Вътрешната Земя и Царството на Агарта
Агарта в Кухата Земя
От Д-р Джошуа Дейвид Стоун
Най-голямото разкритие на всички времена е фактът,че има цивилизация от хора, живеещи в центъра на Земята, името на чиято цивилизация е известно като „Агарта”. На някои може да и м е трудно да повярват. Знам, че за мен беше така пъвоначално, и все пак сега вече сега имам абсолютни знания за истинността на това.
Да започнем с Будистите, в тяхната теология те горещо вярват в съществуването и. Те вярват, че това е раса от супер мъже и жени, които понякога идват на повърхността, за да наблюдават развитието на човешката раса. Те също вярват, че този подводен свят има милиони обитатели и много градове, а столицата им е Шамбала. Господарят на този свят се е вярвало, че давал нареждания на Далай Лама от Тибет, който е неговият земен представител. Неговите послания са били препращани през определени тайни тунели, свързващи този вътрешен свят с Тибет.
Известният руски канал, Николай Рьорих, който беше канал на Възнесения Майстор, Ел Мория, твърдеше, че Лхаса, столицата на Тибет, беше свързана с тунел с вътрешната земя, Шамбала. Входът на този тунел е охраняван от Лами, заклели се да пазят тайна. Подобен тунел се вярваше, че свързва тайните камери в основата навеликата пирамида в Гиза и Агарта.
Индийския епос, Рамаяна и Бхагавад Гита са двата най-известни текста в Индия. Рамаяна разказва историята на великия Аватар Рама. Бхагавад Гита разказва историята на Кришна. Рамаяна описва Рама като „емисар от Агарта”, който пристигна с въздушно превозно средство. Доста невероятно е, че и Будистката , и Хинди религията поотделно имат предвид Агарта.
Първото публично доказателство се появи през 1947, когато Контраадмирал Ричард Е. Бърд от Армията на САЩ излетя директно към северния полюс и вместо да отиде над полюса, всъщност влезе във Вътрешната Земя. В дневника си наред с другите свидетелства, той разказва за влизането във вътрешната кухина на Земята и за изминаването на 1700 мили над планини, езера, реки, флора и фауна. Той разказва, че е видял чудовищни същества, подобни на мамутите от древността, движещи се сред растителността. Накрая открива градове и процъфтяваща цивилизация.
Самолетът му накрая бил поздравен от летателни апарати от вид, който той не бе виждал преди. Те го ескортираха до безопасно място за приземяване и той беше достойно приветстван от емисарите на Агарта. След като си починал, той и екипажа му били отведени да се срещнат с Владетеля на Агарта. Казаха му, че му е било разрешено да влезе в Агарта, поради високо моралния му и етичен характер. Те продължили и му казали, че откакто САЩ е пуснал атомни бомби над Хирошима и Нагасаки , те били много загрижени за тяхната собствена безопасност и оцеляване. Те решили, че е време да осъществят по-голям контакт с външния свят, за да се уверят, че ние не бихме унищожили тази планета и тяхната цивилизация с нея. Било им разрешено да изразят целта си чрез осъществяване на контакт с някой, на когото имат доверие.
За да съкратим цялата тази дълга история, ще кажем, че Адмирал Бърт и неговия екипаж, при тяхното посещение, бяха направлявани от домакините си в техния самолет обратно към външния свят, а животът им се промени завинаги.
През януари 1956, Адмирал Бърт се отправи на друга експедиция към Антарктика и/или Южния Полюс. В тази експедиция той и екипажа му проникнаха отново на 2,300 мили в центъра на Земята. Адмирал Бърт твърди, че Северния и Южния полюси са всъщност два от многото портали към центъра на Земята. Не мога да не мисля за известната научно фантастична книга на Джулес Вернес „Пътуване до центъра на Земята”, която много от вас са прочели или са гледали филмовата версия.
Адмирал Бърт също твърди, че Вътрешната Земя има вътрешно Слънце. Неговата теория е, че полюсите на Земята са по-скоро изпъкнали, а не вдлъбнати. Кораби и самолети всъщност могат да излитат или да влизат право навътре.
Американската преса обяви откритието на Адмирал Бърт, обаче то беше веднага потиснато от нашите добри приятели, Тайното Правителство. Рей Палмър, редактор на „Списание за Летящи чинии” написа детайлна статия за откритията на Адмирал Бърт. Правителството на САЩ също купи, продаде или унищожи почти всяко копие и после унищожи цялото издание и печатницата.
Научих, че точно същото нещо по отношение на статията за Адмирал Бърт се е случило и на „Нешинъл Джеографик”. Списанието излезе и правителствато на САЩ глътна почти всеки брой. Ако историята не беше истина, защо правителството се впрегна толкова много?
