СаЛуСа – 23 май 2014г.

Тъй като сме наясно с по-широката картина, ние можем да ви уверим, че се отбелязва добър напредък, подпомогнат от факта, че тъмните сили повече не са способни да правят точно това, което искат. Планът им за пълен световен контрол повече не е възможен и все пак те продължават сляпо да упорстват без никакъв възможен шанс за успех. Нашите съюзници продължават да обединяват сили и силата им нараства по-бързо от всякога. От наша страна ние наблюдаваме това, което се случва, за да гарантираме, че се отбелязва напредък без намеса. Много от вас интуитивно следват плана за успешното ви бъдеще, което най-сетне ще премахне всякакво влияние или присъствие, което не е в съответствие със Светлината. Наближава времето, което ще отрази желанията ви за свобода от тъмните енергии. Когато се достигне критичния момент, с едно премигване вие ще бъдете извисени в по-висшите вибрации, напълно свободни от по-ниските енергии. Така че бъдете спокойни, че независимо от събитията, които се случват около вас, в по-мащабен план всичко се развива добре.

Сега много неща се случват на Земята и властимащите, които все още се придържат към старите вибрации, откриват, че става все по-трудно да налагат волята си над останалите. Хората се събудиха спрямо увъртането и игрите, които се разиграват, за да предотвратят пълното проявление на Светлината. Те виждат отвъд фалшивите обещания и опитите да се скрие истината от тях. Такива действия ще бъдат безрезултатни, тъй като Светлината е установена стабилно на Земята и продължава да расте с бързо темпо. Резултатът е разкриване на по-ниските енергии такива, каквито са, и хората повече да не са лъгани от тях. Случващите се събития са смесица от различните нива на енергия, но с времето те ще бъдат извисени и старите ще останат назад. Наистина, за тях няма да има място в бъдеще и настъпва славен период на хармония и радост.

Вашата Земя беше пресечна точка на много цивилизации, които следят доста напрегнато вашия напредък. Резултатът е далеч по-важен и далеч по-мащабен, отколкото вероятно можете да си представите, и всяка душа, която е била привилегирована да премине през това, ще е широко обичана и благословена. Всеки един от вас е от съществено значение за бъдещето на цивилизацията и вашият опит ще е безценен за други, които ще се възползват от него. След като е придобит опит, няма нужда за никоя душа, която върви след това, да премине през точно същите опити. Ще откриете, че еволюцията е постоянна и онези, които са напреднали, винаги ще помагат на тези, които ги следват. Всички Вие сте Братя и Сестри и като Едно сте предопределени да се върнете в Светлината.

Опитите ви на Земята могат да вървят от една крайност към друга, в зависимост от това колко сте напреднали към Светлината. Всяка душа има да извърви определен път и е в различни етапи на напредък. Обаче, много от вас бяха избрани да вземат участие в опита на крайните времена, защото сте преминали през това преди и чрез вашия успех също ще сте в състояние да помогнете на другите да направят същото. Отвъд настоящото ви измерение ще откриете, че е съвсем нормално за други души да се спускат, за да помогнат на онези, които ги следват. Винаги ще чувствате импулса да напредвате още повече докато още веднъж се върнете към Божеството. Много от вас ще са чували за „Божественото вдишване и после отново издишване” и то е ваша съдба, която винаги ви тласка напред. Сега сте в пътуването си обратно към Божеството, излезли от мрака, където изпитахте разделение от Бог.

Знанието, че всички вие сте Едно, трябва да ви помогне да видите другите в нова светлина, тъй като всички сте неразделни, независимо от опитите, които сте имали. Сега онези от вас, които напреднаха и са готови да се придвижат отново напълно в Светлината, ще открият, че виждат душата на друг в човешката форма. Ще знаете, че тялото е само временен дом за нея и необходимият опит, за да еволюира. Интелигентността не означава непременно, че човек е еволюирал духовно, и наистина, някои, които сякаш водят много обикновен живот, всъщност са добре еволюирали. Така че не се подвеждайте от външния вид и ако сте интуитивни, ще знаете кога сте в присъствието на еволюирала душа. Естествено в по-висшите измерения няма проблеми в разпознаването на тези, които са еволюирали и ще ги познавате чрез Светлината им.

На Земята през цялото време има предизвикателства и докато ги научавате по трудния път, това е и най-бързия начин за напредък. Помнете, че винаги имате помощниците си край себе си и те са готови да ви помогнат, когото има нужда от помощ. Въпреки това, не е тяхна работа да ви се налагат и трябва да помолите за помощ, за да ви отговорят. Може не винаги да е точно както искате и помнете, че винаги трябва да се има предвид планът ви за живот. Със сигурност имате свободна воля, но същевременно сте поели определен план за живот, който е ваш път за всяко въплъщение. Това е, за да се гарантира, че напредвате чувствително и колкото е възможно по-бързо. Въпреки това, винаги можете да имате други опити, ако е необходимо, и те могат да се отнасят до всяка област от плана ви за живот, която не е била успешна.

Аз съм СаЛуСа от Сириус и съм извисен от растежа на Светлината по Земята. Той ще продължи и вече ползите се усещат. Въпреки че все още има много работа, за да се преодолеят предразсъдъците между расите, повече хора започват да разбират връзката между всички тях. Ние ще разширим това знание, за да покрием всички форми на разумен живот отвъд планетарната ви система. Животът изобилства навсякъде и когато се издигнете, ще срещнете други същности, които също еволюират. Истината за вас самите беше скривана от вас в продължение на еони, но скоро ще научите повече за себе си. Имайте предвид, че не сте тялото си и когато стане необходимо, можете да изпитате живот на други планети извън вашата Слънчева Система. Вие сте също и мулти-аспектно Същество и няколко аспекта от вас могат да изпитват едновременно. Казваме ви тези неща, просто, за да разширим кръгозора и разбирането ви и да ви подготвим за бъдещето, тъй като наближава времето, когато трябва да знаете истината за себе си.

Оставям ви с много неща, върху които да размишлявате и които да извисят съзнанието ви по-високо, тъй като вие сте почти готови да се придвижите по-напред. Разбира се, ние ще сме на ваше разположение, за да ви помогнем да асимилирате по-висшето знание, което върви редом с вашето разширено съзнание. Желая ви успех и ви изпращам нашата любов, за да освети пътя напред.

Благодаря ти, СаЛуСа

Майк Куинси

Превод:Tauno

You can subscribe to the mailing list for these messages by going to: www.treeofthegoldenlight.com/new_subscribe.html    Left click on the heading

“Subscribe to Tree of the Golden Light Weekly Message” and it will take you to the Subscribe page – go to the bottom and under the heading “etfirstcontact” enter your Email address twice as requested. You can also “unsubscribe” from the same page.   

