Ерих фон Деникен разказва за своята среща с извънземен

Известният швейцарски учен Ерих фон Деникен разказва в интервю за своята среща с извънземно същество преди 20 години – видео, 45 минути, от декември 2013, на немски език:

https://www.youtube.com/watch?v=O9SfkYmT8Hg

Резюме:

Ерих фон Деникен разказва в типичния си емоционален стил. Много хора са му разказвали, че са виждали НЛО. Той самият до днес не е виждал нито едно НЛО. Но преди 20 години е имал едно свръхестествено “преживяване”. Досега е мълчал за това. Сега го е описал в един роман – където няма нужда от доказателства. Който иска да вярва. Романът се казва “Томи и планетата на лъжата” („Tomy und der Planet der Lüge“).

Действието се развива в пустинята Белуджистан, в Иран, където Деникен бил с един млад колега, Марк ... Вечерта лежи на покрива на лендсровъра, под звездите, и отправя мисли към Вселената: “Е, хайде, дайте ми някакъв знак"... И изведнъж почувствал някаква мълния в мозъка си. И дори видял тази мълния с очите си. Помислил си, че е получил мозъчен удар – инсулт.  В следващия момент чул нещо като изстрел долу под себе си, където спял неговият сътрудник Марк. Слязъл от покрива на колата, отворил вратата, станало автоматично светло, Марк станал и казал: “Ерих, аз не съм стрелял.” Те имали пистолет в колата.

Отваря задната врата. И вижда как една 2-литрова бутилка с вода избухва пред очите му. После избухва следващата, и така всичките бутилки една след друга... Те имали около 60 бутилки.

Ерих: “Водата се въртеше по спирала ... аз не се намокрих ... и отиваше в пясъка, в една точка... “

Марк също дошъл: “Ерих, какво е това?”

Ерих помислил, че е някакъв скорпион в пясъка... или червей...
“Ставаше все по-голямо... сгъваше се и се разделяше.. и това ставаше много бързо ... Аз се уплаших... Ние се отдалечихме от колата и зяпахме натам... И си мислех, какво ли е това? Приличаше на човешки ембрион... От ембриона за кратко време се разви млад мъж... Съвсем гол, в пясъка, лежи там, вдишва, пълен с пясък... Ние си помислихме, че имаме халюцинации... И младият мъж в пясъка започна да диша ... И ме погледна с  големи очи и започна да отърсва пясъка от себе си... Изправи се и ме погледна... Аз държах пистолета в ръка...”

Той видя пистолета и ми казва на швейцарски немски (Ерих фон Деникен е швейцарец): “Нали не искаш да се застреляш?”

И аз казвам на Марк: “Марк, това е лудост, там стои някакъв и говори на швейцарски немски, това не може да бъде!...”

Мъжът изтръска пясъка от себе си, застана до колата и каза: “Аз мръзна!”

Аз му казвам: “Вие мръзнете?!! Какъв сте вие, дух ли сте или какво?”

Той: “Не, духовете не мръзнат.”

Ерих: “Подадох му дреха и той се загърна. Пипнах го, докоснах раменете му - това беше същество като мен и теб... По-късно той ми каза, че не може на нашия език да ми обясни това, което се е случило, защото ние нямаме такива думи. Той се опитва да го каже на нашия език, по описателен начин. Той ми каза, че моите мисли са "запалили" един "нуклеус” - каквото и да е това. И той е едно по-младо мое копие, затова знае швейцарски немски. Той бил като енергия за кратко в моя мозък, затова знае швейцарски немски, после е изградил тяло в съответствие с моя молекулярен план, изградил е своето енергийно тяло. И за това му е била нужна вода, затова са експлодирали бутилките с вода... И т.н., напълно луда история...

Междувременно беше изгряло слънцето. И мъжът ми каза: “Моля те, дай ми име, аз нямам име... Ти се казваш Ерих Антон Паул.Можеш да ми дадеш твоето второ лично име.”

Аз му казах: Добре, съгласен съм... И го кръстих Томи. - Това измислих спонтанно... Съвсем щура история...Томи остана три седмици с нас. Той нямаше документи, беше изникнал от нищото... Остана с нас в пустинята, в колата... Имахме ужасни проблеми с иранските секретни служби...Беше истинска драма...Описал съм всичко в книгата "Томи и планетата на лъжата".

Краят на историята беше в Швейцария. Томи беше няколко дена в една стая при мен. Един ден Томи излезе навън и отвън стоеше един човек с “електрофейзър”... това е електрически уред, който дава около 100 000 волта... Натисна Томи като с мълния в гърдите и извади сърцето от тялото... Томи имаше способността да скочи в моя мозък и ми каза: “Само тялото е мъртво, не се притеснявай, всичко е наред. Отнеси тялото някъде...”

Деникен: “Аз исках всичко да знам: Имате ли военни, войни, атомни бомби, политически напрежения, атомни централи, екологични проблеми като нашите?” ...

Томи само кротко ми се усмихваше и каза: “Нямаме нищо такова.”

Деникен: “Ти да не си от някое общество, което е по-високо или по-ниско от нашето?”

Томи каза, че съществата на неговата планета били... и той пак каза, че няма дума за това ... но може би нещо като “интелигентна енергия” ... Те всички били само интелигентна енергия... без физическо тяло ... Те всички били индивиди, отделни, но можели да се обединят (съединят) ... Те нямат физическо тяло, нямат секс, нямат политически спорове... Свят, който изобщо не можем да си представим...

Деникен: “Моето интензивно желание предизвикало неговата поява... Томи дошъл от четвъртата планета на съзвездието, което наричаме Вега...”

По-нататък в интервюто Ерих фон Деникен разказва за друг случай. Негов познат професор (вече починал) открил Машина на времето, за която написал роман. В Перуанските Анди, над Куско. Там професорът открил антична технология. И по някаква случайност този професор попаднал в друга реалност. Той разказал за това на Деникен. Тази машина на времето я няма вече. Само мястото и експлодиралите скали са там. Можем да ги видим, Деникен ги е снимал. Разбити скали. От Куско се отива нагоре, на височина 3900 метра, там има скали, които се вижда, че все едно са срязани, и там има идеално изрязан правоъгълен отвор - мястото, където по-рано се е намирала машината на времето. С тази машина професорът отишъл от нашето време в тяхното. Но те не можели да дойдат от тяхното време в нашето.... И по тяхното време те имали конфликт с друг вид и тяхната култура била разрушена ... тези разрушения се виждат и  днес ...

В Египет Деникен бил в подземия, където видял скелети на смесени същества. Едно и също същество има кости на две различни животни. Това най-вероятно е генетичен дизайн. Египтологът му казал: “Ние не говорим публично за това...”

Превод: Лусесита