Друг интересен факт е, че правителството на Съединените Щати не позволява на самолети да летят над полюсите. Всички полети са насочени да летят покрай полюсите , всеки пилот, летящ над тези райони може да ви каже така. Друг интересен феномен е, че айсбергите, които плават покрай полюсите, са съставени от сладка вода, а не от солена. Друг интересен въпрос е защо е по-топло до полюсите на 600 мили от тях, в сравнение с 1000мили от тях.
В книгата на Д.р Реймонд Бернард, озаглавена „ Кухата Земя” се разказва за човек,който потвърждава историята на Адмирал Бърт. Д-р Нелхи Котън от Лос Анжелис докладва, че един от пациентите му, мъж с Нордическо потекло, му е разказал следната история:
„Живеех близо до Арктическия кръг в Норвегия. Едно лято аз и един мой приятел решихме да отидем с лодка заедно колкото можем по-далеч в Северната страна. И така, приготвихме провизии в малка рибарска лодка и се отправихме към морето.
След един месец ние бяхме далеч на север, отвъд Полюса и в странна нова страна. Ние бяхме силно удивени от времето там. Топло, и от време на време нощем, почти твърде топло, за да се заспи. И тогава видяхме нещо толкова странно, че и двамата бяхме изумени. Пред нас топлото открито море, в което бяхме, имаше нещо като огромна планина. В тази планина в определено място океанът сякаш се изпразваше. Озадачени, ние продължихме в тази посока и се намерихме плаващи в огромен каньон, водещ към вътрешността на Земята. Продължихме да плаваме и тогава видяхме това, което ни изненада…слънце, греещо вътре в Земята.
Океанът, който ни отнесе до вътрешността на Земята постепенно стана на река. Тази река водеше, както осъзнахме по-късно, всичко през вътрешната повърхност на света от единия до другия му край. Тя може да ви отведе, ако я следваш достатъчно дълго, от Северния полюс право до Южния полюс.
Ние видяхме, че вътрешната повърхност на Земята е разделена, както и другата, на суша и вода. Има много слънчева светлина и изобилие от животни и растения там. Ние плавахме още по-далеч и по-далеч в тази фантастична земя, фантастична, защото всичко беше огромно по размер, в сравнение с нещата от външната страна. Растенията са големи, дърветата гигантски и накрая ние стигнахме до гиганти.
Те обитаваха къщи и градове, точно както ние на повърхността на Земята, използваха вид електрически превозни средства, подобни на моно-рали кола за превоз на хора. Тя може да пътува по бреговете на реката от град до град.
Няколко от обитателите на Вътрешната Земя, огромни гиганти, забелязаха лодката ни в реката, а ние бяхме напълно изумени. Те обаче бяха доста дружелюбни. Поканени бяхме да вечеряме с тях в домовете им и така, моят придружител и аз се разделихме, той отиде с единия гигант в дома му, аз с другия, в неговия дом.
Моят приятел, гигант ме заведе до дома си и семейството си, а аз бях напълно изплашен от огромните размери на всичко в дома му. Масата за вечеря беше колосална. Блюдо беше сервирано пред мен, пълно с огромно количество храна,че бих се хранил с него цяла седмица. Гигантът ми предложи чепка грозде, всяко от зърната на което беше голямо колкото наша праскова. Опитах едно и открих, че е далеч по-сладко от което и да било, което бях опитвал отвън. Във вътрешността на Земята всички плодове и зеленчуци имат далеч по-добър вкус и са по-ароматни от онези, които имаме на външната повърхност на Земята.
Ние прекарахме с гигантите една година, радвайки се на тяхната компания, както те се радваха да ни опознаят. Ние наблюдавахме много странни и необикновени неща по време на нашия посещение при тези забележителни хора, и постоянно бяхме изумявани от научния им прогрес и изобретения. През цялото тва време те никога не бяха враждебни към нас и ни беше позволено да се върнем към дома си по същия начин, както дойдохме…всъщност, те вежливо предложиха тяхната защита, в случай че се нуждаехме от нея в пътуването обратно към дома”.
Друг интересен разказ за посещение в кухата Земя е на норвежец на име Олаф Йансен,записан е в книга, наречена „ Опушеният Бог”, написана от Уилис Джордж Емерсон. Терминът „ Опушеният Бог” се свързва с Централното Слънце, което е вътре в Земята и е по-малко и по-малко ярко от нашето външно Слънце, разбира се,и оттук се вижда като опушено.
Книгата е свързана с преживяванията на старонорвежки баща и син, които с малката си рибарска лодка искаха да открият „ земята отвъд северния вятър”, за която бяха чували. Буря очевидно ги отнася през отвора в полюса в кухата вътрешност на Земята.
