Скандинавски и келтски руни

Руните са древна азбука, чието начало и автор не са известни . Символите били изписвани на камък, дърво , метал и се смятало, че имат магическа сила. Поради тази причина били използвани като амулети и талисмани. Древните народи в Европа и особено келтските жреци – друидите, чрез тях предсказвали съдбата. Те вярвали във връзката между природните стихии, космическата енергия и руните. Руните били използвани за предсказания, за лекуване, за благославяне. Последните, които ги използвали за гадание, живяли в Исландия през 17ти век. След това изкуството за гадание с руни се загубило. То се е наричало „Хвърляне на руни” или „Рунемал”. Всички руни имали имена, които отразявали значението им . Знанието за руните обаче не изчезнало, то продължило да живее в хилядите рунически камъни, в легендите за боговете и героите.
Надписите върху руническите камъни са кратки и по своята същност са заклинания. Тези рунически надписи се наричат „футарк” и могат да се четат, както от ляво на дясно, така и от дясно на ляво. Този вид писменост се е използвала от славяните, келтите, германските племена и викингите.
Според легендата, Один се принесъл сам в жертва , набучил се на собственото си копие и висял 9 дни и 9 нощи без храна и вода на дървото на живота – Игдрасил. Висейки, наблюдавал, докато не открил руните. Хвърлил на земята 9 пръчици и те образували матрица от вертикални и диагонални линии. Чрез това се получили 24-те символа на руните.Изходните 9 пръчки са целия Космос, т.е. дървото.Получаването на руните и на тяхното знание освободили Один.