SaLuSa Languages

· Arabic

· Bulgarian

· Danish

· Dutch

· Chinese

· Croatian

· English

· Farsi

· Français

· German

Greeck

· Hebrew

· Hungarian

· Italiano

· Japanese

· Korean

· Latvian

· Lithuanian

· Norwegian

· Polish

· Portuguese

· Russian

· Romanian

· Slovakian

· Spanish

· Swedish

· Turkish

· Ukranian

· Vietnamese

РАЗГОВОР С ЛУЦИФЕР. Част 16. Плодовете на дървото на мирозданието

Автор: СЕлена, 9 май 2014
Всеки от вас може да получи отговори на своите въпроси вътре в себе си. И това ще бъде вашата картина на мирозданието. Всеки, който търси отговори, ги намира. Аз намирам моите. Вие можете да намерите своите.  можете да наменитемирам моите. розданието. Всеки, който търси отгоор
Какво е душа, монада, висше Аз? Как те са свързани? Какво е монадично дърво? 
Дърво. Хубав пример. Всички части на Бог са структурирани по съответен начин една спрямо друга. За по-лесно възприемане, да вземем едно дърво. То има ствол, има множество клони, има листа. Основата на дървото е източникът на всичко, началото на структуризацията. Колкото по-нагоре вървим, толкова е по-голяма отдалечеността от ствола. И листата, които всъщност са само част от дървото, могат да си въобразят, че са отделни и практически самостоятелни. С дървото ги свързва тънка дръжка. Но те живеят по законите на дървото. Когато дървото заспива, отмират и листата. Дървото има определени цикли на развитие (растеж, цъфтеж, плододаване, осеменяване). И листата също се подчиняват на този цикъл, макар че може и да не подозират за това.
Но чрез листата и чрез своите клонки дървото си взаимодейства със слънцето, въздуха, дъжда, насекомите. И листата играят много важна роля за дървото. Хранителните сокове постъпват по ствола на дървото към листата и се връщат обратно обогатени със знанието за това, какво е слънце, вятър, дъжд, въздух.
И всеки лист, въпреки неговото привидно сходство, е уникален. Всеки лист носи в себе си цялата информация за дървото. Дори жилките на листа приличат на клонките на дървото. А семената на дървото – това е дърво в зародиш, ново дърво, дърво в потенциал. Всичко е безкрайно.
В тази картина листата и плодовете – това са душите. А  монадата – това е най-близкият клон, най-близката структура на листа. Но малкото клонче е свързано с по-голямо, а то с още по-голямо и така до ствола, до началото на структурирането на божествените форми.
Ако размишляваме за това кой в тази структура е по-главен, дървото или листът, то със смъртта на листа дървото не умира. То продължава да съхранява цялата информация за всички листа. И за този, който е умрял, и за всички узрели и отделили се плодове, които са носели в себе си потенциала за ново дърво. И то продължава да съхранява информацията за всички листа и плодове, за клоните, за цялото дърво. На мястото на един лист и плод израства друг. И така безброй много пъти. Безкрайно е дървото на мирозданието, защото със своите клони то отива в небето до безкрайност, и със своите корени то отива в земята до безкрайност. Това е много хубав пример. И нагоре и надолу това е дърво и неговото развитие. В този пример движението на дървото нагоре към небето – това е светлият път, а движението в дълбочината на земята - това е друг път, тъмен път.
А сега си представи множество дървета, свързани в основата си. Всичко това са различни пътища на развитие на дървото. Но всичко това е едно.
Но корените съществуват за да хранят дървото. Излиза, че тъмните хранят дървото на мирозданието?
В действителност дървото се храни не само чрез корените. Спомни си: храненето е енергийно взаимодействие, обмен на информация и енергии. Дървото се храни от слънцето, въздуха, водата, от всички външни спрямо него обекти.
Ако вземем аналогията с дървото, частите на Бог са се структурирали по някакъв начин, да речем във вид на дърво на мирозданието, и взаимодействат не само една с друга, но и с външни обекти. Значи има и дървета на мирозданието и Богове, същите тези външни обекти, с които взаимодейства дървото на нашето мироздание?
Да. Но представи си, че дървото на нашето мироздание е само клонче от друго дърво, по-мащабно в сравнение с нашето, и така до безкрайност. Всичко зависи от фокуса на вниманието. Ако гледаме през увеличително стъкло, през микроскоп, при крайна степен на приближение ще видим само насекомите на дървото. Ако се отдалечим от дървото, можем да видим гората. А можем да погледнем от космоса планетарната флора като система на взаимодействие. Фокусът на вниманието е много важен. Вашето внимание сега прилича на зрението на човек без микроскоп, но и без възможност да обхване планетарния мащаб на растителността. Но постепенно вие се учите да фокусирате вниманието си по различен начин. И да виждате много от това, което по-рано е било недостъпно за вас.
Ако листът и плодът е душата в този пример, а клончето е монадата, то кое е висшето Аз?
Това са тези жизнени сокове, които постъпват по клонките на дървото към листа във вид на енергия и информация, и които обогатени се връщат обратно.
Раждането на листа всяка пролет не става отново започвайки от ствола на дървото. Потенциалът на разтваряне на листа се намира в клончето. Монадичният клон обединява различни групи души, идващи да решават и преживяват сходни по енергийни вибрации задачи. Но самият монадичен клон също се развива и не е просто сума от душите, които влизат в него. Клончето на дървото може да има своеобразна кора и цвят и така нататък. Всичко, което го отличава от останалите клончета на дървото.
Освен това, представи си дърво, на което могат да зреят всевъзможни плодове: и ябълки, и круши, и праскови, и грозде, и дори дини и пъпеши. Такова е дървото на изобилието на вселената. Затова клонките на това дърво са различни. Те имат различни периоди на цъфтеж и съзряване, различни цветове и плодове, различен строеж на семената. И съответно системата на жизнените функции е различна, те се нуждаят от различно количество слънце и вода.
Тези жизнени сокове, които се издигат по стволовете на това дърво, също са структурирани, макар че това е единен жизнен сок, който циркулира в дървото.
Но тогава излиза, че висшето Аз на всички листа-души е едно?
Да, ако разглеждаме дървото като цяло. Но дошлите до определен лист сокове на дървото се отличават от тези, които са дошли до друг лист. Макар че всички те идват от ствола. Осъзнай мисълта за това, че в крайна сметка това, което вие наричате висше Аз, при всички е едно.
Но на мен ми се струваше, че висшето Аз сякаш е най-добрата част от мен, която е взела решение да се въплъти в плътния свят на земята, и с което аз съм свързана, и към което постъпва цялата информация за моето въплъщение, и което ме коригира, ако аз правя нещо не както трява, и ми помага. Не е ли така?
Всичките аналогии все пак ще са бедни, защото вашата система на разбиране се отличава от моята. Това е все едно, ако вие виждате само повърхността на предмета, а аз го виждам целия, до най-малките частици едновременно. Аз се старая да ти предам смисъла. Но аналогията с дървото помага да ти обясня много неща.
Ти като душа, като лист на дървото, не можеш да съществуваш отделно. И причината не е само в храненето. Всеки миг ти получаваш информация за състоянието на дървото, един вид команди за това, как да се развиваш и какво се случва сега с дървото – пролет или есен, зима или лято, цъфтеж или листопад. И дървото постоянно получава информация от теб и я коригира в съответствие с твоето състояние. И безусловно това ти помага да се развиваш по-нататък.
Но ако висшето Аз за всички е едно, защо развитието е толкова различно?
Развитието също е едно. Различни са формите. Целта на развитието на дървото е растеж и плодоносене, създаване на плодове и семена, които могат да дадат растеж на други дървета. Но плодовете са многообразни, както е многообразна безкрайността на развитието. Целта на развитието на мирозданието е изменението, многообразието, разширяването и създаването на нови системи за развитие.
Ако листата в твоята аналогия са души, то какво са плодовете? Също ли са души?
Да. Това са души, които са завършили цикъла на развитие в това дърво на мирозданието, които имат завършена информация за дървото на мирозданието и, като се отделят, могат да станат самостоятелно дърво на мирозданието.
Някога ти също ще станеш такъв плод и, като се отделиш от дървото на мирозданието, ще създадеш свое мироздание в нова невиждана почва за развитие. Усети гениалността на замисъла и любовта. Всяко листче се отглежда грижливо на дървото до онзи момент, когато то ще може да се развие в прекрасен плод и да стане семе на ново дърво, да напусне своя божествен родител и да започне самостоятелно сътворяване на мироздание, и да стане бог. И в това е смисълът на израза, че всички вие сте Негови деца и всички сте любими.
В тази аналогия плодове дават само върховете на дървото, на корените няма плодове със семена. Ти каза, че корените са пътят на тъмните, а клонките са пътят на светлите. Значи през тъмния свят не може да се стане самостоятелен творец? И на корените няма листа, т.е. тъмните нямат души?