Книгата беше публикувана през 1908г. Разказва за преживяванията на сина. Те очевидно прекарват две години там и после се връщат през отвора в Южния полюс, бащата загива,когато айсберг се разделя на две и счупва лодката им. Ситът бил спасен и разказал невероятната си история.
Той бил затворен в лудница, защото никой не би му повярвал. След като е бил освободен и прекарва 26 години като рибар, той заминава за Съединените Щати. На около 90 годишна възраст той се сприятелява с Уилис Джордж Емерсон и му разказва историята си. На смъртното си легло му дава също и карти, които е направил на вътрешността на Земята и ръкопис с неговите преживявания. Книгата „ Опушеният Бог” разказва за неговите преживявания.
/Пълния текст на „ Опушеният Бог” е на разположение в края на този документ, преди по-скорошните Вътрешно Земни комуникации чрез Дани Робинс в нейните две книги за Вътрешната Земя/
В книгата той каза, че хората живеят от 400 до 800 години и са силно напреднали в науката. Те могат да препращат мислите си един на друг чрез определен тип излъчване и имат източници на енергия, далеч по-мощни от нашето електричество. Те са създателите на летящите чини, които се задвижват от тази мощна енергия, извлечена от електромагнетизма на атмосферата. На ръст са дванадесет и повече стъпки.
Друга интересна странична бележка е от 1942, Нацистка Германия изпраща експедиция, съставена от някои от нейните видни учени, с намерение да открие вход към Вътрешната Земя. Гьоринг, Химлер и Хитлер с ентусиазъм одобриха проекта. Фюрерът беше убеден, че земята е вдлъбната и че хора живеят вътре в земното кълбо.
В „Кухата Земя” Реймонд Бернард също разказва за снимка, публикувана през 1960 в Торонто, Канада Глоуб и Мейл, която представя красива долина с буйни зелени хълмове. Летец твърдеше, че снимката е била направена в самолета м, докато е летял „отвъд Северния полюс”.
Ченълингите на Джуал Кул за Кухата Земя.
Когато и да правя проучване по даден въпрос обичам да взимам под внимание информацията спрямо обратната връзка на Джуал Кул. Въз основа на споделяното с Него и на това, което споделям с вас в тази книга, има да се добавят много интересни неща.
Първо, той потвърди, че Адмирал Бърт наистина е пътувал до Вътрешната Земя, както е казал. Той каза, че има Слънце във Вътрешната Земя, но то е различно от нашето външно Слънце. Той каза, че Полярното сияние не е причинено от Слънцето на Вътрешната Земя, а от различен светлинен източник. Той каза, че отворите на Полюсите са много широки и кораби и самолети могат да влизат в тях, обаче са естествено защитени от някакъв вид енергийно поле. Хората могат да ги намерят ако действително ги търсят, обаче, те са леко замаскирани от това енергийно поле.
Той потвърди, че има входове към Вътрешната Земя в Египет, Тибет и Юкатан и също добави, че има други входове в Бермудския триъгълник, Русия и Африка.
Той каза, че във Вътрешната Земя има различни раси, точно какт на повърхността на Земята, а някои от тях са доста високи. Също потвърди, че правителството на САЩ и други страни са наясно с Вътрешната Земя, но прикриват фактите, както и че са осъществявали връзка с НЛО и извънземни.
Д-р Джошуа Дейвид Стоун [http://www.iamuniversity.ch/Agartha-In-The-Hollow-Earth]
Дневникът на Адмирал Ричард Бърд(февруари-март 1947)
Изследователски полет над Северния полюс
Вътрешната Земя – Моят таен дневник
Трябва да напиша този дневник в секретност и неразбираемост. Той е свързан с Арктическия ми полет на деветнадесетия ден на февруари в годината хиляда деветстотин четиридесет и седма.
Има моменти, когато рационалността на човек трябва да избледнее в незначителност и той трябва да приеме неизбежността на Истината! Не съм свободен да разкрия следната документация в тази книга…вероятно тя никога няма да види светлината на обществения контрол, но трябва да изпълня дълга си и да документирам това за всички, които ще го прочетат един ден. В свят на алчност и експлоатация на част от човечеството повече не мога да потискам това, което е истина.
Пилотен дневник: Базов лагер, Арктика, 2 февруари 1947г.
6:00 – Всички приготовления са готови за полета ни на север и ние се отделяме от земята с напълно заредени резервоари за 0610 часа.
6:20 – Горивната смес на десния двигател изглежда твърде плънта, направена е поправка и Pratt Whittneys летят гладко.
7:30 – Радио връзка с базов лагер. Всичко е наред и радио сигналът е нормален.
7:40 – Забелязваме малък теч на гориво в десния двигател, индикаторът за горивно налягане обаче изглежда наред.
8:00 – Лека турбуленция, засечена от източна посока при надморска височина 221 стъпки, поправка на 1700стъпки, няма повече турбуленция, но въздушната опашка се увеличава, леко фиксиране на контрола на газта, сега самолетът лети много добре.
