Скъпи приятели,
Аз съм Иисус, вашия стар приятел и ми е много приятно да
споделя с вас това време, просто да постоя заедно с вас в енергия на любовта и
единството. Нали именно това така силно искате, когато доста, често чувствате
себе си захвърлени на произвола на съдбата, изгубени в този живот на Земята. Аз
съм тук за това, за да ви напомня тази истина какво живее във всеки от вас, във
вашата Душа. Тя не се вижда с невъоръжено око и често, когато сте заети със своите
многобройни дела и задължения, вие губите контакт с тази истина.
Моля, спрете се за миг и се успокойте, позволете на външния
въздействие да си иде, да падне от вашите плещи. Почувствайте тишината, която
винаги съществува в дълбочината на вашите същества. Тишината във вашето сърце
не е празнота, а е пълно присъствие, което можете да усетите само отстъпвайки за
миг от шума и суетата на ежедневието. Днес сме тук, за да направим тази крачка,
за да си спомните кои сте вие и да съживите себе си в пълната тишина на вашето
сърце. Това ще ви позволи да започнете да живеете отново, но този път с голяма
лекота и радост.
Животът понякога изглежда като битка, то така не трябва да
бъде. Вие сте тука всъщност за да изпитате себе си, да си спомните своята сила
и красота като сияещи ангели от светлина и да разделите тази светлина с
другите. Правейки това, ще се почувствате като у Дома си на Земята. Животът
отново ще стане прост, лек и радостен.
Затова, хайде заедно с мене да идем сега вътре и си спомним източника, от който вие дойдохте.
Нетленна, вечна Светлина, вечно движеща
и изменяща се, приемаща нови форми и винаги оставаща неделима и Единна.
Вие сте част от този поток и с вас фактически нищо не може да се случи. Даже
сега, пребивавайки в земно тяло, вие сте цялостни и в безопасност. В
безопасност сте даже в света, в който изглежда доминират борбата и конфликтите.
Днес ние говорим за Светлината и тъмнината и за прибавяне на
Светлината в тъмнината. Какво е това тъмнина? Това е нещо, което предизвиква
във вас съпротивление. Никой не желае да изпитва тъмнина. Никой не желая да
страда от болка, печал и страх. Въпреки всичко, това се явява част от вашия
живот. Тогава защо тази тъмнина присъства там?
Хората задавали столетия тези въпроси. Да започнем с това,
че твърде много зависи от това как задавате тези въпроси. Питате ли открито:
„Защо съществува тази тъмнина, защо се случва това с мене и какво да се направи?”
Или ви ръководи страх, гняв и съпротивление:”Защо в моя земен живот присъства
тъмнина и как да я победа или избегна?” Почувствайте отчаяние и съпротивление,
присъстващи във втория въпрос и разпознайте наличие на тези емоции в самите
себе си, доколкото това е съвършено човешка реакция, съпротивление, усещане на
тъмнината, раздробяване и трудности.
Най-големият призив за вас, като човешки същества е да
кажете „да” на тези ситуации, които вие поначало отказвате да приемете, да
кажете „да” на това, което се стремите да избегнете на всяка цена. Нужна е
голяма вътрешна сила, за да кажете „да” на това, което се случва в живота ви
във форма на тъмнина. Ако не можете да намерите в себе си тази сила, което е
напълно разбираемо и казвате „не”, вие
укрепвате своето съпротивление към случващото се и тъмнината става по-дълбока,
усилвайки вашето отчаяние.
Фактически в живота присъства два вида тъмнина. Първата
представлява нещо външно, случващо се с вас на вашия жизнен път. Това може да
бъде разрив с любимия човек или неговата загуба, болест или нещастен случай,
което дълбоко ви е потресло, криза, удар на съдбата. Аз ще нарека тази тъмнина
номер едно.
И съществува вашата реакция от нея, ваш емоционален отговор.
Всеки човек е склонен по начало да се съпротивлява на съдбата,
противопоставяйки се на тъмнината. Но ако вие се затворите, упорствате в своето
съпротивление, продължавайки да казвате „не” и осъждайки, съдейки това, което
се случва в живота ви, възниква допълнително ниво от тъмнина, втория неин вид,
който аз ще нарека тъмнина номер две, която обкръжава първата.
Първата тъмнина ви изнася на ниво на интензивни, дълбоки емоции.
В живота ви се е случило нещо, което ви е донесло много мъка,болка,
предизвикало страх и усещайки тези емоции, вие се чувствате живи. Животът
преминава през вас като гръмотевични вълни. Можете ли да разрешите това да се
случи? Дълбоката , емоционална тежест бие по вас, шокира ви и после се поставя
въпроса ще останат ли сили у вас да повярвате, че този опит съдържа в себе си
нещо полезно за вас, което е способно да ви придвижи някъде, че вие вярвате в
съществуването на смисъла на живота, даже ако човешкото същество често не
приема този смисъл
Говорейки за това още по-силно, получихте ли вяра да
приемете това, че вашата Душа е могла да избере този опит, възможно изнасянето
на повърхността на нещо скрито, за да излекува нещо, необходимост за излекуване
на нещо, за което вие не сте и подозирали. Тук възниква момента на избор когато
се сблъскате със силни емоции; приемане и смирение, или съпротивление и
затваряне.