Тъмният свят е отделна тема. Ако ти е интересно, отделно ще поговорим за това по-подробно. Могат ли тъмните същности да станат самостоятелни творци на мироздания? Не знам примери за това. Но всичко съществува по божествено благоволение и ако за това има воля на Бог, негово решение, може и те да станат самостоятелни творци. Що се отнася до душите, то вървейки по тъмния път, т.е. стремейки се не към светлината, а към тъмнината, тези души не могат да станат плодове.
Виж. Листата имат определена форма и цвят именно затова, защото те си взаимодействат със слънцето. Затова в определен смисъл може да се каже, че на корените има разклонения, които биха станали листа, ако имаха достъп до светлината. Но плътността на средата диктува своите условия за развитие.
Във въздушното пространство, в по-малката плътност листата са свободни повече, отколкото корените, които трябва да си прокарват път през земята, разбираш ли? В земята корените имат по-малко свобода, отколкото листата на слънце. Но ти трябва да разбереш, че корените също са важни за дървото, както листата и клоните. Това не са само различни части на дървото, те изпълняват различни функции, различни енергийни взаимовръзки, взаимовръзки с различни по плътност пространства и енергии. Тъмните осигуряват връзка с по-плътните светове и части на мирозданието, а светлите – с по-фините светове и части на мирозданието. Но всичко това е единно дърво на мирозданието. И дървото ще умре без корени.
Но в нашата природа през зимата листата не се развиват и дървото живее основно за сметка на корените. Ти искаш да кажеш, че така е и в мирозданието?
Всичко е подобно. И дървото на мирозданието има своите периоди на развитие, има периоди на сън и на почивка, периоди на разширяване и на свиване. На вас ви предстои да узнаете много неща за ролята на тези, които наричате тъмни. За да може дървото да цъфти и да дава плодове, са нужни корени, които не са така прекрасни, не могат да станат самостоятелни творци, но без тях дървото няма да може да цъфти и да дава плодове.
Значи трябва да благодаря на тъмните за това, че те ми дават възможност да се развивам и да стана самостоятелен плод на клонките на дървото на мирозданието?
Благодарността е правилното енергийно взаимодействие. Вече говорихме с теб за това. Ти трябва да осъзнаваш, че не съществуваш сама, че ти си част от огромното дърво на мирозданието. И твоите възможности като на част от дървото зависят от възможностите на дървото. И в това число от неговите корени.
Тъмният път е път на разделение, убийства, насилие, омраза. Излиза, че без този път на насилие не е възможен светлият път на любовта, както клонките не могат да живеят без корени. Не мога да разбера това.
Да, колкото и парадоксално да звучи това от гледна точка на човека. Светлината и тъмнината в това значение са противоположности. Как ще познаеш светлината, без да познаеш тъмнината, как ще отличиш едното от другото? Как ще разбереш какво е това обединение, ако не знаеш какво е това разделение? В това е същността.
Ако нямаше тъмен път, нямаше да има светъл път, и обратното, щеше да има единно инертно пространство. За появата на многообразието са необходими различия и разделения.
Ако се махнат вашите емоционални оценки “добро” и “лошо”, остава същността: светлината и тъмнината са различни начини за съществуване на божествената енергия, ненавистта и любовта също са различни начини за съществуване на божествената енергия. Ако към това прибавим и че убийството като такова не съществува, защото няма смърт, и че всички ваши опити, в това число и опитът да бъдеш убит и да изпиташ насилие, избирате сами, ще разбереш същността. Всичко е пътища за развитие и за опознаване на себе си като отделна част от Бог.
Значи по аналогия ако клонките са монадични структури, то и тъмните имат монади?
Разбира се. Но те са структурирани другояче. Макар че всичко е подобно. Но представи си още една картинка. Едно дърво влиза с корените си в земята и преплита корени с друго дърво. И всичко това сега е едно дърво. И тази взаимовръзка двете дървета получиха с помощта на корените. Тези, които наричате тъмни, изпълняват функцията за внедряване на дървото на мирозданието в по-плътните слоеве на света, като се развиват по този начин и носят на дървото нова информация за света.
Защото, ако си представим света като слоеста пита, която се отличава със степените на плътност на енергията, една такава безкрайна пита, то развитието върви във всички посоки. Внедряването на одухотворения живот върви във всички слоеве на питата. Дори може да се каже, че внедряването в по-плътните слоеве на питата на мирозданието е по-сложно, защото там има по-голямо съпротивление на средата. И тези части на Бог, които вървят по тъмния път, в плътността все повече се отдалечават от връзката си с Бог, защото плътната среда нарушава скоростта на взаимодействието, и за тях е по-трудно да се осъзнават като части на Бог и да се чувстват и помнят като Бог, и да бъдат Бог, и да се развиват като Бог. Но в това се състои тяхната функция.
Спомни си: през ада е по-трудно, а през рая е по-прекрасно. Ти вървиш по светлия път. И имаш шанс рано или късно да станеш самостоятелен творец на мирозданието. Техният шанс за това е много призрачен. Твоят цъфтеж е прекрасно състояние за Бог. Ти се стремиш към светлината и твоят път напред е по-малко плътен, а значи скоростта на взаимодействие с Бог е по-висока, връзката е по-устойчива. Колкото повече се развиваш, толкова по-силна е твоята връзка с Бог. По-точно за теб е все по-лесно да я усетиш в себе си.
Но за тях, колкото повече се развиват в дълбочината на плътността, толкова по-тънка е тяхната връзка с Бог, толкова по-трудно им е да се усетят като Богове и да си спомнят своето предназначение. Но това е техният път и техният избор, и тяхната функция. Всичките роли в мирозданието са прекрасни и съвършени за Бог, както и всичките негови части.
Ти говориш за сравнение. Но защо моето развитие да се сравнява с тъмния път? Нима не може моето развитие да се сравнява с моето предишно развитие? Т.е. нали може да се въвеждат градации на сравнение и дуалност вътре в светлия път?
А кой ще определи къде е границата, къде завършва тъмният път и започва светлият? Няма граници и те са условни. В душата на най-отявления убиец понякога се раждат прекрасни светли чувства. Но иначе става така, както казваш ти. Просто за теб светлият път започва от определена степен. А за друга душа – на друга степен. Например, за твоя учител Кутхуми твоето днешно състояние е все още пътят на тъмните. Но за тебе това вече е светъл път. Разбираш ли? Границите също се преместват, премества се летвата за сравнение. Именно затова никой не може да се сравнява с друг. И понятието “тъмни и светли” също е относително.
Разликата в развитието на тъмните и светлите е в огледалността, във вектора. Всяка твоя следваща стъпка, твое следващо състояние е по-светло състояние в сравнение с предишното, по-голямо приближение към Бог. Всяка следваща стъпка на тъмната същност е по-тъмно състояние, по-голямо отдалечаване от Бог. Но за тази тъмна същност предишното състояние е светло, разбираш ли, защото нейното развитие действително се сравнява с предишното състояние.
Но как можем да бъдем сравнявани и различавани един от друг като светла същност и тъмна същност?
Да, на вас за това е даден добър инструмент – музикалната гама. Вселената е изградена върху музика, върху тоналности, върху вибрации на енергията, раждаща различно звучение в сферите. Коя нота е по-светла: “до” или “си”? Нотата “до” от първата или от петата октава? Кое е по-важно: по-високият или по-ниският звук? Разбираш ли? Има различни мелодии. Може да се изсвирят уникални мелодии както на ниските, така и на високите октави. Това ще бъдат просто ралични мелодии. Но без всяка нота хармонията няма да е пълна.
При нас често взимат друга аналогия: с компютъра. В тази аналогия има централен компютър, от който се управляват всички други работни станции. И висшето Аз е нещо като коригираща програма. А душата е работна станция, която може да влезе в някакви игри, създадени от централния компютър, и да си поиграе на тях. Какво можеш да кажеш за това?
В тази аналогия няма живот и непредсказуемост. И в този пример създателят сякаш е настрани. Нали той не е централният компютър. Самият компютър не може да създава програми и игри за развитие. В този модел Бог създава някакви програми и компютри и наблюдава процеса отстрани. В действителност това не е така. И централният компютър, и програмите, и кабелите за връзка с работните станции, и самите работни станции – всичко това е Бог, негови части.
Е, добре. Да се върнем към аналогията с дървото. В аналогията с компютъра душите-работни станции играят в достъпни за тях игри, до които могат да получат достъп на своето ниво и по този начин преминават своите уроци и жизнени ситуации, учат се и се развиват с помощта на различни примери от своя живот, сякаш преживявайки някаква игра. Това, което по-рано наричахме карма. А в аналогията с дървото? Как се създават сценарии за преживяване на развитие?
Всичко е същото. Само че няма главен мозък – създател на игрови ситуации. Има система-дърво, в която се създава и се модифицира информация за развитието на дървото, за неговите нови възможности, и тази информация се предава по цялото дърво. Например, възможност за израстване на лист на ново клонче, което е по-близо или по-далече обърнато към слънцето.
