За това, как „ледената страна” се
разправи с банкерите си и започна да процъфтява. Добър пример за всички
останали.
През
2007г. ООН признава Исландия са най-добрата страна за живеене в света.
Световната финансова криза през
2008г. се отразява и на Исландия. Курса на исландската крона пада на 60%, заедно със силно спадналият фондов
пазар. В банковата система на страната започват много сериозни проблеми. Страната
фактически се оказва пред банкрут. През 2009г. реалният показател на БВП спада
на 6,8%,
в следствие на спадането на общия брой инвестиции в сектори като: икономиката,
строителството и сферата на услугите с 50%. Кризата сериозно повлиява на
ситуацията с пазара на труда, защото безработицата достига рекордните 9,4%.
Темата за мирната революция в
Исландия е забранена тема за световните средства за масова информация. И още
как! Ако други страни последват примера на това малко атлантическо кралство, то
глобалният лихварски кагал ще остане с дупката от геврека и ще изгуби
илюзорната си власт над цялото човечество.
Малко предистория. Още в началото на
ХХ век наричат Исландия „европейската Албания” – толкова нисша страна е била. Но
с придобиването на независимостта си през 1944г., северното кралство започва
доста бързо да процъфтява. Това става преди всичко за сметка на рибното
стопанство, а по-късно и за сметка на евтината геотермална енергия.
През 2003г. Властта се оказва в
ръцете на неолибералите по „банкерски” образец. Те започват да „надуват балони”
и да приватизират банките, довеждайки външният дълг на Исландия през 2007г. до 900% по отношение на БВП.
С настъпването на кризата става
ясно, че тази пирамида се разпада и Исландия банкрутира. В следствие на това
населението на кралството било поставено пред интересен „факт” – за да се
покрият дълговете пред Евросъюза в размер на 3,5 милиарда долара, всеки жител на страната трябвало ежемесечно да плаща по 100 евро в продължение
на 15г.
На това предложение, от което било
невъзможно да се откажат (по думите на МВФ), исландците отговарят с „нежна”
революция. Те съобщили на банкерите примерно следното:” Ние няма да плащаме за
грешките на финансовите монополи и няма да позволим да бъдем обложени с данък,
с който да бъдат погасени частните дългове. Хващайте гората, другари!”
В следствие на това, неолибералното
правителство си отива, банкерите биват преследвани, хванати и съдени. Някой от „младите
реформатори” успяват да избягат и до сега са обявени за издирване. Народа САМОСТОЯТЕЛНО
пише нова конституция в интернет и се провежда референдум на който 93% от гласовете са да не се плащат
дълговете на банкерите. Така и направили.
Колкото и да подскачал Европейският
съюз и Международният валутен фонд – „ние сега ще ви покажем!”, така и
престанали да подскачат. „На нас ни казваха, че ако не приемем условията на
международното общество, то ще станем северната Куба – заявил веднъж президента
на Исландия Гримсон. – Но, ако се бяхме съгласили, щяхме да станем северно
Тайти.”
В резултат, икономиката на Исландия
започва отново да расте, безработицата да спада, а банките били
национализирани. Но защо мълчат средствата за масова информация?
Сега, МВФ и другите „финансови
институции” казват същото, което са казвали на Исландия през 2008 – 2009г., на
народите на Гърция, Испания, Кипър и Португалия. Но, избор както виждаме има...
Така или иначе, но века на
капитализма и на библейският проект отива към своя край и затова, примера на „ледената
страна” може да стане заразителен за всички...
Превод:
Георги
Няма коментари:
Публикуване на коментар
Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.