Повечето от хората са склонни тук да кажат „не”. Аз не
казвам, че това е неправилно. Но постъпвайки така, вие поставяте допълнително
ниво от тъмнина на вече съществуващата. Този слой аз наричам „втора тъмнина”,
второ ниво от тъмнина. Тя идва отвътре, като ваша реакция на „първата тъмнина”.
Ако упорствате в своето отрицание, то потока на вашите емоции се спира и вие
засядате в задънена улица. „Не, аз не искам да преживея това. Отказвам се. Не
мога да приема това”. Ако упорствате, вие се напълвате с обида, гняв и
горчивина. Тези настроения в действителност не са емоции. Това са осъждания,
които сковават естествения поток от емоции вътре във вас. „Втората тъмнина”
възпрепятства движението на живота вътре във вас, вие строите стени и защитни
съоръжения. В края на краищата това може да привлече
към вас по-сериозни форми на тъмнината, такива като отчаяние,
отчуждение и депресия. Когато изпадате в депресия, движението на живота вътре
във вас почти се прекратява и вие се чувствате мъртви отвътре.
Животът винаги е подложен на промени. Той, по своята
същност, съдържа възможности за ръст и изцеление, за ново раждане, ако вие
вярвате в това на базово ниво. Но ако
вие продължавате да казвате „не”, вие затваряте тези възможности. Продължавате
да настоявате за това, че животът не е такъв, какъвто трябва да бъде и
осъждайки го, вие изключвате себе си от него. Така достигате най-дълбоката
тъмнина, която само човешко същество може да изпита. Не „първата тъмнина”
(външните ситуации) довеждат човека на най-дълбокото ниво на тъмнината, а
настойчивият отказ да приеме емоциите, която тя предизвиква. Това е „втората
тъмнина”, вътрешното „закоравяване”, закриване на своята чувствена природа.
Как човекът да въведе Светлината в такъв род тъмнина? Ако
някой достигне първия род тъмнина и човекът изпита мъка, безпокойство и натиск,
до него все още може да се достигне. Той все още е жив и не е загубил връзка с
емоциите, течащи през неговото тяло и психика и активно търси смисъл, скрит зад
това, което се случва с него. От гледна точка на психологията, такъв човек все
още е цялостен и здрав, даже ако се сблъска с тежка ситуация. Човек, имащ
работа с „първата тъмнина” се нуждае от комфорт и съчувствие и е способен да
получи и оцени любящия жест на друг човек, той все още е много жив.
Но този, който настоява на своя отказ да приеме, продължава
да казва „не” е затворен за получаване на любов. Той е затворен не само за
своята вътрешна Светлина, но и за Светлината изобщо, която е готова да иде при
него чрез другите. Това е самотност и безпомощност. Това е ада на Земята. И аз ви казвам, че всеки от вас
знае този ад отвътре. Може би вие не осъзнавате много това, но за повечето хора
този процес на затваряне започва още в детството.
Знаете какви спонтанни и без задръжки идва детето на този
свят и как свободно текат неговите емоции. Често те преминават през него много
бързо, понеже у него няма бариери, няма закрити врати. Като правило, животът
тече в него свободно. Разбира се, съществуват изключения, тъй като някои деца
вече носят в себе си тежест от много ранно детство или от минал живот, но вие
разбирате какво искам да кажа.. Да бъдеш дете, значи да пребиваваш в състояние
на относителна откровеност. Детето е живо и спонтанно, защото не може да бъде
друго. То още не се е научило да се сдържа, така, както правят възрастните.
Но израствайки, вие започвате да изпитвате такива емоции, с
които не знаете как да се справите. Обществото учи хората да избягват трудните
емоции, стесняват се от тях. За това възрастните около вас не могат да ви
помогнат да разберете тези емоции, избягвайки да говорят за тях. Повечето от
вас се объркват през детството. Започвате да смятате себе си странни, различни.
Като дете все още усещате ентусиазъм,
вдъхновение, любов, мечтаете, но вашите мечти се сблъскват със суровата
реалност. И сте започнали като реакция на страх и предразсъдъци в своите
семейства, а после в училище и хората, с които се срещате, вдигат бариери и се
изолирате от своята чувствена природа. Вратите се затварят. Често това се
случва подсъзнателно, но някои от вас могат да помнят това като за старо
нещастие.
Погледнете, можете ли да намерите в себе си това дете като
символ на своята спонтанност. Живото, без задръжки дете, казващо „да” на всеки
опит. Можете ли да го видите, казващо „да” на радостта, удоволствието,
насладата, наред с мъката, страха и гнева? Представете си, че това вътрешно
дете се стреми към вас. То все още е там. Пространство и време, това е илюзия. Във вътрешната реалност нищо и никога не се
губи. Изначалният поток на вашия живот се съхранява и все още се стреми да се
съедини с вас.