Спомни си, ние говорихме за това, че ти сама сглобяваш своя свят наоколо. Какъв ще бъде той, зависи основно от теб. Затова въпросът за създаване на игра за вашето преживяване на живота не е толкова еднозначен, както във вашите компютърни игри.
Във вашата действителност ти просто избираш в позицията “меню” една игра и я пускаш, и какво ще има в играта, зависи само от нейния разработчик, от неговата фантазия. Това е примитивно ниво на взаимодействие, което вие вече сте минали. Когато вие играехте и преживявахте ситуации, които някой е създал. Това е нивото на минералното царство. Сега вие сте едновременно и играчи, и създатели на играта. Т.е. ползватели на конструктор на игри.
На първите етапи на този конструктор на игри вие създавате вида на околните предмети, след това тяхното развитие и взаимодействие с вас и така нататък. Вие сте творци на вашата игра и всичко, което прави така нареченият централен компютър, е да ви осигурява достъп до инструменти за създаване на играта. Ето, както сега – ти печаташ и пишеш този текст, използвайки специална текстова програма. Но самата програма не може да напише този текст. Не може да го измисли. Тя само дава инструментите, взаимовръзките на клавишите и екрана, и съхраняването на текста.
Казват ни, че нашите възможности са много ограничени, че само ни се струва, че ние сме създатели на нашите игри, а в действителност нашата свобода е в много тесен коридор на възможности, такава, че дори не може да се нарече свобода.
Вашата свобода е ограничена от вашите възможности, от вашите знания и опит. Отначало вас ви учат да използвате чужди програми, после ви обучават на езика за програмиране, след това вие създавате свои програми. Или избирате да играете чужди игри. Сега точно сте на етап, в който се обучавате на езика за програмиране. Езика за сътворяване. Вашата свобода е ограничена само от нивото на вашето развитие. Детето, което може само да натиска няколко копчета, не е ли свободно? Само в обема на своите знания за компютъра. Но и създателят на програми не е свободен в сравнение с този, който може да създава не само игра, но и самия компютър.
А кой наблюдава всички? Кой задава стратегията? Кой създава правилата?
Твоите въпроси са свързани с илюзията за отделеност, отдалеченост на частите на Бог от Бог. В природата кой задава правилата, кой контролира развитието на тези или други растения и популации на животни, оформянето на планини и водоеми? Има ли наблюдател? Всичко това е природата, саморегулираща се система, в която всяка тревичка е творяща и участваща в създаването и изменението на целия свят. Няма никого НАД. Всичко съществуващо е Бог и всички негови части са той, и всяка негова част създава правила, насочвайки своя вектор на развитие, който влияе върху общия вектор на развитие.
Искаш да кажеш, че няма никакви правила? А какво ще кажеш за законите? Например, знаменитият закон за свободата на избора?
Творецът на дървото на мирозданието изначално е създал условия за неговия растеж и развитие и по този начин е създал и закони за неговото развитие, закони, които ще бъдат действителни за всички вас, докато не станат семена на това прекрасно дърво и не успеят да създадат нови мироздания. Но законите също се развиват и модифицират. Например, законът за гравитацията или притеглянето на подобното към подобно, се проявява по различен начин в различни нива. В някои той преминава в своята противоположност, в отблъскване, но все пак това е един и същи закон.
Ти казваше, че висшето Аз е като жизненият сок на дървото, но за всяко клонче и лист то е различно. Значи някой коригира тези жизнени сокове и регулира тяхното подаване именно в даденото клонче на дървото на мирозданието?
За вас е трудно да усвоите това в илюзията на разделението. Ще се опитам да подбера пример. Има бяла светлина, която се разпада на седемте цвята на дъгата. Представи си, че по ствола тече бяла светлина, като жизнен сок на дървото на мирозданието, като общо единно висше Аз. По-нататък, попадайки на различните призми на пречупване в клонките, тя се разпада на седемте цвята на дъгата. И по клонките вече тече светлина с цветовете на дъгата. Но като достигне листата и плодовете, този цвят и неговите оттенъци се променят, защото всяка душа наслагва своите филтри на възприятие. Например, в дъгата няма кафяв цвят, или тъмносив. Това е съединение на два или няколко цвята.
Ако опишем тази система в информационни понятия, т.е. общата цел на развитието, това всъщност е общото висше Аз, но тя се структурира на подцели в съответствие със спецификата на обекта на развитие. Даденият обект на развитие сам внася корективи в своето развитие като избира съвместяване на цветовете, наслагва филтри на възприятие. Но дадените различия могат да съществуват само в рамките на общото направление. Изборът на съвместявани цветове на дъгата се взима от седемте цвята, на които се разпада бялата светлина. А по-нататък идват вариации на развитието и пречупването, да речем на зеления или червения цвят.
По други канали предават, че има различни йерархии и конструкции, които управляват различни конфигурации на нашия свят. Например, система на Архитекта и на Конструктора, йерархия на времето, владици на кармата и така нататък.
Когато реката тече, може да се построят различни съоръжения за използване на нейната сила. Например, бентове и мостове, водни електроцентрали и така нататък. Ти просто обичаш да гледаш водата. А при друг неговата творческа мисъл работи в посока на получаване на нова енергия с помощта на водата. Така е и в мирозданието. Всяка същност избира своя път. Пътят на съзерцанието. Пътят на използване на фантазията на другите. Или построяване на свои пътища и фантазии.
Искаш да кажеш, че системата на Архитекта е изкуствена надстройка? Че не тя конструира света наоколо? Че тя не е нужна?
Нужна на кого? Степента на нужност и ненужност определяш ти сама. Детето в определена възраст се движи само като се държи за ръката на родителя. Но рано или късно прави свои стъпки, все още редом с родителя. После бяга към открития на света и започва да се придвижва самостоятелно. Искам да кажа, че рано или късно вече няма да ти трябват много от съпровождащите системи, ти ще започнеш да ги създаваш сама. Това, което наричате система на Архитекта, на главния конструктор, и различните йерархии, това са някакви създадени учебни курсове и патерици за тези, които още не умеят да се придвижват самостоятелно в системата на мирозданието и неговото сътворяване.
Имам впечатлението, че ти не приемаш особено различните йерархии, на Светлината и Тъмнината, учителските системи. Може би ги считаш за ненужни?
Светлината на Бог е прекрасна изначално. Но няма понятие за нужност и ненужност. Всичко има право на съществуване и всичко е развитие. Йерархическите структури построяват насоченост на движението на светлината на Бог, както може да се изгради направление на движението на реката, създавайки русло за нейното течение. Но реката не се нуждае от създаване на изкуствено русло. Тя може да си го създаде самостоятелно. Когато реката я насочват в определено място, за това има определени цели. Но съвпадат ли те с целите на реката? И въобще, има ли реката цел, освен да тече?
Искаш да кажеш, че различните йерархии и учителската система за направляване на развитието на човечеството имат свои лични цели?
На тяхното ниво няма понятие за лично, както при вас. Техните цели са целите на съвкупността. Общ вектор на развитието. Но все едно, това са цели на тяхното ниво. Когато учиш твоето дете на каквото и да е, теб те движи любовта към него и желанието да му помогнеш по-бързо и лесно да премине всички етапи на развитието, които си минала ти. Ти правиш това от най-добри подбуди. Но все едно, ти го учиш на ТВОЕТО възприятие на света, устремяваш го към ТВОИТЕ цели, предаваш му ТВОИТЕ ценности и така нататък. Ти не можеш да го научиш на друго, защото не умееш друго. Но то би се развивало по друг начин, ако ти не го обучаваш. Аз не казвам, че системата за обучение не е нужна. Казвам, че системата за обучение дава на душата определен вектор на развитие, определен от този, който обучава.
Ти против това ли си?
Не. Просто всяка душа има право да знае, че има множество обучаващи вектори на развитие и може да избира самостоятелно. Освен това, както показва и вашата история на развитие като цивилизация, тези, които не обръщат внимание на общоприетите вектори на развитие, а създават свои, са точно тези, които движат това, което наричате прогрес. Така са възникнали основните ваши научни открития.
В самото начало ти каза, че всички части на Бог са структурирани една спрямо друга. Защо? Кой е създал това структуриране?
Взаимодействието ражда структуриране. Проявеността ражда структуриране. Организацията на енергията е структуриране. Както билярдната топка разбива триъгълника от топки и ги строява в определена позиция в зависимост от силата и направлението на удара. Бог изначално е дал импулс за творение, разбивайки по този начин "топките" и придавайки им структура за взаимодействие. По-нататъшното движение на топките на този божествен билярд ражда нови структури на взаимодействие.
Превод от руски: Лусесита
Източник:
http://espavo.ning.com/profiles/blogs/16-10

