Разговор С Луцифер - Част 36 СИМЕТРИЯ НА ПРОСТРАНСТВОТО

Публикувано от СЕлена, 5 октомври 2014
Превод от руски: Иван Иванов

Разкажи ми какво е това симетрия на пространството?

         На вас ви е необходимо да започнете с определения, за се доберете до същността! Много от вашите физически закони са доста далеч от реалността и са просто опит да се опишат с тримерното ви мислене многомерните процеси! Симетрията – това е конструиране на определен порядък на движение и фокусиране на енергия!

Мирозданието е велико и многообразно, видовете от форми на творение са безкрайно многообразни! Затова и симетрията според вашето разбиране и симетрията в рамките на цялото мироздание – това са две различни неща! Това е все едно да сравняваме десетичната система на изчисления, която е приета при вас, с двоичната или седемзначната. Разбираш ли? Това са различни подходи в организацията на структурирането!

Ти имаш безкрайно количество кубчета! Ти можеш да ги събираш така както си искаш: в множество купчинки по две, или по пет, или по седем кубчета! В две по-големи купчинки! В пет големи купа и т. н. По-нататък, във всяка купчина ти можеш да определяш някаква система за разпределяне на кубчетата. Това е и процесът на структуриране на пространството. И понеже Божественият свят е безкраен, то и количеството на структуризации на кубчетата е също така безкрайно, затова са безкрайни и вариациите на наслагване на тези Божествени кубчета, затова са безкрайни и вариациите на симетрия на пространството!

При вас понятието симетрия произлиза от двоичността, от системата на единарното отражение, това е свойство на симетрията на дуалния свят, в който вие пребивавате! Във вашия свят всяка форма има симетрично огледално отражение, всяко понятие и направление си има отразен двойник!

         Отразен Двойник? Какво имаш предвид?

         Това е нещо като обратната страна на медала! Съшият този медал, но с поглед от другата, от противоположната страна! Поглед отвън и поглед отвътре. Отразеният двойник – това е поглед отвътре! На всяко явление и всяко действие може да се гледа по различен начин от различните точки на възприятие!

Почакай малко, дай да караме подред! В природата симетрията е широко разпространена именно по формата на двоична симетрия. Снежинките, листата, растенията, кристалните решетки, цветчетата, плодовете и много други! Даже и в строежа на атомите присъства симетрия. Защо?

Дай пак да се върнем на филтъра на възприятия! Ти си източник на Божествена светлина, затворен във формата на светилник! Границата на формата на твоя светилник е тънка, но здрава! И тя може да бъде организирана по различен начин! Сега, говорейки условно, тя има два отвора. Затова, ако твоята светлина излиза навън, тя излиза винаги в двоичен вариант. Когато твоята светлина излиза от твоите отвори-сензори в пространството, извън теб тя също така ще се натъква на двоичните лъчи на изходящите от другите отразяващи теб форми, отразява се  от тези лъчи, пречупва се и се връща към теб пак през твоите два отвора. Това е един твърде опростен модел, или това е модел на двоичното възприятие! Модел на дуалното отражение. С разширяването на твоето осъзнаване в теб се отварят нови отвори-възприятия и всичко като че ли някак си се усложнява, увеличава се многовариантността, усложнява се симетрията на пространството!

Когато ти говориш, да кажем, за симетрията при листата на дърветата, ти виждаш симетрията в плоския й вариант. Но представи си симетрията на листа на растението в тримерния му вариант, когато огледалата на отражение са поставени така, че се създават три еднакви части! За теб е сложно, защото в твоя свят всичко има двойник (двойка). Тогава се опитай да си представиш четвъртична система на симетрия, когато два листа се пресичат по надлъжния слой! Или четири листа хартия като в книга, обединени от общо преплитане! И сега си представи, че книгата има безкрайно количество страници и преплитането на тези страници е също така безкрайно!