8:15 - Радио връзка с базов лагер. Ситуацията е нормална.
8:30 – Натъкнахме се пак на турбуленция, увеличаваме надморската височина на2900 стъпки, отново гладки условия за летене.
9:10 – Огромни ледове и сняг под тях, забелязва се оцветяване в жълтеникаво и разпръсване в линейни шарки. Променям курса за по-добър преглед на този цвят отдолу, забелязвам червеникав или пурпурен цвят също. Обикалям този район с два пълни кръга и се връщам в определеното с компаса направление. Проверка на позицията с базов лагер и предоставяне на информация относно оцветяването на леда и снега отдолу.
9:10 – И Магнитния, и Жиро компаса се движат спираловидно и започнат да треперят.. Невъзможно ни е да задържим посоката чрез апаратурата си. Уповаваме се на Слънчевия компас, все пак всичко изглежда наред. Контролите изглежда реагират бавно, но няма индикация за заледеност!
9:15 – В далечината се появява нещо като планина.
9:49 – 29 минути време летене до първата гледка на планини, не е илюзия. Това са малък брой планини, които никога преди не бях виждал!
9:55 – Надморската височина променена на 2950 стъпки, отново попадам на силна турбуленция.
10:00 – Прелитаме над малката планинска територия и все още продължаваме на север , доколкото може да бъде установено. Зад планинския район се появява нещо като долина с малка река или поточе, течащо по средата и. Не би трябвало да има зелена долина под нас! Нещо определено не е наред и е неестествено тук! Ние би трябвало да летим над лед и сняг! Пред нас са зелени гори, растящи по планински склонове! Навигационните ни инструменти все още се въртят, жироскопа се колебае напред и назад!
10:05 – Променям надморската височина на 1400 стъпки и предприемам остър ляв завой, за да проверя по-добре долината под нас. Зелена е с мъх или вид сраснала трева. Светлината тук изглежда различна. Повече не виждам Слънцето. Правим още един завой наляво и забелязваме нещо като голямо животно от някакъв вид под нас. Прилича на слон! НЕ!!! Прилича на мамут! Това е невероятно! Да, ето го! Намаляме височината на 1000 стъпки и взимаме биноклите да наблюдаваме животното по-добре.Потвърждава се – определено е мамут- като животно! Докладваме това на базов лагер.
10:30 – натъкваме се на още ширнали се зелени хълмове сега. Външният индикатор за температура отчита 74 градуса по Фаренхайт ! Сега продължаваме по направлението си! Навигационните инструменти изглеждат в изправност. Озадачен съм от действието им. Опит за връзка с базов лагер. Радиото не работи!
11:30 – Пейзажът под нас е по-равен и нормален( ако мога да употребя тази дума). Пред нас забелязваме нещо като град!!!!Това е невъзможно! Самолетът изглежда лек и странно плаващ. Контролите отказват да отговарят!! Боже мой!!! До нас и до дясното крило на самолета има странен въздухоплавателни кораби. Те ни доближават бързо! Имат форма на диск и излъчват сияние.
Сега са достатъчно близо, за да можем да видим маркировката им. Това е вид Свастика!!! Фантастично! Къде сме! Какво се случи. Отново дърпам контролите. Няма да ми отговорят!!!! Прихванати сме от невидима хватка от някакъв вид!
11:35 – Нашето радио звучене и глас пращи на Английски с нещо като вероятно лек Нордически или Германски акцент! Съобщението е: „ Добре дошъл, Адмирале, на наша територия. Ще ви приземим точно след седем минути! Отпусни се, Адмирале, в добри ръце сте”. Забелязах, че двигателите на самолета спряха да работят! Самолетът е под нечий странен контрол и сега сам завива. Контролите са безполезни.
11:40 – Получено е друго радио съобщение. Сега започваме процес на приземяване и на моменти самолетът леко потреперва, а на моменти започва да слиза, сякаш е хванат в някакъв голям невидим асансьор! Низходящото движение е незначително, достигаме повърхността само с леко сътресение!
11:45 – Предприемам набързо последно вписване в Пилотния дневник. Няколко човека приближават пеш самолета ни. Те са високи с руси коси. В далечината се вижда голям сияещ град, пулсиращ с цветове в нюансите на дъгата. Не знам какво ще стане сега, но не виждам и следа от оръжие у приближаващите. Сега чувам глас, който се обръща към мен по име с нареждане да отворя вратата на самолета. Аз отговарям.
Край на пилотния дневник
От този момент записвам всички последвали събития по спомени…..
( следва продължение – Tauno)
Thanks to
http://www.treeofthegoldenlight.com/First_Contact/Hollow%20Earth/inner_earth__realm_of.htm