РАЗГОВОР С ЛУЦИФЕР. Част 17. Парченца от Божествения диамант.

Автор СЕлена, 13 май 2014

Всеки от вас може да получи отговори на своите въпроси вътре в себе си. И това ще бъде вашата картина на мирозданието. Всеки, който търси отговори, ги намира. Аз намирам моите. Вие можете да намерите своите.
Разкажи по-подробно за душите. Кой ги създава?
Светлината на Бога се разпространява във всички направления и се отразява от създадените от самия него препятствия и ражда бликове (отражения) на Бога. Може ли да се каже, че светлината създава бликове? Или може да се каже, че тях ги създава препятствието? Но понеже и светлината, и нейните бликове, и призмите, в които се отразява светлината, са нещо единно, то може да се каже, че и душите ги създава Бог.
Във вашето разбиране някъде има някакво производство на души по зададени параметри, като в завод. Това, разбира се, не е така.
Но светлината е една, а душите се отличават изначално при създаването. На нас са ни казвали, че е имало няколко посявания на души. И че те се различават по своите възможности. Има души от планетарен тип, които могат да се развиват като планети и светила. Има души на животни, които могат да се развиват само в животинския свят. Има човешки души. Така ли е?
Ако ти раздробиш диамант на едри и дребни части, те разбира се ще се различават по големина, по силата на отразяването, по енергиен капацитет. Но всичките му части ще са същият този диамант, с единен строеж, и различните негови части изначално се различават само по размерите.
Представи си, че си ударила много голям диамант и той се е раздробил на милиарди частици с различна големина. Това е най-близката аналогия за посяването на души. По-нататък върви развитие на тези диамантени парченца. Някои частици помътняват и обрасват с налепи, което увеличава тяхната маса, но не увеличава тяхната степен на отразяване на светлината. Други започват да се очистват и да шлифоват стените си при съприкосновение с по-дребни части, и така се раждат прекрасни диаманти.о не увеличава тяхната степен на отразяване на светлинатаа
При това за да се отшлифоват стените на голям диамант, са нужни повече усилия и време, отколкото при малък диамант. Но малкият диамант може да засияе с по-голямо количество стени, отколкото големият. Ако обаче се отшлифоват стените на голям диамант, неговата отразяваща мощност ще бъде по-голяма отколкото при малката част.
Ти попита само за света на планетите, животните и хората. Но градациите са неизмеримо повече.
Т.е. всичко това е било единно посяване, само че всичките души са се получили различни съвсем случайно? Бог не е имал за цел да създаде различни души?
Аз не мога да знам целите на Бог, освен целта за развитие и получаване на свой опит като Бог. Но ако ти си представяш това така, че той е обмислил цялата методика за създаване и различаване на душите за определени цели, това е човешки подход. Всичко се съдържа във всичко. Ако предположим, че неговата цел е била многообразие на развитието, то може да се каже, че създаването на различни души е било негова цел.
Вие имате теория за големия взрив. И съобщения за първични импулси за разгръщане на мирозданието. Всичко е стнало в един момент: и сътворяването на света, и сътворяването на душите. 
По някои канали говориха за това, че е имало няколко посявания на души.
Кой може да направи посяване на души, освен изначалният Бог? Никой. Веднъж Бог се е разпаднал на части във вид на души. Коя негова част е могла да сътвори още души и от какво? Ти си представяш това така, че има части на Бог, и че има негова основна част? Как да ти обясня. Бог в това качество, в което той е можел да създава души, е бил цялостен. Всяка от неговите части има всички негови качества, но няма неговата мощ. Всяка част, това е все пак негова част. Самото посяване на души е просто разделяне на Бог на части. Възможно е някоя от неговите части да е могла да започне да се раздробява по-нататък. Но Бог е дал на всички забрава, великия дар на забравата, при който ние всички сме забравили какви сме били в цялото и сме започнали да се помним като части и да се развиваме самостоятелно.
Т.е. сега сътворяването на нови души не се случва и общото количество на душите винаги е еднакво?
Да. Какъв е смисълът от сътворяване на нови души?
Ами в създаване на видове, уникални, раждащи нови възможности на Бог.
Всички видове души вече съществуват и всички те са уникални. Всички възможности на Бог вече съществуват и няма нови. Всичко ново е развитие на старото, неговият стремеж да се видоизменя. Именно в стремежа към изменение, към развитие е заложена безкрайността на многообразието и безкрайността на уникалността на форми на Бог.
А по какво се отличават душата на човека и душата на планетата? Само по размерите? За хората и за техните души казват, че на нас са ни присъщи емоциите. А на други души това е присъщо в по-малка степен.
Защо мислиш, че душите на планетите нямат емоции? Ти сама можеш да усетиш това върху себе си. Урагани и хубаво време, избухвания на слънцето - всичко това са емоции на планетарните души. Емоциите на планетата, върху която се развивате, е това, което наричате стихии.
Ти говориш за човешките чувства. По какво човешките чувства се отличават от емоциите на планетите? Само по логическото осмисляне, като им се дават оценки на ума и на вашата система за развитие и възпитание. Ураганът - това нещо хубаво ли е или е лошо? За вас е лошо, но за планетата това е изхвърляне на излишната натрупана в определено място енергетика.
В сравнение с човешката душа душата на планетата е по-мощно парче от диаманта, което е способно да вмести и трансформира по-голямо количество Божествена светлина. Законите на развитието са единни, но при по-големите масиви има особености. По-големите масиви от информация се обработват от по-мощни системи, за това е нужно повече време, резултатите са по-мощни, тези резултати могат да се вместят в по-мащабни носители и така нататък.
Значи душата, например, на едно животно, никога не може да повтори пътя на развитие на душата на една планета, защото изначално е с по-малък енергиен капацитет?
Няма нищо невъзможно. Просто това е по-трудно и по-дълго, изисква колосално количество усилия на тази душа, постоянен стремеж. Душите на някои животни са успели да достигнат нивото на човешката души и да се въплътят в човек. Ти сама можеш да намериш примери, има достатъчно, когато душата на животно едва започва да усвоява човешкия спектър от възприятия и все още пренася много неща от своя предишен опит на развитие. Аз не знам примери за преход на душа на животно на планетарно ниво. Но пред нас имаме безкрайно време за развитие на мирозданието.
Всяка душа може да се развива в пределите на своя енергиен капацитет. Може да увеличава енергийния си капацитет, но разбира се има граница на нарастването. Т.е. критично съотношение на увеличения капацитет спрямо първоначалния, може да се увеличи с не повече от една трета, иначе системата става неустойчива. Това е като да оваляш мокър камък в пясък. На определен етап пясъкът не прилепва повече. Но ако камъкът присъедини част от полепналия пясък към своята маса, то по-нататък процесът може да продължи. Точно това се случва в природата на минералите. Това се случва и в природата на душите.