Аз чувствам, как твоето тримерно мислене и въображение се обърква, това е нормално! Трудно е веднага да се пренастроиш, но ти трябва да вярваш, че твоята система на възприятие, която в същност е скрита в теб и в другите много дълбоко, ти позволява да твориш и да възприемаш всяка многомерност! Затова ще ти давам примери от пространствените модели и ще ги усложнявам, за да можеш постепенно да свикваш с многомерното възприятие не само мислено, но и в своето въображение, макар в крайна сметка всичко това да е едно и също нещо!

И така, вземаме точка в пространството и безкрайно количество лъчи, излизащи от нея! И така, както ти разбра, това е твоето описание на теб самата в мирозданието! Тъй като, ако количеството на изходящите от точката лъчи е безкрайно, то описва всички възможни лъчи в пространството около теб! Но такива точки има също безкрайно количество. Точките, от които излизат лъчи – това са форми на Бога! Както сама виждаш, симетрията в пространството е заложена изначално в теб и в пространството около теб! Тъй като всеки един лъч, излизащ от точката на отражение, ще намери своята отразена двойка! Но такива лъча няма да бъдат само два, а ще бъдат множество двойки! По-нататък тези лъчи се натъкват, да кажем, на някакво огледало и се отразяват от него! Ако си представиш лъча под формата на права, неговото отражение ще даде пречупване, извиване в друго направление на тази права! И съответно дуалната двойка на този лъч също така ще се отрази от това огледало и ще даде симетрично извиване, но сякаш в другата посока! Така се ражда фракталността, тоест симетрията на отраженията или отразената симетрия! А сега нека да си представим, че точката, от която излизат лъчите, е една, а огледалата са безкрайно множество. Тогава и фракталните отражения ще бъдат безкрайно множество! А сега си представи, че отразяват не огледала, поставени от някой си, а просто лъчите, излизащи от теб като точка на възприятие, се отразяват от милиарди лъчи на безчисленото количество от други форми на възприятие, от които също така излизат безкрайно количество лъчи! Това е многомерната симетрия на пространството!

Във вашите разбирания за симетрия това е идентично равенство на половинките! Но ако погледнеш листото на растенията или плода, там симетрията все пак претърпява изкривявания! Тоест отраженията не съвпадат напълно, примерно до микрон, и така нататък! Така и във вашето възприятие и симетрията на пространството частично се нарушава, когато двата лъча, които се докосват и се отразяват един от друг, притежават еднаква сила и насоченост, тогава създадената симетрия на отраженията е по-точна, а когато това не е така, то отражението на единия лъч се различава от отражението на другия лъч! Но това е само, ако говорим за пространството като цяло! Към теб самата обаче се връща отразеният твой лъч, и именно за теб, така както и за всеки друг, силата на направлението и силата на отражението са равни, дотолкова доколкото това е твоята сила!

Тогава ми кажи следното, ние наблюдаваме в природата определени симетрични фигури: сфери, триъгълници, правоъгълници! Тези фигури присъстват във всичко! Защо? Нещо повече, има опити със звука! Когато пясъкът, изсипан на повърхността на звуковата колонка, под въздействието на вибрациите на звука приема определени геометрични форми!

Тука има множество въпроси! Но ти пак се опитваш да мислиш линейно! Дай да вземем снежинката, симетрията на която ти можеш да разгледаш. Тя е прекрасна и никога не се повтаря. Защо? Защото микроскопичните частици на снега се структурират в определен порядък, представяйки себе си всеки път като различно отражение на енергията на параметрите на студа, на параметрите на средата, в която се отразяват! Но ако ти си представиш снежеца, в него има огромно количество снежинки, огромно количество неповтарящи се симетрии! И ако ти би могла да разгледаш този нов модел, ти би могла да намериш и в него определена симетрия! Тоест всичко се структурира във взаимодействие на едното с другото!

Вибрациите на звука – това са точно отражения на енергията! Нейните колебания в отразяващия спектър. По принцип всичко е отразена енергия и нейните колебания в отразяващия спектър! Просто част от тези колебания вие можете да възприемете с очите си, част от тях с ушите си, част с обонянието и така нататък! А част – за сега вие не сте в състояние да възприемете!

