Съдържание

27.04.11 г.

Скандинавска митология


Скандинавската митология обхваща древните митове и вярвания на скандинавците , както и на викингите, които се заселват в Исландия. В стремежа си да изтласка езичеството, християнството налага своя дуалистичен мироглед и принизява паганизма до демоническо вярване, в което се набъркват силите на сатаната, магии и пр. В действителност паганизмът е религия на природата. В него основно е вярването, че всичко е живо. Всяко нещо на земята има своето въплъщение в света на боговете. Земята е свята, а боговете достъпни. С тях може да се разговаря директно. Това е вяра в целостта, хармоничността и целесъобразността на всичко, което се случва.
В скандинавската митология боговете са две големи семейства –
Ази от расата на Аезир и Вани, от Ванир.
Ваните са земни богове, символизиращи богатството, плодородието и плодовитостта. Най-главните вани са Аегир, Ниорд, Фреир и Фрея.
Азите са небесни богове, символизиращи мъдростта, мощта и войната. Те живеят дълго, но не са безсмъртни, загиват във времената на Рагнарок ( Залезът на боговете).Най-известни ази са Один, Тор, Фриг, Тир и Хеймдал. Боговете често враждували помежду си.

24.04.11 г.

Стилови особености на староскандинавската поезия



В староскандинавското поетическо изкуство присъстват два вида тропи : Кенинги (разгърнати метафори) и Хейти ( художествени синоними на определени лица и предмети)
Наблюдават се множество повторения, сюжетът е праволинеен и се следи с лекота. Много често се прилага разкъсан словоред. Времето и прстранството се споменават , само , когато е необходимо ,те са сегменти в цялостната композиция на творбата.

Скалдовата поезия е следствие от едическата. Тя е своеобразен връх в развитието на староскандинавското поетично творчество. Тя усложнява отделните стилови елементи и похвати, за да се стигне до пределната сложност, която прави невъзможно превеждането на отделни части от произведенията. Скалдовата поезия бива – хвалебствена, възпоминателна и охулваща. Създавана е от скалдове – придворни поети. Разбирането за скалд е коренно различно от нашето разбиране за поет.
Скалдовете са били хора с важна роля в кралския двор, те били кореспонденти между краля и народа, чрез своите произведения. Скалдовете били смели войни, най-често са намирали смъртта си в битка редом с краля. В поезията на скалдовете кенингите и хейтите придобиват много по-заплетен характер и стават изпитание за всеки преводач. Често съдържанието на творбата се жертва за сметка на формата. Творчеството на скалдовете, което вече не е анонимно, представлява венец на староскандинавското поетическо изкуство. Достойно е да бъде сравнявано с творби като „Илиада” и „Одисея” и представлява връзка със Стара Скандинавия и знание за загадъчното минало на Севера.

Съдържание на Стара Еда

Творбите в сборника се делят на митологични и героични сказания.
Митологични– те нямат за цел да възхваляват, а са по-скоро митологични сказания с възпитателна цел. В тази поезия, подобно на древногръцката , боговете силно уподобяват хората по качества. Азите са, както образи, отразяващи нордските добродетели в синтезиран вид ( Один – мъдрост, Тор – сила и мъжество, Балдр – красота и невинност), така и носители на определени черти, които са подлагани на присмех в отделни сказания, напр. „ Спорът със Сивобрадия”, „Слово за Трюмр”, „ Свадата с Локи”. От едическите сказания можем да заключим, че те не са носители на присъщия за християнството дуализъм – те не са изцяло добри или изцяло зли, черни или бели, а са сложни образи, притежаващи както добродетели, така и недостатъци. Именно на това се основава близостта им с хората и техния характер по онези времена, а това определя „ Стара Еда” като безценен източник на знание за Езическа Скандинавия като едно духовно измерение.
Героически – в тях се говори за известни герои, някои от които реални исторически личности. Например Гунар от „ Слово за Гудрун” най-вероятно е прототип на бургундския владетел Гунтер, управлявал до 437г., Атли от „ Слово за Атли”, със сигурност е образ на хунския водач – Атила. Това не е исторически извор, а по-скоро изпълнява художествена функция. С помощта на тези произведения можем да научим повече за различни аспекти на нордския мироглед, например за вярването в предопределеността, себедоказването чрез саможертва, за справедливото отмъщение, което е било възприемано като личен дълг и един вид свещенодействие.

  

Стара и Млада Еда


Едите са събрани народни легенди и приказки, отнасящи се до нордическата митология са северните народи. Те са част от скалдическата (поетическата) традиция на устно творчество, записани са от учени и изследователи преди да бъдат окончателно изгубени. Най-известните сред тях са исландската Стара Еда      ( Поетическата Еда) и Млада Еда ( Еда в проза).
Стара Еда – сборникът, който е достигнал да нас чрез няколко стари ръкописа. Единият от тях се нарича „ Codex Regius” ( „ Ръкописът на краля”) – съдържа 45 телешки кожи. Предполага се, че е съставен през втората половина на 13-ти век. Съдържал е още 8 телешки кожи, които липсват. Не се знае кой е съставителят на сборника. През 1643 г. сборникът става притежание на епископа на Скахолт – Брюньолфур Свейнсон, който го изпраща през 1662г. като подарък на датския крал Фредерик III, заедно с още няколко ценни ръкописа, включително и „Снора Еда”. Поради този факт ръкописът получава названието си. Произведенията в „Стара Еда” са дело на норвежци и на техните потомци в Исландия. Това народно творчество се е предавало устно, изменяно е с течение на вековете и е било познато на скандинавците. През 1971 сборникът е върнат в Исландия с решение на датското правителство и до днес се съхранява там.
Млада Еда – неин автор е Снори Стурлусон – известен исландски историк, политик и книжовник. Написана е в началото на 13-ти век с цел да се синтезира нордската митология, да се възроди и обясни скалдовата поезия.  Първа част на творбата се включват митовете, които са народно творчество и са общоизвестни на скандинавците. Снори само съставя сборник от тези митове, не е техен автор. Втора и трета част от произведението обаче, са авторската част от Младата Еда и са дело на  Снори Стурлусон. Тук се съдържат и цитати от скалдови поеми, които именно чрез Снори Стурлусон са достигнали до нас.