Стилови особености на староскандинавската поезия

В староскандинавското поетическо изкуство присъстват два вида тропи : Кенинги (разгърнати метафори) и Хейти ( художествени синоними на определени лица и предмети)
Наблюдават се множество повторения, сюжетът е праволинеен и се следи с лекота. Много често се прилага разкъсан словоред. Времето и прстранството се споменават , само , когато е необходимо ,те са сегменти в цялостната композиция на творбата.

Скалдовата поезия е следствие от едическата. Тя е своеобразен връх в развитието на староскандинавското поетично творчество. Тя усложнява отделните стилови елементи и похвати, за да се стигне до пределната сложност, която прави невъзможно превеждането на отделни части от произведенията. Скалдовата поезия бива – хвалебствена, възпоминателна и охулваща. Създавана е от скалдове – придворни поети. Разбирането за скалд е коренно различно от нашето разбиране за поет.
Скалдовете са били хора с важна роля в кралския двор, те били кореспонденти между краля и народа, чрез своите произведения. Скалдовете били смели войни, най-често са намирали смъртта си в битка редом с краля. В поезията на скалдовете кенингите и хейтите придобиват много по-заплетен характер и стават изпитание за всеки преводач. Често съдържанието на творбата се жертва за сметка на формата. Творчеството на скалдовете, което вече не е анонимно, представлява венец на староскандинавското поетическо изкуство. Достойно е да бъде сравнявано с творби като „Илиада” и „Одисея” и представлява връзка със Стара Скандинавия и знание за загадъчното минало на Севера.