Загадката на руните

Когато се допитвате до руните, вие  извършвате нещо много  отговорно. Затова основно изискване към питащия е да уважава древните знаци и да съумее да фокусира мислите си към въпроса, който задава . В тях има закодирана енергия, енергията на словото – а тази енергия е съзидателна и магическа. Защото всичко е започнало от мисълта и словото като израз на тази мисъл.

Бог Один дал на хората руните. Тези магически знаци, чрез които древните народи получавали отговори на своите въпроси, зададени към боговете. Но руните имат двояка природа. Те могат да отговорят, но могат и да заблудят питащия, когато той не е достоен за отговора им.  Природата на руните е сложна, като самият бог Один, който често обичал да си прави шеги с хората, преобразявайки се и мамейки. Наричали са го – Один пътешественика, Один измамника, но делата на Один били насочени към истината и доброто. Според древните предания много отдавна съществували „добри” и „лоши” руни. За лошите постепенно се забравило, тъй като те служели на злото.

Гаданието чрез руни е изключително сериозна и трудна задача, която не е по силите на всеки. Има значение как са разположени руните, дали са обърнати или излизат прави. Също така неправилно изписани или издълбани, руните могат да вредят.

Освен за гадания и предсказания, древните руни били използвани и като писменост, оцеляла до днес в безброй каменни надписи, документиращи важни исторически събития. Руни били изписвани и върху оръжията, щитовете и шлемовете на войните, за да им осигурят победа в битката. Старобългарското руническо писмо съдържа голям брой знаци, често една и съща руна имала два варианта. При по-внимателно вглеждане, ще открием, че някои знаци са напълно еднакви и в скандинавския, и в прабългарския набор от руни. По това можем да направим извода за общия произход на руните и последвалото развитие на писмеността в различни географски райони.