поглъщащо и преработващо храна – пълен идиот.

Актът на непорочното зачатие за Висшите Същности, надзираващи развитието на човечеството – е въпрос на техника. Процесът на оплождане /материализация/ и процесът на вселяването на необходимата информационна структура за тях не представлява никаква сложност. В случая с Христос тази информационна структура е била не със земен, а с висш космически произход.

Своята осведоменост по философските въпроси /за същността на нещата/ Христос е проявявал много рано, което е удивлявало и плашело околните. В зряла възраст, сформирайки група от ученици, Той се е опитвал да доведе до тяхното съзнание този огромен блок от информация от високите духовни честоти, който е бил заложен в Него. Всяка информация се характеризира с определен спектър от духовни вибрации, определящи значимостта на нейното съдържание; на висшето знание е присъща много висока честота.

Какво са представлявали сами по себе си учениците на Христос? Това са с нищо забележителни хора, при това даже не съвсем грамотни. Думите на Христос далеч не винаги са намирали отклик в съзнанието на учениците, което /напълно закономерно/ е пораждало у тях съмнения, колебания, неверие. До предателство на Учителя.

Големият разрив на нивото на интелекта и, което е най-главното, на нивото на духовността между Христос и Неговите ученици е „по вина” на това, че апостолите физически не са били в състояние правилно да възприемат и осмислят този обемен блок от знания на високата духовност, който им е предлагал Христос. Ниският фон на духовните вибрации на апостолите е изопачил висшия смисъл на Заветите на Христос. Затова в основата на християнството са залегнали далеч не точно възприети истини на Висшето Знание. Прекалено голям е бил разривът между възможностите на Христос и Неговите ученици.

В тези условия Христос при цялото Си старание не би могъл да изпълни възложената Му мисия в пълния й обем. Принасянето в жертва – е последният, отчаян опит в някаква степен да спаси положението, оставайки силна емоционална следа в съзнанието на хората и за това знание, което Той се е стремил да предаде.

В това отношение мисията е успешна – родила се е християнската църква.

Ограничените възможности на Неговите ученици след отиването си на Христос са ги превърнали във фанатици, насочили към хората … собственото си, индивидуално разбиране на Заветите на Христос. Оттук и различните прочити, и известни противоречия в писанията на евангелистите. „Евангелието е учение за Христос, а не учението на Христос” – справедливо забелязва Н.А. Бердяев.

Надявам се, правилно да ме разберат изповядващите християнската Идея. В никакъв случай не искам да компрометирам тази религия. Както и всяка друга, носеща разбиране за Висшите Знания на човечеството. Истината е една. Но пътищата на познанието й са много, прекалено всеобемаща е тя.

В миналото християнството е изиграло огромна роля. Достойно място заема то и днес. Но да сложим ръка на сърцето и да признаем, че в историята на християнството /както и в някои други религии/ е имало мрачни страници: кръстоносните походи, кладите на инквизицията. В началото на ХХ-ти век християнските свещеници са благославяли войниците за братоубийствена война на християни против християни… Във всичко това отчетливо са се проявявали изопаченията на Христовите Завети.

Във връзка с незавършеността на мисията на Христос Висшите Същности са предприели нова акция, насочена към завършване на Неговите програми. В различни периоди на съвременната история, главно през първото хилядолетие, на Земята са били изпратени в „десант” висши духове. Те, за разлика от Христос, е трябвало да преминат не през едно, а през няколко земни въплъщения, за да могат напълно да се адаптират, да се вживеят и да излязат на нивото на мислене на обикновения землянин.

Включването на индивидуалната програма на „десантчиците” е ставало в различни епохи. Това е зависело от социално-историческата ситуация и от степента на готовност на самия „десантчик” да действа в конкретните условия.

И те, вече на нивото на съзнание на обкръжаващите ги хора, са предавали висшите истини. Висшите знания практически не се възприемат направо, затова е необходима аналогията, притчата и пр.

Кои са те, „десантчиците”? това са хората, чието виждане за обкръжаващия свят, действията и просветителската им дейност са водели в крайна сметка към големи прогресивни промени в общочовешки план.

Нерядко тях са ги възприемали /и ги възприемат/ като разрушители на наложилите се традиции, не ги разбират и ги преследват в живота, признават ги след смъртта им, защото дълбочината на човешкото невежество е неизмерима.

За примери няма нужда да отиваме твърде далеч. Да си припомним Е. Блаватская, Рьорих.

Между другото, и самите „десантчици” не знаят точно своите колеги /могат само да се досещат/. Нерядко те не осъзнават собствения си висш произход и предназначение, толкова дълбока е адаптацията, достигната през няколкото инкарнационни етапа. Постепенно те стават повече хора, отколкото самите хора, с всичките им присъщи достойнства и недостатъци. Както и при всички хора, голяма роля при разкриването на индивидуалната програма и нейната реализация играе интелектуално-духовното ниво, достигнато от „десантчиците” към момента на разкриването, на включването на програмата. Оттук става ясно, че са възможни и грешки и недоработки в реализацията на програмата, както при всеки човек.

Програмата, блокът информация /отчитайки опита на Христос/ се разкрива не напълно и не веднага, а постепенно и внимателно. За да не се получи отново голям разрив между възможностите на „десантчика” да предава и възможността на хората да приемат тази информация, а главното е, тя правилно да се интерпретира, да се осмисли. В някои случаи от съзнанието на „десантчика” се слага матрица на сформиращия се, разкриващ се в началните етапи информационен блок. И тази матрица се е въвеждала в психосферата /ноосферата, информационното поле/ на планетата. Чрез нея тя започва активно да взаимодейства със сферата на мисленето на някои хора, чието съзнание е било към този момент достатъчно подготвено. Така е ставал процесът на „тиражиране” на знанията.

Това е, което е било наричано интуитивни находки, озарение.

Времето от въвеждането на матрицата в психосферата на планетата до активното проявление в разсъдъка на човешкото съзнание на определената информация, е от три до пет години.

Пришълците на Земята са представени и в по-нисък астрален план /така наречените чуждопланетни/. Съществуването в човешката история на такива личности като Торквемада, Сталин, Хитлер потвърждават това.

И ако хората бъдат настроени на честотата на добрите събития … Всичко е в ръцете на човека, в това число и неговото бъдеще.

Така че хайде да мислим и да се настройваме на доброто. Стремете се да съединявате своето съзнание с Висшите принципи. С това вие ще се включите към полето на Разума на онези Висши Същности, които полагат толкова много усилия, за да помогнат на човечеството да избегне трагичния край. Старайте се във всеки да виждате себе си и никога не пожелавайте на хората това, което не желаете на себе си.

Никакъв Месия, Спасител не може да помогне на хората, ако те самите не предприемат нищо.

Какво ще бъде утре – зависи не толкова от разговори и действия, колкото от посоката на вашето мислене.

И последно. Второ Пришествие на Христос няма да има. Това явление е било уникално. И след завършването на своята мисия Той завинаги е отишъл в своите сфери на Битието. В краен случай /при необходимост/ е възможна имитация на Пришествие на Христос…

Нашата съдба зависи от нас самите. Трябва само да следваме Висшите Закони, премахвайки от себе си злото и ненавистта.

Автор: Г. Полковский

Източник

Предложение и превод: Селена

http://www.xn--80aapggvibf1ad2i.com/2015/02/misiqta-na-zemqta.html