 А някой може ли да отзове душата от въплъщението?
За какво му е на някой да прави това?
Ами например, ако някой смята, че душата върви по неправилен път на развитие, прави нещо не както трябва. Нанася вреда на себе си или на околните.
Ако още веднъж си спомним, че няма неправилни и правилни пътища, няма вреда и полза, има само скорост на развитие и на изменение, и различните вариации и изменения на Божествения Дух, и освен това, че всичко на света е Божествен Дух, то ще стане ясно, че Духът няма причини да отзовава себе си от различните си въплъщения, в които той просто се развива с различна скорост. Освен това, нищо не може да се унищожи, това също е закон. Може само да се свие в точки на потенциал или да се разгърне в структура на развитие.
Вече говорихме, че душата е като уникален файл, в който е записана историята на развитие на дадената част от Божествения Дух. Този файл не може да се унищожи, защото информацията за него се дублира милиарди пъти във всичките системи на мирозданието.
Вие така сте устроени. Всичко сякаш се копира във всичко, в тебе има пълна информация за всички части на мирозданието, и във всяка част на мирозданието има информация за теб. В случай на твое хипотетично унищожение, ти можеш да бъдеш сглобена отново, като се събере информацията от другите части на Бог, просто като се обозначи системата на сглобяване във вид на твоето уникално светлинно име, като търсене в интернет. Така сте устроени всички вие.
Защото тревата не може да се унищожи, тя може да се появи на всяко друго място отново и отново, така тя се възсъздава отново от общите хранилища на паметта на природата. Вие също сте една от тревичките на мирозданието. И в този смисъл вие сте безсмъртни. Дори ако настъпят студове, информацията за тревичките ще бъде свита до потенциал, но като настъпи пролетта, тревата отново ще прорасне. Всичко е подобно.ирозданието. И в това ездава отново от общите вет скорост. ствен Дух, то ще стане ясно, че Д
Много са ни говорили за договора на душата с Висшия Аз. Ако душата е саморазвиващ се плод на дърво, а Висшият Аз - това са жизнените сокове на дървото, то тогава какво е договорът на душата и съществува ли той?
Вас ви обучават на етапи, съобразно вашето възприятие. Когато малкото дете попита как се раждат децата, какво можеш да му разкажеш от твоето ниво на развитие? То не знае нито за строежа на тялото на жената и мъжа, нито за секса, нито за вселяването на душите, нито за процеса на раждане на децата и пр. За да разбере на твоето ниво, ти трябва да му обясниш всичко това. Но неговият детски ум още няма да разбере и няма да може да обработи такова количество информация. Затова вие измисляте за него подходяща приказка или аналогия, както аз сега правя това за теб.
Какво ще стане, ако ти кажа, че всичко, което знаеш за процеса на раждане на децата, е неправилно и че отговаря само на твоето възприятие и на етапа на обучение? А в действителност всичко става съвсем не така?
По-рано в различни религии на вас са ви говорили за божието наказание. После за закона за кармата. После за договора на душата. После за избора на играта и кинофилма на живота. И всичко това са били приказни аналогии за първоначално усвояване. И всичко това е истина, и не е истина. Всичко това е начин на отразяване, това, което сте готови да усвоите и да разберете.
Вие разбирате договора на душата като някакъв договор, в който са записани всички условия за въплъщението, и душата се задължава да изпълни някакви задачи на въплъщанието. Това е така, и не е така. Листът може да избере клонче и плод, в който иска да се развие накрая. И това развитие започва. Избирайки да стане ябълка на дървото на мирозданието, все още може да се развие в различни сортове ябълки, но вече е невъзможно да расте като банан. Различен строеж, различни форми. Избирайки развитие на ябълка, ти получаваш някакви стартови правила за развитие: ще бъдеш с кръгла форма, сладко-кисела на вкус, със зелен, жълт или червен оттенък и пр. Това е договорът на ябълката с ябълковото дърво.
Разбира се, това е опростяване, защото за вас е още трудно да разберете, че няма ограничения за развитието, вашето развитие е ограничено само от вашето възприятие. И договорът на душата също е форма на възприятието.
Ние с теб бавно се движим към нови понятия. Спомни си. Бог няма предпочитания за развитието на тази или друга душа. За многообразие на развитието той е дал на всяка душа свобода на избора. А всеки договор – това все пак са условия за ограничение.
Искаш да кажеш, че няма никакъв договор?
Във вида, в който вие го разбирате – няма. Хайде да сравним договора с карта. Ти си решила да пътешестваш в определена местност. Ти можеш да вървиш напосоки. Но на теб ти помагат. Дават ти карта, на която посочват пътища, пътечки, планини, водоеми, ями и опасни места. И ти говорят с любов: щастлив път! Само бъди внимателна! Ако се случи нещо, ние винаги сме наблизо, само ни повикай! Разбираш ли? И ти вървиш, използвайки тази карта, или не. Ти можеш да я отхвърлиш, но тогава попадаш в ями, спъваш се в камъни, загубваш пътя, оставаш без вода и пр.
Или можеш да вървиш в точно съответствие с тази карта. Тя е подбрана, както и основните туристически маршрути, пътят е изграден така, че да се видят основните забележителности на тази местност и доста комфортно да се достигне до крайната цел. Но за някого е по-интересна екстремна почивка, планински туризъм, водни пътешествия. Местността е една и съща, но изборите са различни. Ти можеш преди въплъщението да поръчаш карта за екстремно пътешествие и тогава ще те преведат по най-високите върхове, ще те спуснат във водопади, ще те поведат из пустиня, ако искаш.
Това е договорът. Няма никакви задължения за развитие. Какво можеш да обещаеш? Да станеш по-добра? Но какво значи по-добра? Всяко твое ново състояние е по-добро от предишното, ако това е ново състояние. Това е така от гледна точка на мирозданието. Ти просто избираш местността (монадичния клон), типа на маршрута (клончето) и условията. А по-нататък се впускаш в това увлекателно пътешествие.
И във всеки момент можеш да помолиш да бъдат изменени условията на договора, т.е. ти не можеш веднага да се окажеш в друга местност, в друга страна, но можеш да помолиш да се замени екстремният туризъм с по-комфортен. И ще ти дадат нова карта. Ще ти я насочат в твоето възприятие чрез твоя Висш Аз, чрез твоя информационен водач в пътешествията. В тази аналогия Висшият Аз е твоят туроператор.
