Въпреки
това, което сте били научени, вашата чувствителност не ви прави слаби.
Не ви прави твърде емоционални, твърде меки, или по някакъв начин
прекалени. Тя винаги е била и винаги ще бъде силна страна.
Истината
е, че вие може да бъдете меки и все още силни. Вие не сте скали,
имунизирани срещу промяната и притеглянето на света около вас. Вие сте
океани. Винаги намаляващи и нарастващи (приливи и отливи); лесно
афектирани от луната и времето. Но огромни и дълбоки. Еластични и мощни.
Рамкирани с живота.
Да,
вие чувствате нещата интензивно и да, вие лесно сте наранени от
другите. Но интензивността на чувствата ви е това, което ви дава такъв
невероятен поглед към това кои сте и от какво имате нужда, за да се
чувствате цели. Това е тази интензивност, която дълбоко ви свързва към
себе си и света около вас. И това са вашите рани, които ви карат да сте
съпричастни и състрадателни към раните на другите. Рани, които ви дават
информираността да разпознаете, когато хората са наранени, както и
инструменти, които да предлагат помощ по начин, по който по-малко
чувствителни хора може да не са в състояние да приемат.
Знам,
че е толкова трудно да се повярва в момента, когато се чувствате
недееспособни от чувствата си, но вашата чувствителност е истински дар.
Не позволявайте на никого, включително и на себе си, да ви убеди в
противното.
~ Daniell Koepke
Превод: Димитър Кирилов | Самосъзнание.com
Няма коментари:
Публикуване на коментар
Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.