Сега давай да вървим по-нататък! Ти, наблюдавайки света, виждаш около себе си в него симетрията на отраженията под формата на определени фигури и символи! Но ако погледнеш в дълбочина в себе си, там също има безкрайно количество симетрии и отражения. Просто вие не сте се научили да поглеждате надълбоко в себе си! Вие създадохте прибори като микроскопите и увеличаващи структурите апарати, но и със силата на своята мисъл вие можете да проникнете вътре във всички свои съставящи, дори до първочастиците, и ако ти направиш това, ще откриеш удивителна фракталност и симетрия дълбоко вътре в теб! Вие през цялото време сте обърнати извън (навън от) себе си! Но вътре във вас е също такъв безкраен свят, това на което вие му казвате микрокосмос, и той е съвсем неопознат от вас!

И така, сега в нашия пример от точката излизат безкрайно количество лъчи не само извън точката, но и вътре в нея, в обратно направление! И тези лъчи на възприятие също така се отразяват, структурират, фрактализират!

Има множество опити с водата, когато звуците с определена вибрация, да кажем хубавите думи или класическата музика, структурират снежинките в много красиви рисунки! Има множество примери на хармонизиращото въздействие върху човека от музиката, от определени цветове и мириси, от картини под формата на симетрични мандали и така нататък! Какво е това? Какво става при това?

Всичко това е отражение! Например мандалата – това е енергийно изображение на определени взаимовръзки на лъчите на възприятие, изградени симетрично! Затуй, това е просто една картинка! Но сега си я представи като енергийна картина! Когато ти медитираш върху нея, твоята насочена енергия се отразява от енергията на мандалата и все едно някак си я копира, прави неин отпечатък, и се отразява симетрично на нея! Разбираш ли? И се връща към теб, структурира твоята енергия по определен начин и пак се отразява навън. Ако ти седиш дълго в медитация върху мандала, вие като че ли се сънастройвате! И ако ти изключиш всички останали източници на възприятие и изцяло се фокусираш върху мандалата, то постепенно твоята вътрешна структура започва да става подобна на структурата на мандалата, тя се отразява симетрично от нея и вътре в теб се ражда също така мандала, приличаща по нещо на отразяваната, но все пак, притежаваща твои особености и характеристики. Същото нещо става и с музиката, и с мирисите, и с цветовете и така нататък! Ти просто възприемаш по-дълбоко симетрията на другата форма и я структурираш в собствена своя форма!

Защо именно звуците на природата или определена музика, или определени знаци хармонизират човека? Ако всичко е само типови отражения и тяхното многообразие, защо ние не понасяме еднакво и какафонията на звуците или например, миризмата на разлагане? Ако няма лоши и добри възприятия, защо ние сме еднакво настроени към определени възприятия?

 Всичко това е устойчивост! Защо около теб много от заобикалящите те неща са симетрични? Защото симетричните конфигурации са устойчиви! Това е като стол на един крак, на три или на четири! Това, което вие наричате хармония – това са най-силно устойчивите жизнеспособни конфигурации на пространството! Неустойчивите конфигурации се разпадат! Ако хартията последователно и симетрично я прегънеш множество пъти, ти можеш да я свиеш до точка, до мъничко кълбо, при това вътре в него ще присъства симетрия, и множество стени на листа от хартия ще имат огромно количество съприкосновения, сцепления един с друг! А ако листът хартия просто го смачкаш, то точки на съприкосновение на хартията ще има далеч по-малко, а обемът на смачкания лист ще бъде доста по-голям! Такава конструкция е по-малко устойчива. Ако да кажем, ти седнеш на сгънат лист хартия, то той почти не се деформира, и което е по-важно – взаимовръзките не се деформират, а ако ти седнеш върху смачкан лист хартия, той се деформира още повече и много от връзките-съприкосновения се нарушават! Затова и симетрията – това е последователно уплътняване!

Значи има някакъв първороден непроявен хаос, който под определени творящи въздействия приема симетрични форми?     