И ако ти избереш да блуждаеш по маршрута, връщаш се много пъти назад и още много пъти оглеждаш вече видяните забележителности, то от гледна точка на твоя водач това е нерационално, защото неговата задача е да изпълни твоята поръчка точно и да те доведе до крайната цел на пътешествието. Но нищо повече. Това не е грях, не е спиране на развитието, не е лошо. Това е твой избор на маршрут и той винаги е уникален, въпреки че по такъв маршрут заедно с теб вървят много души. Ти можеш да вървиш заедно с тях, като правиш колективен избор, а можеш да се отцепиш от тях и да вървиш по свой път. И на теб ще ти дадат индивидуална карта. Ти можеш да избереш да вървиш по свой път и преди въплъщението, и вече по време на въплъщението.
Твоят договор се променя през цялото време, няма нищо неизменно. Местността е една и съща. Но има различно функционално предназначение, различна степен на детайлизация на твоята карта. Всичко, с което си ограничена в това въплъщение - това е с избора на местността. Но и този избор ти правиш сама. И разбира се при избора на нов маршрут се отчита опитът от предишните пътешествия.
В това се състои вашето участие във воденето. Вас ви водят по поръчан от вас маршрут съобразно вашия избор. И вие винаги сте във връзка с вашия водач - вашия Висш Аз, вашия информационен навигатор. Но твоята радост или недоволство от маршрута, избран от теб, твоята способност да преживяваш определени емоции по време на твоето пътешествие, твоите емоционални и умствени реакции – това е твоето личностно възприятие, което е присъщо на твоята душа.
Това е твоето информационно напълване на базата данни на възприятието на обкръжаващия те маршрут на живота. Безкрайно много души са преминали по този маршрут, но всяка от тях го е възприемала по различен начин, оценявала го е различно. И опитът от това възприятие, както и новите маршрути за пътешествието, се записват както в твоята лична база данни, наречена душа, така и в базите данни на вселената. И всички желаещи могат да погледнат записания от теб кинофилм на твоя живот по изградения за теб маршрут.
Разбираш ли? Този кинофилм създаваш ти. На теб само ти предлагат карта по твой избор. Но твоите очи са записващи видеокамери, твоите уши записват звука във филма, всички твои чувства и други впечатления, миризми и тактилни усещания – всичко това е твое възприятие, но и едновременно е създание в ТВОЯТА глава. В ТВОЯТА душа на новия уникален кинофилм за пътешествие по определена местност. И Бог гледа всички ваши кинофилми едновременно с вас и чрез вас и се наслаждава на вашите избори и на вашето многообразие. Но и на всеки е дадено правото да види всичко с очите на друг, всичко това го има в базата данни на вселената.
Ти можеш да избереш да пътешестваш сама, а можеш да избереш спътници. Вие се договаряте преди пътешествието и това също са условия на договора. На вашия съвместен договор. На вас просто ви дават една и съща карта. Но всеки от вас вижда и възприема това пътешествие по своему. И съвместният договор е просто споразумение за съвместно пътешествие.
Някой от вас вече е посещавал тази страна и иска сам да покаже на спътниците си най-интересните от негова гледна точка места. Някой иска да помогне на свой спътник да потренира скоростта за преминаване на маршрута и пр. А по-нататък вие се впускате в пътешествието, като имате карта и водач, и сами определяте преминаването и вашите реакции. Вашите съвместни пътища и раздели. При това също като при вашия туризъм вие можете да изберете пътешествие със застраховка. Или без.
А какво може да се каже за измерението на въплъщението. Говорят ни за етапност на възнесението. От трето измерение не може веднага да попаднем в седмо. Излиза, че душата избира договор в съответствие със своето ниво на развитие?
За да умееш да бягаш, първо трябва да се научиш да ходиш. След това можеш да се учиш и да пробваш да бягаш или да скачаш. Ако можеш да плуваш, това не означава, че умееш да ходиш. Движенията са различни, различни са и натоварванията. Когато тръгваш да ходиш пеша по някакъв маршрут, като се научиш да пътешестваш по него, за теб стават достъпни и други местности, където може да се ходи пеша. Но за да попаднеш на водни маршрути, трябва да се научиш да плуваш. Ако душата вече е преминавала опити на въплъщение по пешеходни и водни маршрути, тя може да се впуска отново по тях, а може да избере да се научи да лети и да избере летателни маршрути. Процесът на обучение в средата на въплъщението не става за един живот. Нивото е средата за пътешествието. То е различно за различните измерения.
В твоето детство са те научили да ходиш. След това са те научили да плуваш. Ти много пъти си почивала на морето във водна среда, но едва неотдавна избра да пробваш да се гмуркаш под вода. Можеш да усъвършенстваш това, т.е. да се спускаш все по-надълбоко в морето. Ще те обучат на това и ще ти дадат необходимата екипировка. Но ти ще започнеш с най-лекото.
Ти можеш отново да избереш да пътешестваш по суша. А има и пътешествия в космоса. За това ти трябва продължително специално обучение. Понеже там има други условия на гравитация и взаимодействие. И така нататък. Безкрайни варианти за пътешествия. Вашите изкачвания и слизания из световете с различни измерения, по различните нива са ограничени само от вашето умение, от вашите знания, натрупания опит на възприятие на новото ниво, на новата среда за пътешествие.
Искаш да кажеш, че няма никаква етапност, има само избор и опит? Душата след трето измерение веднага ли може да попадне в седмо?
Не веднага, ако е избрала това за пръв път. Отчита се опитът от нейните минали пътешествия в същата среда, на това ниво. Както при гмуркача има определени сертификати. Ако той ги няма, няма да го пуснат по-надолу в морето, защото това е опасно за него. Така и във въплъщенията ви се предоставя програма за пътешествие с оглед на изработените по-рано способности и умения.
Ако ти изведнъж решиш веднага да излезеш в открития космос, ще ти обяснят, че отначало трябва да потренираш на тренажор за безтегловност и на други тренажори. Съответно, ако ти много пъти си била в космоса, и много пъти си се занимавала с гмуркане и с пешеходен туризъм, ще ти подберат по-сложен маршрут, изхождайки от твоето минало въплъщение. Но важно е да се разбере, че ти не си задължена да избираш по-сложен маршрут. Ти можеш да избереш повторение на предишния опит, като пътешестваш, така да се каже, по любими места.
По-рано ни казваха, че ако в нашия живот се случва нещо лошо, това е наша карма за нещо, извършено по-рано. Но ако договорът е просто карта, тогава какво е нещастието и болестите по пътя на пътешествието?
Неправилно следване на картата или нейно игнориране. На вас винаги ви дават сигнали от типа: преминаването забранено, опасен участък на пътя. Но вие често игнорирате това.
Не разбирам. Ако аз сама съм избрала маршрута с всички опасности и приключения, как мога да попадна на неизвестни пътеки или на опасни участъци?
Ти възприемаш това така, че дадената страна заедно с нейните забележителности съществува и ти просто попадаш в нея. Има ли свят там, където ти не го възприемаш? Съществува ли реалност в стаята, в която никога не си влизала? Аз през цялото време твърдя, че вие сте творците на своите илюзии. Картата е макет. Нещо като картинки за оцветяване. По поръчания от теб маршрут има няколко пункта със забележителности от типа: средновековен замък, планински проход, прекрасен водопад и пр. Но видът на тези забележителности сътворяват твоята система на възприятие, твоят мозък и органи на чувствата. Затова ако на пътя трябва да се появи “страшно място”, ти решаваш, колко страшно е то и какво именно е то.