Представете си за минутка, че към вас се приближава усмихващо се дете със своята откритост и ви казва: „Ти помниш ли ме?”. Погледнете на
това дете и питайте, какво можете да направите за него. То има сърдечни
желания, които би искало да изпълни. Това е нещо, което е възможно вие дълго
време да отблъсквате от себе си. Позволете на детето да говори. То
представлява, защитава това „да” вътре във вас, тази ваша част, която иска да
живее. Така, че позволете му да говори.
Това дете все още вярва. В качеството си на възрастен сте възприели
в себе си идеи, пълни със страх и недоверие, които хранят „отрицанието” на
живота и внасят своя принос във „втората тъмнина” вътре във вас. Помислете,
можете ли сега да й придадете форма, да придадете форма на тази своя част,
която се противи на живота, не иска повече да изпитва болка, което фактически
се явява бягство от живота. Можете ли да почувствате в себе си този елемент на
ожесточение и натиск? Можете ли да почувствате това физически или е възможно да
видите цвят?
Във вас съществува част, която е много уморена и повече не
иска да живее, защото е изпитала твърде много болки и борби. Почувствайте
нейната тежест. Можете ли да й кажете „да”? Не се опитвайте незабавно да я
промените, но се опитайте да разберете как се е стигнало до това. Никой умишлено
не затваря себе си поради нежелание да живее. Това е акт на отчаяние от незнание
за друг път, който ви оставя с това
рефлекторно затваряне, натиск, с това „не”.
Аз ви моля да кажете „да” не само на „първата тъмнина” в
своя живот: тежки събития, болести, болки, страдание. Аз ви моля да кажете „да”
и на „втората тъмнина”, на тази, която е вътре във вас и ви затваря от живота в резултат от болезнени събития. Този, който
не желае повече да изпитва живот и се отказва от него. И сте длъжни да се
доберете до тази своя част много меко, защото настойчивостта и принудата тук не
работят.
Същността на Светлината е в това, че тя може да тече в
тъмнината. Тя може да се добере до всеки ъгъл, тъй като в нея няма съждение
/мнение/. Тя не казва: „О, това е лошо. Нужно е да съборя тази отбрана, да
пробия тази блокада, тъй като животът трябва да тече отново”. Тя никога на
казва това. Светлината просто говори:”Аз разбирам”. Тя казва:”Това беше толкова
трудно за тебе, аз виждам това. Виждам, как ти си се ожесточил, как си се затворил и как това ограничение,
съкращение в крайна сметка те е уморило и опустошило”. Светлината е мека и
течаща. Тя може да прониква в дълбоката болка и страдание, в най- втвърдената
човешка Душа..
Аз отново ви моля да се отворите за Светлината. Ако не
можете да намерите в себе си тази готовност, ако не почувствате в себе си
достатъчно откритост за да пуснете своето „не”, позволете на това да бъде също,
така, както Светлината винаги е. Тя
винаги е с вас, даже в моментите на такова дълбоко отчаяние, когато вие съвсем не
я чувствате редом с вас. Тя е с вас в такива времена и ситуации, когато вие напълно
губите контакт с нея и не се надявате да я видите никога вече.
Същността е в това, че Светлината не ви принадлежи. Тя
принадлежи на Всичко, Което Е. Цялата
Вселена, Всяко Творение Е Светлина. Всичко е проникнато със Светлина. Знайте,
че тя е тук и й доверявайте живота. Ако само си разрешите, даже едва, едва да
се отворите и позволите доверието и смирението да влезе в живота ви, вие
откривате възможност вратата да се разтвори широко. Знаете, че даже през
най-тъмната нощ, вашата Душа е винаги с вас и се обръща към вас със Светлина и
утешение. Даже ако в тази врата се отвори най-малката пролука, Светлината ще я
намери. Не ви е нужно да правите нещо, само да позволите на това да се случи.
Светлината е с вас. Животът е с вас. В края на краищата, вашето „не”, не може
да устои на живота.
Аз ви моля да се смирите пред Светлината, което тук означава
„да”, не само трудностите от живота, но също и вашите трудности с цел, за да
кажете това „да”, съпротивлението, което чувствате по отношение на дълбоките
емоции, ви заставят да се чувствате голи и уязвими. Заприличайте отново на
дете. Живейте! Кажете на всичко „да”. Обградете се със състрадание и разбиране.
Правейки това, ще внесете в своя живот потока а вие можете да направите това!
Аз виждам вашата сила. Във всеки от вас гори пламъка на съзнанието, яркият
пламък на Светлината. И аз съм тук, за да ви напомня за това.
.Pamela
Kribbe
Превод: Кръстина
Няма коментари:
Публикуване на коментар
Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.