При вас всичко е смесено! Непроявеността – това е отсъствие на движение! Самото движение – това е вече или хаос, или симетрия, тоест тогава, когато частиците се движат хаотично, това е вече проявеност! Когато лъчите се отразяват несиметрично, то това е също проявеност! Просто има различни видове проявености, и хаотичното движение с нищо не е по-лошо от симетричното движение, то просто е друго движение! Във вселената присъстват различни видове на построяване на пространството, в това число и това, на което вие му казвате хаос!

Но ти казваш, че симетричните конфигурации са по-устойчиви! Тогава за какво са тези хаотични конфигурации?

Това са различни форми на творене на пространството, на неговата организация и структуриране! Понякога хаотичното движение дава нови посоки на структуризация! Така както вие не можете да отхвърлите енергията на разрушението, защото тя също така се използва в творенето, така и не си струва да се отхвърля хаотичната структуризация, която също се използва в творенето! Симетричната структуризация на пространството е по-устойчива, но и по-инертна, по-малко подвижна! Това е нещо като предварително създадена зона на избор на движението на енергията, разбираш ли? Ако вземем например, вашата свобода на избор – това е точно хаотичност! А ако вземем всяка една йерархия – това е вече строга симетричност и фракталност!

Излиза, че в симетрията на пространството са внесли хаотична структуризация?

Или обратно, в хаотичната структуризация са внесли симетрия!

Ако всичко, което аз виждам около себе си, това е единствено и само договореност между хората как да виждат това, то защо аз виждам пространството именно симетрично, а не хаотично? Ако всичко наоколо е енергия, то защо всички хора виждат симетрията на цветчето в определен вид? Защо не виждат хаоса?

Защото отразените лъчи на цветчето като форма на Бога са симетрични! И вие възприемате именно насочеността на тези лъчи! Погледни със светлинното си зрение! Когато ти гледаш някакъв светещ обект, то когато затвориш очи, на вътрешния ти екран възникват някакви светлинни конфигурации, и точно това е светлинното ти зрение! Ако ти си представиш света около теб под формата на енергия, ти ще видиш колебанията и движението на светлинните линии и точки на другите фигури! Когато ти гледаш безформени, както на теб ти се струва, обекти и им придаваш форма в твоето въображение, както например е случая с облаците, това означава, че или в обекта няма твърди връзки на структуризация, тоест преобладават елементи на хаотичност, или ти просто не си в състояние да възприемеш такава структуризация! Това е същото както със снежеца, вътре в който има милиарди снежни удивителни симетрии, но самият обем на снега не е много симетричен!

Аз питам за ефекта на наблюдателя? Ако движението, да кажем, на елементарните частици зависи от наблюдателя, означава ли това, че наблюдаваната симетрия на пространството на природата също така зависи от нас, от наблюдателите на тази симетрия, а не от самото пространство?

         Разбира се! Спомни си примера с твоите отразяващи лъчи! Отражението на твоя лъч зависи от теб! Тоест от свойствата на самия лъч! Пропускайки Божествената светлина през своята призма на възприятие, ти й придаваш определени характеристики на възприятието, определена степен на отражение! Затова и ефектът на наблюдателя се състои именно в това, че единствено ти и само ти отразяваш по-своему различно от другите лъчи на възприятие. Но в определена точка или в някакво пространство с определена продължителност вашите лъчи се съвместяват, и това е точно отражението на външния свят, това е вашата обща картинка на света, това е видимата от вас симетрия на пространството!

         Значи, ако ние започнем да отразяваме хаотично, то картинката на света ще се измени?

         Ти някак си не разместваш точно както трябва акцентите! Вие отразявате през цялото време! Просто някои от вас и от формите на Бога отразяват по-симетрично, а други – по-хаотично! Затова тези, които отразяват по-хаотично, съприкосновяват, пресичат своите възприятия с тези, които също така отразяват по-хаотично! Това е въпросният закон за подобието, където подобното не просто привлича подобното, но и се пресича само с подобното! Ти не можеш да се пресичаш с този, който е насочен, условно казано, в друга посока! Това е нещо като непресичащите се пътища във вашия свят, те съществуват и водят в определени посоки! Твоят път е в друга местност и върви в друга посока. Но ако твоят път обиколи цялото земно кълбо, той рано или късно ще се пресече с всички други пътища!