Ти вървиш по маршрута на твоето пътешествие и се страхуваш да срешнеш, например, диви зверове. И твоят страх и твоето въображение създават тези зверове. И как ще завърши вашата среща, напълно зависи от теб, от твоите представи за това, от твоите страхове. На етапа на планиране на пътешествието ти не си смятала да боледуваш. Но след въплъщението някой или нещо са те убедили, че това е възможно и ти започваш да въплъщаваш това в реалността и действително се разболяваш. Мнозина от вас така се увличат от тези пътешествия, че забравят, че те са само туристи, че маршрутът е безопасен, че наблизо винаги има водач, че всичко това е само илюзия, тренажор за реалност и във всеки момент пътешествието може да бъде прекъснато или изменено по собствен избор.
Т.е. голямо количество души избират пътешествия с убийства и насилие?
Виж, преди пътешествието те не възприемат това така сериозно. Ако ти отиваш да гледаш екшън или филм за война, ти не си казваш: как можах да избера убийство и насилие! Ти разбираш, че това е игра, филм. Но мнозина от вас са такива великолепни творци, те сътворяват толкова подробности на своето жизнено въплъщение, че на тях самите им е много трудно да не повярват в тази реалност.
Но ако аз сама създавам реалността на маршрута и самия маршрут също избирам аз, за какво ми е водач и навигатор? Кой е това, ако аз сама съм избрала това?
Ти правилно си разбрала. Това си ти. Част от оцветената от теб енергия на твоя избор остава, дублира се в други сфери и съществува там като подсказка, ако ти изведнъж забравиш картата на твоето пътешествие. Затова вие наричате това Висш Аз. Нали помниш: сокът на дървото, който се връща от листа и се насочва към него оцветен с енергията на този лист. Преди пътешествието ти си оставяш подсказка, информационна система, към която можеш да се обърнеш, ако се заблудиш. И тази система, както и твоят автомобилен навигатор, постоянно ти съобщава твоето местоположение и необходимите обходи и завои. Това е твоето послание към самата теб в световете на измеренията. Това всъщност си ти.
А могат ли планетарните души да се въплъщават на земята в човек?
Могат, но обикновено това не се случва. То е същото, както ако ти трябва да вмъкнеш в малка кутийка. А и действието на такава мощна енергийна система може да е опасно за обикновените хора в условията на дуалността и на съответното измерение. ако се заблудиш. и действител
Ти каза: обикновено не се случва. Значи все пак е имало такива примери?
Да, имало е опити. Не във вашата цивилизация. Макар че при вас се е въплъщавала звездна същност, която знаете под името Исус.
Казват ни, че има същности, които идват в нашия свят без душа? И въобще, има същности, които нямат душа. Но ако душата е уникален запис на въплъщението на част от Божествения Дух, то как е възможно това? Нали всичко, което съществува, е част от Божествения Дух. Нима има неодухотворени части на мирозданието?
Това също се отнася до сферата на творението. Бог, веднъж сътворявайки части от себе си, които са се отделили от него, сега просто наблюдава процеса на творението на неговите части, на неговите деца. И някои негови деца и негови части се опитват да копират своя баща. Те се опитват да сътворят себеподобни. Те се опитват да разгадаят чудото на раждането на Духа в материята. Те се опитват да създадат същества, които имат душа. Но да създава души може само Бог. Все още никой не е успял да създаде души. Тези, които се опитват да подражават на своя баща, създават различни фантоми, биологични кукли, с които вие понякога се сблъсквате.
Ние имаме теория за това, че представители на други цивилизации, които нямат душа, се стремят да се въплътят на нашата планета. Именно затова понякога срещаме безчувствени хора. Или че нашата планета я изучават представители на други цивилизации, които нямат души и се опитват да ни разберат и да ни копират. Например, сивите.ога срещаме безчувствени хора. Ило ч ат различни фантоми, биологични ккдава процеса на творението на негов
Тези, което наричате безчувствени хора или хора с ниско ниво на развитие, също имат душа. Просто или техният опит от въплъщаване във вашата реалност е малък, или те не умеят адекватно да реагират, или това са примери за въплъщение в човешки облик на души от животинския свят. Що се отнася до сивите, те също имат души. Те нямат емоции и именно това те се опитват да копират от вас.
Счита се, че целта на развитието на душата е повишаване на нейните вибрации. Така ли е?
Ако съществува закон за свобода на избора, кой може да определи целта на всяка душа? Само самата душа. Ти сама можеш да си избереш цел. Понижаване или повишаване – това са относителни понятия. От гледна точка на Бог цел е също така развитието и опознаването на себе си в различни опити. Ти сама можеш да определиш твоята цел в тази структура на целите. И така всяка избрана от теб цел, която не противоречи на целите на мирозданието и на Бог, има право на съществуване.
Много зависи от ракурса на възприятието. Вземи целите на човека, на мравката, на планетата. Те са различни, но целта на мравката не е по-малко значима от целта на планетата, ако не нарушава целта на развитие на мирозданието. Ако развитието е безкрайно, то се извършва във всички направления. И затова понижаването на вибрациите също е цел, както и повишаването на вибрациите. По-фините и по-плътните реалности - всичко това са различни опити на възприятието.
Навярно се има предвид повишаване на вибрациите до нивото на вибрациите на Бог.
А кой знае точно какви са вибрациите на Бог? Ние всички сме само негови части.
Но ти каза, че ние всички имаме различна отдалеченост от Бога, различна степен на изкривяване на Божествената светлина. Ако махнем това изкривяване, ще разберем какво е истинската светлина на Бог, какви са нейните вибрации.
Да, тази цел, тази мисъл имат много същности във вселената. Към това се стремят мнозина – да достигнат състоянието на Бог. Това е като да бягаш след хоризонта, защото да се достигне това първоначално състояние, което е било Бог, когато той е създал нас - всички негови части, е невъзможно, защото той също се променя заедно с нас.
И да се достигне това първоначално състояние значи да се загубят всички опити от въплъщенията и да се отхвърлят всички достижения по пътя на еволюцията. А да се достигне неговото сегашно състояние е невъзможно. С всяка твоя мисъл Бог се променя, осъзнай това. Осъзнай твоето величие и твоята отговорност. Всяка мисъл, всяко движение на всеки от нас променя Бог. Изменяйки себе си, ние изменяме Бог. И да достигнем Бог можем само като станем Бог, като напълно разкрием в себе си всичките негови възможности като Бог.
Превод: Лусесита
http://espavo.ning.com/profiles/blogs/17-12