         Затова, ако ти виждаш симетрия в обкръжаващото те пространство, то това е просто пресичане на твоето възприятие с тези, които също така отразяват по-симетрично!

         Значи някъде си съществуват светове и пространства, където всичко е несиметрично?

         Разбира се. И пак във вашия свят понятието хаос има негативен оттенък! А я си представи, че вие живеехте във вселена, която е предимно построена на хаотичното движение на енергията! Тогава всяка една симетрия на теб би ти се струвала като нещо чуждо и в оценките на дуалността, негативно и тъмно!

         Тоест това, че нас ни устремяват към светлината, към доброто, това е единствено вследствие на това, че нашата вселена е построена повече на симетрията на пространството?

         Да, точно така, това правилно си го уловила! При вас обаче понятието светлина е противоположност на тъмнината! Но всичко, и светлината според вашето разбиране, и тъмнината според вашето разбиране – това са така или иначе, отразена светлина на Бог, отразена енергия на Бог! Затова и светлината във вашето разбиране – това е симетрично отражение на енергията на Бога! А тъмнината – това е хаотично отражение на енергията на Бога! И в крайна сметка, в същност вашата вселена – това е опит да се уравновеси и едното, и другото! На хаоса да се придаде симетрия, а в симетрията да се внесе хаотична съставяща! За да се получи нещо средно! Защото симетричната конфигурация е по-устойчива, а хаотичната е по-многовариантна!

         На мен ми се струва, че все пак побеждава хармонията, тоест симетрията! И ако погледнем природата, то това е добре!

В развитието на всяка една форма и на всяка система има етапи, направления! Симетрията сменя хаоса! Хаосът сменя симетрията! Сега вие се намирате на стадия на симетричното вливане на конфигурации, като да кажем процесът на кристализацията на солта, вашето пространство  кристализира в определени хармонични структури и се създават нови форми на връзка, нови конфигурации, нови кристали! Но по-нататък, за да се провери устойчивостта на тези форми, ще настъпи период на хаотично движение, като въздействието на вятъра и дъжда върху геологичните породи и планини. И тогава планините претърпяват промяна! Планината – това симетрия ли е или не? Това е съединение и на едното, и на другото! Когато симетричната форма под въздействието на хаотичните процеси променя своята конфигурация и тази конфигурация не е нито добра, нито лоша! Това е просто ново съчетание на симетрия и хаос!

Как може човекът да използва симетрията на пространството освен като хармонизация за себе си?

О, това е доста интересен въпрос и на вас ви предстои да разберете още твърде много неща на тази тема! Човекът може да използва тази симетрия във всичко! Например, той може да конфигурира себе си симетрично на външен обект и по този начин да го повтори, да го копира! Тоест да започне да прилича на този обект!

Дали правилно разбрах: ако човек изкопира да речем конфигурацията на растение, то той може да стане това растение?

Почти ще стане, дотолкова, доколкото той все едно някак си ще се различава от оригинала! Той ще бъде само копие! Но ти правилно си разбрала! Тези магове, които са успели да се превръщат в растения и в животни, са правили точно това, копирали са енергийната конфигурация на друг енергиен обект!

Но това все още не е всичко! Вие, знаейки конфигурацията и симетрията на пространството, може да попаднете от една точка на пространството в друга точка на пространството. Сега вие правите това хаотично, случайно, във вашите сънища и на твърде малки разстояния! Но това е като мрежата от пътища, като координатната мрежа на пространството на мирозданието! Знаейки координатите, ти все едно знаеш картинката на конфигурацията, картинката на симетрията на пространството, и възпроизвеждайки я със своето съзнание, пренастройвайки по този начин своята конфигурация, ти попадаш, съвместяваш се с това пространство, все едно че попадаш в пъзел! Ако ти заради своята конфигурация не можеш да се впишеш в картинката като пъзел, ти не можеш да възприемеш границите на съприкосновение с другите пъзели на картинката, разбираш ли? И доста неща още в симетрията на пространството на вас ви предстои да усвоите! Но за това за сега е още рано!

СЕлена, 05.10.2014